Анри Троая – Здравият разум е практичен и предпазлив. Ако се ръководите от него – няма да направите нищо велико

magnifisonz.com 

Анри Троая, по рождение Лев Асланович Торосян,  е френски писател (биограф, романист), както и историк, от руско-арменски произход. Определят го като един от най-съвършените съвременни писатели.

Цитати и биография :

„Щастието и нещастието са в сърцето и душата на всеки човек. Ако се чувстваш нещастна, извиси се над нещастието си и направи така, че щастието ти да не зависи от външни неща.“

Екатерина към Дидро „В плановете си за реформа вие забравяте разликата в положението между двама ни; вие работите върху хартия, а тя понася всичко; гладка е и гъвкава, не създава препятствия нито за въображението, нито за перото ви, докато аз, горката императрица, работя с човешка материя, която е особено раздразнителна и чувствителна.“

„А може ли човек да бъде сам? Това, което ние наричаме самота, е само едно малко, празно и тихо пространство между нас и другите. Дори тези, които си въобразяват, че са сами, в действителност са свързани с хиляди невидими нишки с човешката верига.“

„Да се погледнеш в огледалото и да можеш да кажеш не: „Ще стана такъв или онакъв!“, а: „Аз съм такъв или онакъв!“ Ах, опиянение от сбъднати мечти! Приятно съвпадение между мечта и действителност!“

‘‘Ако животът беше по-спокоен, щеше да ни бъде по-мъчно да се разделим с него. Най-висшето милосърдие на бога е, че пречи на хората да бъдат щастливи на земята.‘‘

‘‘Едно ненавременно щастие, дошло, когато не можеш вече да му се насладиш, е по-лошо от нещастие.‘‘

‘‘Но щастието губи смисъла си, ако няма с кого да го споделиш. Истинското щастие е да срещнеш в очите на другия отразена своята радост. Останал сам пред своята празнична торта, аз се отегчавам (..) Имам нужда от ехо, от огледало, за да се убедя, че живея.‘‘

‘‘Кой знае дали в равносметката на човешкия живот няколко минути на безумно щастие не са по-ценни от редица години на условен успех?‘‘

‘‘Музиката не ме вълнува така, както поезията. В музиката има нещо, което пряко и брутално засяга нервите. Поезията има по-фин подход. Не виждам нищо чудно в това, че музикалните вълни карат мозъка да трепти по един приятен или неприятен начин. Но когато всекидневните думи, съчетани по един особен начин, ми създават дълбока наслада – това, драги мой, за мене е чудо! Да вземем толкова изтърканите думи като ‚дъжд‘ , ‚земя‘ , ‚покрив‘, ‚шум‘. Те нямат вълнуваща стойност. Твоята портиерка ги употребява непрекъснато. Даваш тия думи на Верлен. Той написва: 
О, нежен шум на дъжда
По земята и по покривите!
и за цял живот има за какво да мечтаеш!‘‘

Анри Троая
Henri Troyat
11/09/1979 - FRANCE : Henri Troyat sur le plateau de l'emission "Livres en fete" sur TF1/0504121815

Троая през 1979 година.
Псевдоним Анри Троая
Роден Левон Асланович Торосян
1 ноември 1911 г.

Москва, Русия
Починал 2 март 2007 г. (95 г.)

Париж, Франция
Професия писател (романист, биограф), историк
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1935-2010
Награди „Гонкур“ (1938)

Истинското име на Анри Троая е Лев Асланович Тарасов. Той е на 1 ноември 1911 г. роден в Москва в семейството на богат индустриалец. Баща му е преуспяващ търговец на платове. Заедно с родителите си бъдещият писател /тогава 6-годишен/ напуска Русия през 1917 година. Няколко години семейството пътува из Европа Известно време живее в Истанбул и Венеция. През 1920 година се установява във Франция, в Париж.

Когато е на 10 години, бъдещият корифей на сюжета прочита и попива „Война и мир“. На 12 вече е подвластен на „вируса на литературата“. Въпросната епоха е разкрита в „Синът на сатрапа“. Там лирическият герой описва първите си опити, когато със своя приятел създават роман на четири ръце.

През 1935 година Лев Тарасов под псевдонима Анри Троая публикува дебютния си роман „Фалшиви игри“, а през 1937, на 27-годишна възраст, получава наградата Гонкур за петата си книга -„Паякът“.

Първата му родина – Русия, е източник на вдъхновение за поредица написани от него биографии . За 70 години Троая е написалнад сто биографии на исторически личности, много от които са част от руската история и култура. Романите и биографиите са двете паралелни линии в творчеството му, писани с „ритъма на метроном“, както се изразяват литературните критици. През 1940 година Троая публикува биографията на Фьодор Достоевски и от тогава редовно издава популярни книги за руската култура, в частност за Пушкин, Лермонтов, Толстой, Гогол, Чехов, Горки, Марина Цветаева, Пастернак. Изпод перото му излизат и известните книги за Екатерина Велика, Распутин, Александър Първи и Александър Втори, Иван Грозни.

Писал е и биографии на великите писатели на 19-и век – Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Пол Верлен, Бодлер и Оноре дьо Балзак. В световната литература няма по-вдъхновени животоописания от тези на Анри Троая.

Неговите романи направиха революция в литературата на Франция и провокираха немалко скандали сред апологетите на „доброто“ общество. Троая – с неподражаемия си славянски сарказъм и руска страст към тотално разголване на душата, сваля повечето от маските на прочутата парижка буржоазия. Той изкарва на показ цялата досада и лицемерие на най-консервативните кръгове от лъскавите квартали на столицата. Култовата му трилогия „Ейглетиерови“ през 70-те години на миналия век e истинска сензация на литературния пазар.

„Аз съм маниак на писането“, признава самият писател приживе. Анкета на френския институт за маркетинг и проучване на общественото мнение през 1994 г. показва, че Троая е любимият писател на повечето от читателите във втората му родина Франця. Но макар че пише само на френски език, в много от произведенията му героите са руснаци.

troyat-1975

Последният му роман, „Преследването“, излиза от печат в годината на смъртта му – 2007-ма.

Много от книгите му са издадени на български език. В България той е известен с много книги, може би най-вече със сагата “ Ейглетиерови“ – „Гладът на лъвчетата “ и “ Краят на семейство Ейглетиер“, „Климати“, „Страховити царици“, „Александър Първи: Победителят на Наполеон“, “ Балерината от Санкт Петербург“, „Баронесата и музикантът“, „Сеитби и жътви“ в 5 тома и други.

От 1959 година Троая е член на Френската академия. До 2007 г. той е най-възрастният член на академията. Той е бил лауреат на ордена за литература и изкуства, присъден му е големият кръст на Почетния легион, има още много други престижни награди. Умира на 2 март 2007 г. в Париж на 95 годишна възраст. В този ден информационните агенции припомниха следните думи на Анри Троая: „С течение на времето разбрах, че съвършени писатели няма. Ние сами си присъждаме оценката с последната точка в ръкописа. В този момент наградата ни е това съвсем занаятчийско удовлетворение, че оставяш зад себе си един добре изработен предмет. И мисълта, че в тези страници непознатите хора могат да намерят убежище от грижите си и да разсъждават за живота си с някакъв шанс да го разберат по-добре.“

Морис Дрюон, който съобщава за смъртта на Троая във в. „Фигаро“, заявява: „Той беше роден разказвач на приказки – както истински, така и измислени. За това живееше и дишаше. За него бе грях да не пише, макар и един ден.“


Магнифисонз.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.

Още по темата в Магнифисонз :

Кафка на плажа и във фантазиите (133 години от рожението на геният)

kafka_franz

Габриел Гарсия Маркес – Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб

Gabriel-Garcia-Marquez-cien-años

Фредерик Бегбеде – Всичко е временно : любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз

Frederic-Beigbeder

Ерих Фром – Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата казва : „Нуждая се от теб, защото те обичам!“

erich from

Руми – Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти. ; Мъдростта на Персия

rumi 22

Дъглас Адамс – В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете

duglas adams

Дино Будзати – „Напразни покани“ ; един велик разказ

dino buzzati

Орасио Кирога – Кораби самоубийци ; един вълшебен разказ

horacio-quiroga-editorial-imperia

Жан-Пол Сартр – Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни

jean paul sartr

Венедикт Ерофеев – да си гениален писател и гениален алкохолик, една форма на висше изкуство

Venedikt Erofeev, russian writer. Moscow, 1977.

Гор Видал – Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел

gore-vidal-best-of-enemies

Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение

marcel-proust (1)

Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор

carlos castaneda

Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф

Raymond_Chandler

Реймон Радиге – детето чудо на френската литература

RADIGUET 3

Facebook Comments