Луи Мал – Колкото по-дълго живея, толкова по-малко вярвам в идеите и повече се доверявам на чувствата

magnifisonz.com /

Автор : Златна Романова

„Ние, поетите, нямаме нужда от наркотиците, за да достигнем до границата между живота и смъртта.“ Луи Мал

Луи Мал е роден на 30 октомври 1932 в Тюмери, Северна Франция. Петото от седемте деца в богата индустриална фамилия.Потомък на френски аристократ, развил производство от добив на захарно цвекло по време на Наполеоновите войни. Дядото Анри Бежен е основател на голямата захарна компания „Бежен-сеи“. Семейството не одобрява ранния му интерес към киното, но през 1950г. дава своето съгласие да постъпи в Института за модерно кинематографично обучение в Париж. Работи като асистент на Робер Бресон, когато е нает от подводния изследовател Жак-Ив Кокто за оператор на Калипсо.

Скоро Кокто го издига до себе си като сърежисьор на „Светът на тишината“ /1956/. Години по-късно Кокто го признава за най-добрия подводен оператор, с който е снимал. „Асансьор за ешафода“ /1958/ е Асансьорът към славата на Луи Мал.

Третият му филм „Любовниците“ /1958/, с участието на Жана Моро, разчупва екранните табута в посока на еротизма. През 1968г. Върховният съд на Съединените щати отменя обвинителната присъда „за неприличие“ към кинотеатър в Охайо, представил филма.

Режисьор от Новата вълна през 50-те и 60-те, макар и нетипичен в техническо отношение, Мал изследва живота и неговия смисъл. Твори и от другата страна на Атлантика, започвайки с „Хубаво момиче“ /1978/- филмът, който превръща Брук Шийлдс в световна суперзвезда. Поддържащата актриса в същия филм получава своята звездна роля в следващия американски филм на Мал – „Атлантик сити“ /1980/ и това е началото на славата за Сюзън Сарандън.

В един от последните си френски филми „Сбогом, момчета“ /1987/, Мал се опитва да постигне катарзис от преживяното по време на германската окупация във Франция през Втората световна война. На 12 години, той е изпратен в католически пансион близо до Париж, който е и убежище за някои еврейски бежанци. Един от тях е негов приятел и конкурент за училищните награди. Помощник в кухнята ги предава, Директорът-свещеник е арестуван, а еврейските студенти – изпратени в концентрационни лагери. Мал е свидетел.

С „Ваня от 42-ра улица“ /1994/ Луи Мал отново повдига завесата между живота и изкуството, докато театрали репетират Чеховия „Вуйчо Ваньо“. В този филм Мал за пореден път работи с театралния режисьор Андре Грегори и актьора-драматург Уолъс Шон – събеседник в „Моята вечеря с Андре“ /1981/.

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

„Колкото по-дълго живея, толкова по-малко вярвам в идеите и повече се доверявам на чувствата“.

„Светът се вижда много по-добре през камерата“.

„Само когато паметта е изчистена от въображението, тогава филмите, които правим, ще имат истинска дълбочина“.

„Внимавам да не се повтарям, като се опитвам да устоя на изкушението да се върна към нещо, което вече съм изследвал“.

„Има нещо във филмите на Бресон, което ме вкарва в истинската френска традиция, дошла от Расин. Не мисля, че съм повлиян от Бресон, но много бих искал да бъда…“/за Робер Бресон/.

„Всеки филм е картина от живота, едно различно приключение. Той фиксира моето любопитство към момента, нещо като флирт. И в двата случая, вярвам само в любовта от пръв поглед“.

„Ние, които правим филми, не работим за бъдещето. Материалите ни са нетрайни. След 200 години няма да е останало нищо от нашия труд освен прах.“

„Трябва да намериш необходимата тоналност на един филм. Тогава всичко работи. В противен случай нищо не се получава.“

„Ако има някой на снимачната площадка, който отговаря за прическите, логично е да има и такъв, който отговаря за думите.“

„Колкото повече живея, толкова по-малко вярвам на идеите и повече вярвам на емоциите.“

„Предсказуемостта е това, с което винаги се боря. Искам зрителят да се обърква.“

„Е, Фелини… винаги има Фелини.“

„Когато имаш добър сценарий, е лесно.“

magnifisonz.com – към главната страница >>>

Facebook Comments