Езра Паунд – Човек, който чете, е човек, който живее. Книгата трябва да е факел в ръката на човек (биография и стихове)

 magnifisonz.com /

Днес, 30 октомври, се навършват 132 години от рождението на американския поет и журналист Езра Паунд. Той е представител на ранния модернизъм. Играе основна роля за развитието на кариерите на творци като Т. С. Елиът, Джеймс Джойс, Робърт Фрост и Ърнест Хемингуей. На български са преведени стихотворенията му „Оплакване“, „Приказният Пан е мъртъв“, „Под морето“, „Дориа“ и много други.

След като се премества в Италия става привърженик на фашизма. Хванат е от американски войски по време на Втората световна война, обявен за луд и прекарва в затвора 12 години. Също е бил и антисемит. След като излиза от затвора живее в Италия до края на живота си. Умира през 1972 година.

Цитати и стихове :

„Когато четем, ние придобиваме сила.“

„Ритъмът трябва да има значение.“

„Артистът е винаги в началото. Ако едно произведение на изкуството не е начало или откритие, то няма особена стойност.“

„Трудно е да пишеш за рай, когато всичко води към това да пишеш за апокалипсис.“

„Най-ценното нещо, което можеш да дадеш на един артист, е свободно време, в което да работи. Ако му дадеш свободно време, то ти си съавтор на творчеството му.“

„Човек, който чете, е човек, който живее. Книгата трябва да е факел в ръката на човек.“

„Няма причина да не харесваш едни и същи книги на 18 или 48 години.“

„Истинското образование трябва да е достъпно единствено за тези, които държат да знаят. Всичко останало е отглеждане на овце.“

„Роб е този, който стои и чака друг да го освободи.“

„Ако човек не желае да поеме риск заради своята гледна точка, то или тя не струва, или той не струва.“

„Нищо написано заради заплащане не заслужава да бъде отпечатвано.“

„Литературата е новина, която остава новина.“

„Не обръщайте внимание на критиките на хора, които не са написали поне една значима книга.“

„Човек не може да разбере една дълбокомислена книга, ако не преживее част от нейното съдържание.“

„Красотата е само един дъх между две клишета.“

„Поезията е като математиката. Тя ни дава уравнения, но не за абстрактни фигури, триъгълници, квадрати и т.н., а за човешките емоции.“

„Геният е способността да виждаш 10 неща там, където останалите виждат едно.“

„Когато двама души в бизнеса винаги са съгласни помежду си, единият е излишен.“

„Ако литературата на една нация запада, тази нация атрофира и се разпада.“

Езра Паунд е роден през 1885 година в Хийли, малък град в Айдахо, Съединените щати. Завършва университета в Пенсилвания и заминава за Италия, после се прехвърля да живее известно време в Лондон. По-късно отива в Париж. В Париж помага на редица свои приятели — поети, романисти, художници и музиканти. Втората световна война го заварва в Италия, откъдето няколко пъти говори по радио Рим предимно по икономически въпроси, най-вече върху монетарната система, с която обяснява причините за международните конфликти. Обвинен в държавна измяна, той е признат за душевноболен и прекарва тринадесет години в затворническа болница. През 1958 година е освободен по настояване на редица американски поети и писатели, както и на видни деятели на италианската култура, участвали в Съпротивата. След освобождаването му Езра Паунд се завръща в Италия, продължава работата си над своите „Кантоси“. Умира през 1972 година.

Голям поет, една от най-интересните художествени фигури на нашето време, той живя в това време, без винаги да бъде наясно с него. Дори и да не е имало нещо предумишлено, неговият случай е поучителен за нас днес, когато има от какво да се отучим и на какво да се научим.

Ortus (Място (лат.)

Как трябваше да го направя?
Как трябваше да не го правя,
за да дам дихание на таз душа?
Да дам на тези елементи име и опора?
Тя е прекрасна като слънчев лъч, като флуид.
Тя няма име, нито място.
Какво да правя, за да разделя душата й,
за да й дам и битие, и име?

Навярно си обвързана, оплетена
навярно си обвързана със неродени елементи
и аз принуден съм да любя пориви и сянка.

Аз моля те да влезеш във живота си,
аз моля те да се научиш да ми казваш “АЗ”,
когато те попитам.
Защото ти си цяло, а не част.
Не участ ти си, ти си същество.

На неговото собствено лице в огледалото

О, странен лик, там, в огледалото!
Тълпа развратна, свято войнство,
обзет от скръб глупак,
какво ще отговориш? О, вие, милиарди,
които се напрягате, играете и отминавате,
насмешка, призив, противоположност.
Аз? Аз? Аз?
           А ти?

Imerro (Ден (гр.).)

Душата ти изпълни се
със нежност до насита,
Атис.
О, Атис,
копнея за устата ти.
Копнея за тесните ти плещи,
ти, неуморен, неоткъснат.

Момиче

Дървото се забива във ръцете ми,
по плещите ми сокът се въззема,
дървото се разраства от гръдта ми
и се спуска,
като ръце от мене се протягат клони.
Дърво си ти
и мъх си ти
и теменужки с полъх между тях.

Дете си ти – т а к а високо –
и всичкото това е лудост за света.

Fratres minores (Братя-минорити (лат.)

Докато духът им още над тестисите пърха,
признатите поети тука и във Франция
Продължават да въздишат над утвърдения 
естествен факт,
проучен тъй отдавна от Овидий.
Хленчат. Оплакват се в приятен и изискан ритъм,
че потръпването на трите абдоминални нерва
не може да роди желаната нирвана.

Поздрав

О, поколение на върховно самодоволство
и върховна неловкост,
видях рибари да се забавляват вън на слънцето,
видях разгърдените им семейства,
видях усмивките им, пълни с бели зъби,
и чух несръчния им смях –
и аз съм по-щастлив от вас,
и те от мен са по-щастливи;
а в езерото плуват риби
и дори си нямат дреха.

Там

Черната пантера търка се о мен,
над пръстите ми
плуват пламъци като цветчета.

Млечнобели деви
се възправят под свещените дървета
и снежнобелият им леопард
иска да последва нашата пътека.

Кода

О, песни мои,
защо ли гледате така нетърпеливо и с такова
любопитство
хорските лица,
дали пък мъртвите си ще откриете измежду тях?

На заточение
(1907 г.)

Страдам от носталгия по хората, на мен подобни.
О, виждам множеството покрай себе си, 
приятелски лица,
но страдам от носталгия по другите, на мен подобни.

“Продадоха онези нашите картини.” Е, добре,
но аз не станах по-богат, макар че ме засяга
този или оня остър ръб,
но по-богат не станах и във пламък
се превърна животът ми, във пламък, който не 
достига
отвъд сърцето на собственото ми сърце
или се крие в пепелта за тебе.
“Ти?” О, “Ти” си, който пръв дойде
от племето на моята душа,
защото страдам от носталгия по хората, на мен
подобни,
а обикновените не ме засягат.
И страдам от носталгия
по моите подобни, които знаят и усещат
и имат вкус към красотата и изкуствата.
Тъгувам за подобните на мен по дух,
а освен сенки, нямам други покрай себе си,
когато идват ТЕ, бушуващи от сила, DAEMON,
“Quasi KALOUN „ (Почти красота. ) . Т.С. казва: “Красотата е нещо
повече от порив на душата”,
добре тогава, викай ги, кълбета дим от дъното на
моята душа.

Но точно затова аз страдам от носталгия
по моите подобни
и знам, ще срещна много от рода, от който съм и аз,
с тела забулени, понесли тайната.
“Онези всички, които в странна скръб”
имат насмешливи лица и са любезни с всеки,
приятели, завинаги узнах аз славата
на необвързаните, но вие криете,
тъй както крия аз самият времето
и мигове взривявате през своите прозорци
или моменти на любов, надежда, красота или пък
сила,
тлеещи с полуотворени капаци,
вас ехото на този свят не ви докосва.

О, приятели, от толкова морета между нас,
от пурпура и от сапфира на сребърните копия
на слънцето и пръските от кораба
разбити някои ще бъдат.
А други хълмовете ще ги задържат,
онези малки хълмове на изток, които ние
засадихме и поляхме, за да ни затворят там.

И ето, че душата ми запя “Стани!” и ние сме едно.
Да, ти и Ти, и ТИ, и всеки като мене,
за когото топли са ръцете и сърцето ми,
защото ви обичах, както вятърът – дърветата,
който пази цветовете и листата им
и призовава най-различни песнопения от клоните им,
освен отровните змии, които са неми като сенки
и не позволяват птиците да шушнат как
“далеч, далеч, далеч от тук лежи…”

Циганинът

“Est-ce que vous aves vu des autres –
des camarades – aveс des singes ou des ours? /// Виждали ли сте от другите – от другарите – с маймуни или мечки? (“Циганинът-катунар”, А.D.1912)

Бяхме на върха на пътя, когато той ми каза:
Виждал ли си други някои от мойто племе,
“с маймуна или мечка?”.
Загорял и строен момък,
не като полуотхвърлените
горе, на мокрото шосе покрай Клермон.
Нахлуха дъжд и вятър,
мъглата се сгъстяваше около дърветата
по долината
и имах дълги пътища до себе си,
сивкавия Арл, Бьокер,
а той ми каза: “От мойто племе виждал ли си 
други?”.
Виждал съм мнозина като него…
дори от Родос,
идващи от панаира
на Св. Иван,
в кервани, но никога с маймуна или мечка.

Пролет

Сидонска пролет, дошла със свитата си
нимфи и русалки
под неистовите ветрове на Тракия,
тук навсякъде, във тази местност на силвани,
се простират остри върхове
и всеки побег на лозницата
е в дреха нови диаманти.
И дивото желание
пада като черни мълнии.
Сърце смутено, въпреки че всеки клон
пак ще получи онова,
което е загубил миналата есен,
таз, която тук пристъпваше между цикламите,
сега се движи като звънтящ безсилен дух.

Ул. “Пагани”, 8 ноември

Да откриеш изведнъж в очите на прекрасната кокотка
от Нормандия
очите на един много учен асистент от Британския музей.

Естетическо изследване

Невръстни малчугани в дрехи с кръпки,
надарени с необикновена мъдрост,
спряха да играят, когато тя минаваше край тях,
и извикаха от калдъръма:
Guarda! Ahi, ch’e b’a! ( Гледай! Ах, колко е хубава! (итал.))

Но три години след това
чух младият Данте, фамилията му не знам,
защото в Сирмионе има двайсет и четири млади
Дантевци
и трийсет и девет все Катуловци:
бе изобилен уловът на риба
и по-възрастните от семействата
подреждаха големи дървени сандъци 
за пазара в Бреша,
а той се въртеше покрай тях, бягаше от рибата
и се мотаеше в краката им,
напразно те му викаха да sta fermo! (Да стои мирен (итал). );
и докато не можеха да го накарат
да нарежда рибата в сандъците,
той разсипа наредената,
мърморейки за свое собствено удовлетворение
същата фраза:
Ch’e b’a! ( Колко е хубава (итал.))
И на това аз тихо се учудих.

 

Facebook Comments