Любен Каравелов – Тежко и горко на нашия народ, ако той остане дотолкова назад, щото различни шарлатани защитават интересите му

magnifisonz.com / 

Любен Каравелов е български поет, енциклопедист, революционер, журналист и най-важното от всичко – той е български национален герой с важна роля в Освобождението на България от османско иго.

Любен Каравелов е роден през 1834 година в град Копривщица. Своето образование той започва в родния си град, а впоследствие се мести в гръцко училище в Пловдив (1850). Четири години по-късно бъдещият възрожденец се връща у дома, за да помага на баща си в джелеплъка. Занимавайки се с него, той често обикаля Османската империя и вижда неволите, през които минава българският народ. През 1856 г. е изпратен в Цариград, за да се занимава с търговия, но вместо това се интересува най-вече от Източния въпрос и Кримската война, показвайки интереса си към националното дело още от младини.

През 1857 г. започва т.нар. „руски период“ в неговия живот. Той заминава за Москва, за да продължи образованието си, но тъй като надхвърля съответната възраст, се записва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там се свързва с дейците от Московския славянски комитет – Погодин, Аксаков, Ламански и др. От този кръг Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни като решаващо условие за освобождаването на българите от османска власт. В същото време се оформя и идеята му да изгради тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България. В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.

Престоят на българския поет и революционер в Русия е време, в което той създава своите политически, научни и литературни възгледи. Революционните възгледи на Каравелов са оформени още преди идването му в Русия, а обществената му дейност там е подчинена на идеята да се търсят контакти с всички обществени среди, които могат да допринесат за българското освобождение.

В началото на 1867 г. обстановката на Балканите рязко се променя. Продължава въстанието на о. Крит, което избухва предишната година. Освен въстаналите гърци, сръбското правителство демонстративно започва да се готви за война срещу Турция. Българите в Русия и Влашко видимо се активизират. Революционерите около Раковски пристъпват към реализацията на неговия последен план.

Любен Каравелов
Любен Каравелов (в средата)

В тази обстановка Л. Каравелов решава да се включи в освободителните борби на своя народ. През същата година той заминава за Белград. По това време е в ход планът на руската дипломация за една южнославянска държава между България и Сърбия. В Белград Каравелов основава български комитет, в който участват и Иван Кулин и Ильо Марков. Комитетът възприема изцяло четническата тактика на Раковски. Освен създаването на този комитет, през същата година Каравелов издава „Прокламация“ до българския народ, с която го призовава да се вдигне на оръжие. В резултат на Каравеловите усилия започва сформирането на Зайчарската чета, но този проект е възпрепятстван от сръбското правителство.

По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва със сръбската либерална организация „Омладина“ и под нейно влияние избистря виждането си за южнославянска федерация между българи и сърби, начело с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 г. политическият идеал на Каравелов е свързан с парламентарна монархия.

В края на годината поетът-революционер е изгонен от Сърбия, а в началото на 1868 г. се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), но и там не се задържа дълго. Каравелов е заподозрян в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.

През „сръбско-австрийския период“ Каравелов е повлиян силно от идеите на европейското просвещение. Трудовете на Дарвин, Хенри Бокл и Огюст Конт засилват неговото убеждение, че е необходима широка просветна дейност за постигането на целите му.

Престоят на Каравелов в затвора в Будапеща е времето, в което той преосмисля досегашните си опит и идеи. Там пише и статията „Мои братя“. От нея се вижда как писателят достига до заключението, че самите българи трябва да извоюват свободата си чрез просвещение и борба. Като враг са посочени не само турските потисници, но и гръцките фанариоти. По отношение на държавното устройство той дава за пример Щвейцария и САЩ. Така Каравелов оставя идеята за монархия и възприема републиканската форма на управление като най-подходяща за бъдещия съюз между балканските народи. Съюз, който трябва да се гради при пълно равенство и взаимно уважение. Революционерът се обявява и против турско-българска монархия. Това съдейства за сближаването му с „младите“ в средите на емиграцията.

През пролетта на 1869 г. Л. Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. В Букурещ е и най-блестящият период от живота на поета-революционер. Отначало Каравелов си сътрудничи с „Добродетелната дружина“, като оттам му е възложена редакцията на в. „Отечество“. Различията между неговите идеи и тези на „старите“ водят до конфликт, който завършва с разрив на отношенията между двете страни.

Паметник на Любен Каравелов в Копривщица
Паметник на Любен Каравелов в Копривщица

През същата година той посещава българите в Одеса и чрез акции събира пари за нов печатен орган на българската емиграция. Така на 7. 11. 1869 г. започва издаването на в. „Свобода“. Вестникът се превръща в орган на дейците, търсещи нови пътища за революционни действия. Около редакцията на вестника се събират много българи, които учредяват Български революционен централен комитет или БРЦК. Според някои историци до октомври 1870 г. организацията се казва БРК.

В началото БРЦК се развива под влиянието именно на Каравелов. Вестник „Свобода“ отразява възгледите на поета-революционер. Според програмата на комитета враговете на българите са турското правителство и гръцкото духовенство. В нея е защитена идеята за създаването на южнославянска или дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария. Начелото на федерацията трябва да застане избираемо правителство, изпълняващо волята на народа. Средствата за реализацията на тази идея варират от „мирни“ до „оръжие, огън и нож“.

В брошурата „Български глас“, отпечатана през 1870 г. Каравелов отхвърля възможността свободата на българите да бъде подарена от Русия или от Запада. Според него тя трябва да бъде извоювана от самия народ, като „всеки прежали живота си“ и се захване „кой с каквото може и каквото има и да откупиме свободата си и отечеството си“. Казва се и че делото трябва да започне отвътре, като се съчетае с борбата на „бошняци и сърбе“, за да се лее по-малко кръв. Според Каравелов, който познава отлично целите на Русия в Европейския югоизток, желанията на българите и тези на руснаците съвпадат със стремежа на първите към независимост. В основата на неговите идеи стои революцията като единствен път за освобождението на България. В тази връзка той пише: „Революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо“ – думи, които са актуални и днес.

Печати на БРЦК
Печати на БРЦК

Въпреки идеите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата дейност на комитета е твърде слаба. В периода, в който председател е Каравелов, комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда. Изключение правят опитите за съвместни действия със сръбската „Омладина“ при евентуална война между Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа дейност на този етап, значението на комитета е голямо.

Политическата дейност на Каравелов е важна част от националноосвободителната борба на българите. Животът на поета-революционер минава в борба за свободата на Родината. Чрез своите действия Любен Каравелов се превръща в безсмъртен национален герой, будещ уважение и възхищение у повечето българи.

 „Важността на религията изчезва пред успехите на цивилизацията и нейното място се заема от общия възглед за народност и свобода.“

„Сърбите и българите могат да живеят под едно правителство, а всеки народ да си има свое вътрешно самоуправление.“

„А да бъдат свободни един човек и един народ, те трябва да уважават свободата и на другите народи; за да бъде човекът човек, трябва да уважава и правото на другия човек.“ 

„Българите не търсят чуждото, но не дават и своето.“

„Между китайците и гърците съществува голямо сходство: китаецът извлича сичките свои мъдрости из книгите на Буда и не ще и да знае за съвременните науки и за съвременното човеческо развитие, а гърците смучат Демостена и Сократа като пиявици и малко обръщат внимание на негръцките истини.“

„Когато не умееш да бъдеш кум и да носиш бъклица, то иди да миеш съдовете.“

„И лъжата има свой край и маската се носи до време.“

„Без образование ние никога няма да достигнеме до никакво добро.“

„У нас всичко става за пари… Тежко и горко на нашият народ, ако той остане дотолкова назад, щото различни шарлатани да защитават интересите му!“

„Народът плаща, сиромасите пъшкат, баба Кера дава последнята си парица; а децата си остават патенца, какъвто е и учителят им.“

„У нас всичко е шупнало, а нищо не е втасало, всичко е избъбнало, а нищо не е цъфнало. Ако надникнете в училищата си, то ще да ни се доплаче; а ако разгърнеме нашите периодически списания (даже нашите книги), то трябва да се пукнеме от смях.“

„Обязаността на всеки писател и на всеки педагог е да бъде прост и да говори със своят собствен език.“

„Свободата не ще екзарх, иска Караджата.“

„Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи.“

„Учете се, братя мои…“

(Из Т. Шевченка)
Учете се, братя мои,
мислете, четете,
и чуждото изучете —
от свойто — не гнусете:
който майка заборави,
Бог ще го задави,
чужди люде не прибират
и в къщи не пущат;
свойте деца стават чужди
и за злите няма
в цяла земя безконечна
радост домакинска.
* * *
 
Аз ридая, кога вспомня,
тия дела славни
на дедове наши… страшни дела!
Ех, да ги заборавех,
аз щях да дам половина
от моите години!
Такава е наша слава —
слава украинска!…
Прегърнете, мои братя,
най-малкият братец:
нека майка ни се радва,
майка заплакана!
Де, благословете свойте деца
с твърдите си ръце,
поцелувайте си жени
с чистите си уста!
И ще да се заборавят
старите години,
години срамотни;
и ще оживее добра слава —
слава украинска,
и свят тихи, невечерни,
тихо ще просвети…
Прегърнете се, мои братя,
моля ви и прося.
Край

„Било е време…“

 
Било е време, когато си и ти
бил горделив юнак,
когато е врагът ти падал
пред твоят байрак;
било е време, когато си и ти
мислил за своят род,
когато си кръв проливал
за своят народ;
било е време, когато си и ти
знаял що е добро,
когато честността ти не е била
ни злато, ни сребро!…
То е било златно време,
век за нас щастливи:
децата ни не са биле
така гуреливи,
майките ни не са биле
като сухи сливи,
бащите ни не са биле
въшкави и диви,
сестрите ни не са биле
турски гевендии,
братето ни не са биле
наши кеседжии.
Но тогава не е живял
Златев, Базлибанчо,
не издаде народът си
ни чифут Иванчо,
не е лаял ни Генович
с своята дружина
за две пари, за комад хляб,
за мръвка сланина;
да ви кажа още това,
че в онова време
българинът не е искал
да спи и да дреме,
а е блъскал с топорът си
сяка вонещица,
която е кости гризла
из чужда паница.
 
Край

„Не раждай ма, мамо…“

Не раждай ма, мамо,
бяла, черноока,
не давай ми снага
тънка и висока,
че ще мене, мамо,
турчин да залюби, —
тебе ще убие,
мене ще погуби.
Не раждай ма, мамо,
бяла и червена,
да не умра рано
млада и зелена.
Мойта тънка снага
старец ще прегърне, —
очи ще завенат,
снага ще посърне.
Босилекът, мамо,
не расте без вода,
а момина хубост,
цъфти при свобода.
 
Край

Още стихове от Любен Каравелов тук >>>

Facebook Comments