Мария Кюри : Бъдете по-­малко любопитни за хората и по­-любопитни за идеи

magnifisonz.com / 

Mария Склодовска, по-известна като Мария Кюри, се ражда във Варшава, днешна Полша на 7 ноември 1867 година. Тя е най-голямото от 5-те деца на родителите си, които били учители. Още от малка поема по стъпките на баща си Владислав, който е математик и физик.

Острият и любопитен ум проличал още когато е била малка, справяйки се отлично с училище. За съжаление първата трагедия в живота ѝ я настига, когато е едва на 10, тогава Кюри губи майка си Блонислава, която умира от туберколоза.

Въпреки, че е най-добрият ученик в гимназията си, е невъзможно да запише висше образование във Варшава, защото живее в нелепо време, в което единствено мъжете са можели да го направят. Вместо това тя продължава образованието си в „свободния университет“ на Варшава, който представлява поредица от неофициални събирания, които се пазели в тайна.Заедно със сестра си Броня мечтаели да заминат за чужбина, където можели да получат официално висше образование, но и двете нямали финансовата възможност да го направят. Двете сключили сделка – докато Броня още учи, Мария да я издържа, а пък след това, когато Броня завърши – тя да издържа Мария.

В следващите четери година Мария хаби таланта си, работейки като частна учителка и прислужница, като единствено в свободното си време се занимава с физика, химия и математика. Чак през 1891 година успява да задели пари и заминава за Париж, където се записва да учи в Сорбоната. Малкото пари, които имала стигали за обучението и наема ѝ, а за храна почти не ѝ оставали. Често боледувала защото оцелявала само на хляб, масло и чай.

Снимка: Getty/Images

През 1893 година завършва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика. По това време получава поръчка за изследвания в сферата на магнетизма. Нуждаела се от лаборатория, в която да върши работата и общ приятел я запознава с френският физик Пиер Кюри. Двамата се превърнали в страхотен научен тандем и се оженили на 26 юли 1895 година.

Мари и Пиер били изцяло отдадени един на друг и на науката, отначало работели по отделни проекти, но Пиер често ѝ помагал. Мария пък била заинтригувана от откритието на Хенри Бакарел, френски физик, който открил, че уранът излъчва лъчи, различни от рентгеновите лъчи, които Вилхем Рьонтген открил.

Кюри започва да провежда собствени експерименти с уран и открива, че лъчите, които излъчва са постоянни без значение от състоянието и формата на урана. Публикува теория, в която твърди, че лъчите идват от атомната структура, кръщава революционната идея радиоактивност, като с това дава начало на нова сфера във физиката.

Мария и Пиер Кюри

Снимка: Getty/Images

На младата двойка се родила дъщеричка – Ирен, през 1897 година, но Мари не позволила това да я отдалечи от работата. Докато другите бременни жени от периода се пенсионирали в първите месеци на бременноста, тя продължила да работи, даже 2 седмици след раждането публикува втората си голяма теория.

Работните дневници на Мария и Пиер Кюри

Снимка: Getty/Images
Пиер Кюри

Снимка: Getty/Images

През 1902 Кюри, оповестява, че е открила нов елемент – радий и го доказва, като показва дециграм от него.

През следващата година Мари Кюри става първата жена получила Нобелова награда по физика. Печели я заедно със съпруга си и Бакарел за работата им по радиоактивността. С парите от наградата финансират изследванията си. А през 1904 година се ражда и втората им дъщеричка – Ева.

Снимка: Getty/Images

През 1906 година Мария страда от огромна загуба. Съпругът ѝ Пиер е премазан от коне, след като се подхлъзва и пада под бързо движеща се карета. Въпреки загубата и огромното страдание, приема учителска позиция в Сорбоната, ставайки първата жена професор в историята на университета.

5 години по-късно получава писмо, което я уведомява, че за втори път печели Нобелова награда, но този път за химия, за откритието ѝ на радия и плутония. Става първият учен, получил две Нобелови награди.

По това време Кюри се присъединява към кръг от други известни физици, включително Алберт Айнщайн и Макс Планк, за да обсъждат големите открития в сферата.

На фона на нарастващата ксенофобия във Франция, тя изпитва омразата на пресата, защото през 1911 година стават публични нейни лични писма с бившия ученик на мъжът ѝ – Пол Льонжва, чийто брак е разрушен от нея.

Снимка: Getty/Images

По време на първата световна война, Кюри посвещава времето, усилията и ресурсите си, за да помага на ранените. Създава мобилни рентгенови машини, които се използват на бойното поле и по този начин спасява много животи.

За съжаление, като пионер в сферата на радиоактивността, тя не е знаела, че радиацията може да бъде фатална. След всичките години, в които незащитена е работела с радиоактивни материали, започва да губи силите си. През 1934 година отива в санаториум, с надеждата да си почине и да възвърне силите си.

За съжаление, на 4 юли 1934 година умира в санаториума от апластична анемия. Рядко заболяване, при което костният мозък не произвежда достатъчно кръвни клетки, което получила от излагането си на радиация.

Мария Кюри прави много научни пробиви в живота си. Превръща се в най-известната жена учен на всички времена и получава куп посмъртни почести и награди. През 1995 година нейните и останките на съпругът ѝ са преместени в известната парижка гробница Пантеонът, където почиват най-големите френски умове.

Тя е първата и единствена жена, чиито останки са положени там.

За огромна радост успява да предаде страстта си към науката и на дъщерите си. През 1935 Ирен Кюри печели Нобеловата награда за химия за откритието и синтезирането на нови радиоактивни елементи.

„Бъдете по-­малко любопитни за хората и по­-любопитни за идеи.“

„Човек никога не забелязва това, което е било направено; човек може да види само това, което остава да се направи.“

„Само в младостта си можем да четем тъжни, тежки романи.“

„В живота няма нищо, от което да е нужно да се боиш, освен това, което е нужно да разбереш.“

„Науката – това е велика красота. Ученият в лабораторията не е просто техник: това е дете лице в лице с природните явления, действащи на него, като вълшебна приказка.“

„Друг път в мен се създава впечатление, че е по-хубаво да подкрепяме децата, отколкото да ги заключваме в съвременните училища.“

Facebook Comments