Тъмната страна на духовните хора. Колко първично и грешно понякога се тълкува духовното

magnifisonz.com / 

Автор: Джордан Бейтс

Прекарах близо три години в четене на духовни техники и прилагането им в собствения си живот, преди да разбера, че духовността има тъмна страна. Естествено, че бях изненадан. Чувствах се предаден.

Как може нещо, което изглежда толкова чисто и добро да е вредно?

Отговорът е свързан с нещо, което психолозите наричат „духовно отклоняване“. Този термин е въведен в началото на 1980 от психолога Джон Уелууд и се отнася до използването на духовни практики и вярвания, за да се избегне сблъсъка с неудобни чувства, неизлекувани рани и незадоволените основни емоционални нужди.

„Духовните отклонения“ ни карат да се оттеглим от самите себе си и околните, и да се скрием зад един духовен воал от метафизични вярвания и практики. Психотерапевтът Робърт Август Мастерс казва, че духовните отклонения „не само ни отдалечават от нашата болка и трудните лични проблеми, но и от нашата собствена автентична духовност, карат ни да засядаме в метафизично състояние на неопределеност, в зона на преувеличена нежност – хубавичка и повърхностна“.

В книгата си „Духовното отклоняване: когато духовността ни откъсне от нещата, които наистина имат значение“ Мастърс пише:

„Аспектите на духовното отклоняване включват преувеличена липса на привързаност, емоционално обезболяване и потискане, прекалено акцентиране върху положителното, гняв-фобия, сляпо или прекалено толерантно състрадание, слаби или твърде тънки граници, изкривено развитие, инвалидизираща преценка за нечия негативност или тъмна страна и илюзия, че си достигнал едно по-високо ниво на съществуване.“

Кои са десетте скрити тенденции при духовните хора, които показват, че използват „духовността“ като извинение да не се изправят срещу самите себе си и реалните си проблеми:

ДА СЕ ПОЧУВСТВАШ ПО-ДОБЪР ОТ ДРУГИТЕ ХОРА

Това е може би един от най-широко разпространените аспекти на тъмната страна на „духовността“ и лошото е, че може да приеме много форми. Някои хора се чувстват по-добри от другите, защото четат например Алън Уотс. Или защото ходят на работа с колело. Или защото се въздържат от гледане на телевизия. Или защото са на вегетарианска диета. Или защото посещават храмове. Или защото практикуват йога или медитация. Или защото използват канабис.

Забележете, че не казвам нищо относно стойността на всички тези дейности. Обичам Алън Уотс и мисля, че медитацията е доста полезно нещо. Това, което казвам е, че е твърде лесно да се даде възможност на нашите духовни идеи и практики да се превърнат в его-капан. Да вярваме, че сме много по-добри и по-просветени от всички онези, другите – „стадото овце“, само защото правим тези неща. Тази дисфункция действително потиска истинската духовност, като ни кара да се съсредоточаваме върху това колко по-значителни сме от другите хора, без изобщо да култивира чувството ни за връзка с космоса и поетичното усещане за чудото във величието на съществуването.

ОПРАВДАНИЕ ЗА ПОЕМАНЕТО НА ОТГОВОРНОСТ

Много лесно е да преиначиш значението на някои духовни мантри или идеи в оправдание за това, че си безотговорен и ненадежден.

„Нещата са такива, каквито са!“ или „Вселената вече е съвършена“. Или „За всичко си има причина“. Всички те могат да функционират като отлични основания никога да не правиш нищо и никога да не поставяш под въпрос нечие човешко поведение.

Тук не коментираме истинността на горните твърдения. Само имайте предвид, че ако постоянно закъснявате за работа, ако често пренебрегвате близките си, ако съквартирантите ви не могат да разчитат на вас, че ще си платите наема навреме, може би няма да е лошо да спрете да си казвате: „Какво толкова, реалността е илюзия, така или иначе“ и да се опитате да бъдете човек, на когото другите могат да разчитат.

В този ред на мисли, е учудващо лесно да се заблудите като си мислите, че когато някой има проблем с поведението ви, то е защото този човек „не е наясно със законите на Вселената“ или „просто трябва да се развие духовно“. Да се оправдаваш по този начин е много лесно, но е много трудно да се признае, колко често моментите, в които действаме безразсъдно, себично или необмислено причиняват страдание на другите хора. Трудно е и да се признае, че сме далеч от съвършенството, и че растежът и ученето са безкрайни процеси.

И В ДУХОВНИЯ СВЯТ ИМА МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ

Човешките същества имат нужда да се вписват. Всички ние имаме дълбока нужда да чувстваме, че принадлежим към някаква общност. И формираме групи от всякакъв вид, за да задоволим тази си нужда. Духовността е един от онези интереси, около които хората формират най-различни групи. Това са групи с голям потенциал, но те също имат своята тъмна страна.

Има хора, за които „духовност“ е просто много готино нещо, група, в която има много хора, които ги е грижа един за друг. Така че, те влизат в поредната духовна група, за да практикуват йога, навличат си Ню Ейдж модни артикули, посещават музикални фестивали и си мислят, че това ги прави духовни. Тези „духовни“ търсачи размиват значението на истинките духовни въпроси, на съзерцанието, опита и реализацията. Те желаят да бъдат „духовни“ хора, като използват „духовността“ като причина да чувстват, че стоят над другите хора.

СЪДЯТ ОКОЛНИТЕ, КОГАТО ИЗРАЗЯВАТ ГНЯВ ИЛИ ДРУГИ СИЛНИ ЕМОЦИИ, ДОРИ КОГАТО СА ОСНОВАТЕЛНИ

Това е един от първите модели, които забелязах в себе си, след като бях въведен в духовните практики. Забелязах, че когато разстройвам или ядосвам хората, моят отговор са неща от сорта: „Да се ядосваш с нищо не помага“ или „Имам чувството, че ще имаме по-малко проблеми, ако запазим спокойствие“, докато вътрешно си мисля: „Само ако бяха малко по-просветлени, щяхме да избегнем цялата тази драма“. В повечето случаи, това беше моят начин да избегна дълбоките проблеми, които така си остават нерешени.

Гневът е естествена човешка емоция и напълно оправдан отговор при много ситуации. Често, гневът е показател, че има сериозни проблеми, срещу които трябва да се изправим, по отношение на себе си или във връзките си с другите хора.

По ирония на съдбата, много духовни хора потискат всички „не-духовни“ емоции и изкуствено увеличават „духовните“ – като състрадание, доброта и хладнокръвие. Това води до неистинност. Ако непрекъснато се опитваш да се покажеш като спокоен, нежен, хубав и в състояние на постоянен мир, в крайна сметка накрая ще изглеждаш и ще се чувстваш като измамник.

ДУХОВНОСТТА КАТО ОПРАВДАНИЕ ЗА ПРЕКОМЕРНАТА УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ

Много хора смятат, че психеделичните вещества могат да предизвикат мистични преживявания и интензивност на духовните изживявания. Някои хора приемат това твърде насериозно и го използват като начин да осъществят саморазрушителните модели, водещи до злоупотребата с наркотици.

Веществата, които влияят на психиката, включително канабис, определено имат своята тъмна страна. Ако сте още по-безотговорен, по-силните психеделици като LSD или халюциногенни гъби, могат да станат повод за травматични преживявания с дългосрочни негативни последеци. Дори и канабисът, който едва доловимо ще замъгли съзнанието ви за момент, е толкова лесно съблазнителен, че ще подкопае мотивацията ви, ако му се отдавате твърде често. Уважавайте веществата и ги използвайте разумно.

НАДЦЕНЯВАТ ПОЗИТИВИЗМА, ЗА ДА НЕ ГЛЕДАТ ПРОБЛЕМИТЕ В ЖИВОТА СИ И В СВЕТА

„Просто бъди позитивен!“ Често се използва като механизъм за отклонение при „духовните“ хора, които не биха си направили труда да се изправят срещу собствените си вътрешни проблеми, травми, болки, да не говорим за проблемите на света. Движението „позитивност“ избухна в западната култура през последните години.

„20 милиона души умират от бедност годишно на планетата. Просто остани позитивен! Намасте.“ Въпреки че със сигурност култивирането на благодарност за много от чудесата на съществуването има стойност, това движение изглежда пренебрегва нещо критично: Тъмните аспекти на живота не изчезват, просто защото ги игнорираме.

В действителност, много проблеми в нашите индивидуални човешки животи и в световен мащаб, изглежда само се влошават и задълбочават, докато се игнорират. По същия начин, по който би било абсурдно да кажеш на наркоман фразата „Просто мисли позитивно!“ Това по никакъв начин не би могло да е решение на неговия проблем, също както позитивното мислене не предлага какъвто и да е вид решение на основните глобални проблеми като климатичните промени, бедността, промишленото земеделие и т.н.

Това не означава, че сме длъжни да носим проблемите на света върху раменете си и да се чувстваме скапани от тях през цялото време. Здравословно е да се признае и имаме право да се чувстваме оптимисти от факта, че по много значими точки, светът става все по-добър. Въпреки това, нужен е баланс и наред с оптимизма, да се изправим срещу истинските проблеми в личния си живот, нашето общество и нашия свят.

ПОТИСКАТ НЕПРИЯТНИТЕ ЕМОЦИИ, КОИТО НЕ СЕ ВПИСВАТ В ДУХОВНИЯ ИМИДЖ

„Няма начин аз да се чувствам депресиран, самотен или уплашен, нито разтревожен. Обичам живота твърде много, твърде съм мъдър, просветен, за да позволя това да ми се случи.“ Наложи ми се да се изправя пред себе си и да призная, че не съм никакъв Дзен майстор, в края на краищата. Или по-скоро трябваше да разбера, че способността „да се движиш по течението“ и да приемаш всичко, което се случва като подарък, понякога означава, че трябва да приема, от време на време, да се чувствам като димяща купчина лайна.

Лесно е да се заблуждаваме, да вярваме, че духовността ще превърне живота ни в безкрайно плаващ облак, но на практика не е така. Животът е все така пълен със старадние, и за да се расте наистина и да се учим от нашия опит, трябва да бъдем честни със себе си за това, което чувстваме и да се оставим да го изживеем напълно. В моя случай, желанието ми да бъда винаги „Дзен“, за да се „движа по течението“, да проектирам изображение на вътрешен мир върху другите, ми забрани да видя истината в различните проблемни ситуации и ми отне възможността да поема отговорност и да се справя с тях.

УСЕЩАНЕ ЗА САМОНЕНАВИСТ, КОГАТО СЕ СБЛЪСКАТ С НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО СИ

Забелязах това доста бързо в себе си. Видях, че моят нарцистичен образ – на мъдър човек, който е постигнал една по-висока самореализация, само ми причинява смешно количество на познавателен дисонанс. Съдех се язвително и чувствах огромна, смазваща вина пред всички не съвсем добродетелни решения, които вземах.

Лесно е да се издигат в култ Буда или Далай Лама, както и да се смята, че те са перфектни, като винаги са действали в пълна информираност и състрадание. Дори и да е вярно, че някои хора достигат такова ниво на реализация, при което винаги вземат правилно решение, независимо от обстоятелствата, трябва да признаем, че такова нещо е запазена марка за много малкото.

В действителност, всички хора сме грешни, и всички понякога вземаме неправилни решения. Невъзможно е да изживееш дори няколко седмици възрастен човешки живот, без да допуснеш няколко грешки, дори и малки. Всичко, което можем да направим е да се учим от грешките и да се стремим да се справяме по-добре в бъдеще.

Парадоксално е, че един от най-важните духовни уроци – този да прощаваш на самия себе си, е особено труден за постижение за хората, които се интересуват от духовността. Вероятно е именно вината и чувствата за угризения да са ги повели по този път. Но духовните учения поставят на пиедестал едни страховито високи идеали, които водят до още по-голямо чувство за вина и омраза към себе си, тъй като е почти невъзможно човек да им отговори подобаващо. Това е основната причина, че е толкова обичайно за „духовните“ хора да избягват отговорността – признаването на недостатъците за тях е още по-болезнено.

ЛОШИ СИТУАЦИИ ПОРАДИ ПРЕКАЛЕНА ТОЛЕРАНТНОСТ И ОТКАЗ ДА СЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ХОРАТА

За дълго време, приемах изключително сериозно идеята, че всяко човешко същество заслужава състрадание и доброта. В няколко чужди страни се озовах в потенциално животозастрашаващи ситуации, защото бях прекалено доверчив към хора, които не познавам или твърде мил с хора, на които отказвах да видя сенчестата страна. Исках да вярвам, че хората, към които съм се отнесъл добре, ще ми отвърнат със същото. Тази линия на мислене беше ужасно наивна и все още се опитвам да възстановя състоянието си, като разбера, че при определени ситуации доброжелателството не е отговорът.

Тъжният факт е, че борбата за оцеляване е все още реален проблем за огромен брой хора на тази планета. Много хора са израснали в мизерия, заобиколени от престъпност и са научили, че единственият начин да оцелеят е като се възползват от слабостите на другите.

ИЗЦЯЛО ПРЕНЕБРЕГВАТ НАУКАТА

Има доста силна анти-научна жилка в много духовни общности, и аз мисля , че това е срамно. Струва ми се, че много духовни хора стават враждебни към науката, защото някои вярвания и практики, които смятат за ценни, са недоказани или псевдонаучни в научната област. Ако една вяра или практика е недоказана, това само означава, че науката все още не е била в състояние да потвърди нейната валидност чрез повторяеми експерименти в лабораторна обстановка. Това не означава, че науката е глупост, няма ценност и трябва да се игнорира.

Научният метод е един от най-добрите инструменти, които имаме за разбирането на механизмите на видимата вселена. Той ни позволява да открием дълбоките истини за биологичната еволюция, да наблюдаваме далечните краища в пространството, да удължим продължителността на живота си с десетилетия, да стъпим на Луната и много други неща. Когато отхвърляш това, губиш един от най-мощните обективи за разбирането на реалността.

Карл Сейгън казва:

„Науката не само е съвместима с духовността – тя е мощен извор на духовност. Когато осъзнаем своето място сред необятността на светлинните години и хода на епохите, когато проумеем сложността, крастотата и изяществото на живота, тогава в нас се заражда извисяващо чувство – едновременно и гордост, и смирение, – което със сигурност е духовно. Такива са нашите усещания, когато сме изправени пред големи произведения на изкуството, музиката и литературата или пред прояви на забележителна и безкористна смелост, като например тези на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Идеята, че науката и духовността се изключват една друга, прави лоша услуга и на двете.“

УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ПАРИТЕ И КАПИТАЛИЗМЪТ СА ЗЛО

Много от духовните хора саботират собствените си възможност да успеят съществено. Това е така, защото те са на пръв поглед алергични към богатството, асоциират парите с алчност, като всичко това примесват с обща злоба. Капитализмът се разглежда като двигател на неравенството и корупцията.

Ако сте привлечени от духовността, то някак се чувствате длъжни да се присмивате на „материализма“. В интерес на истината обаче, това виждане е прекалено опростено. Да, капитализмът има своите реални недостатъци, но в много отношения е за добро, сила, която предизвика огромен брой иновации и издърпа милиарди хора от бедността в световен мащаб. През 1820 г. 94% от хората на Земята са живели в крайна бедност. До 2015 г. тази цифра е спаднал до едва 9,6%, до голяма степен благодарение на икономическия растеж, катализиран от регулирания капитализъм.

Освен това – няма нищо по своята същност, което да не е наред с желанието да се печелят пари. Парите са невероятно средство. В действителност се нуждаем от повече състрадателни хора, които притежват значително богатство и желаят да го използват ефективно и алтруистично за подобряване на света.

А духовните хора, които пишат „Капитализмът е зло“ в социалните мрежи, обикновено го правят от ненужно скъпите си телефони.

Мисля, че различните взаимосвързани глобални духовни движения, за да бъдат максимално въздействащи и полезни, трябва да се справят със своите мрачни аспекти.

Алтернативата е един вид духовна и интелектуална смърт – състояние на постоянна стагнация, в която хората живеят в една безкрайна илюзия, че имат всички отговори и са достигнали крайната форма на човешкото същество. А в бързо променящият се свят непрекъснатото учене е от първостепенно значение.

В най-добрия случай, духовността е сила, която може да помогне на човечеството да реализира нашата обща идентичност, като съзнателни същества, които имат екологично съзнание, чувстват връзките си с Вселената и желаят да отговорят на най-неотложните въпроси на нашето време със състрадание, изобретателност, хладнокръвие и това, което Айнщайн нарича „свещено любопитство“.

Духовността е сила, която ни тласка към по-хармонично и устойчиво бъдеще и към създаването на един по-красив свят.

Автор: Джордан Бейтс

Източник: highexistence.com

magnifisonz.com – към главната страница >>>

Facebook Comments