Жорж Брасенс – Един от най-значимите френски творци на 20 век

magnifisonz.com / 

ЖОРЖ БРАСЕНС

Поет, композитор, вокал, китара, роден на 22.10.1921 година  в Сет, Франция, и умира на 29.10.1981 година – Сет, Франция.

ЖОРЖ БРАСЕНС израства в бедно семейство (баща му е зидар) и през 1939 заминава да учи в Париж. Заедно с това работи в заводите “Роно” и пише стихове.

Първият сборник поеми на Брасенс е издаден през 1942. Започва да пее сравнително късно, но още с първите си появи пред публика (през 1952 запълва паузите в програмата на певицата Паташу в “Бобинб”) нарушава галантните традиции на френския мюзикхол със своя непосредствен, провокиращ, поетичен глас.

Първият албум на Брасенс е записан през 1961г и съдържа някои от най-известните му
песни: “Лошарепутация”,”Горилата”, “Лов на пеперуди”, “Хекатомби”.

Признанието идва бързо и ЖОРЖ БРАСЕНС се превръща и певец с международна известност. Песните му звучат на италиански, испански и немски. Творческото му наследство се състои от 134 песни, 12 албума (има продадени повече от 20 милиона екземпляра), един роман, много стихотворения и поеми.

Главни теми в неговото творчество са любовта, приятелството и смъртта.

ЖОРЖ БРАСЕНС е първият певец, отличен с Голямата награда за поезия на Френската академия /75, неговите стихове се изучават и в училище. Често го сравняват с Фр. Вийон и го наричат “трубадур на XX век”.

Брасенс пее не само върху собствени стихове, той е между първите, които опитват да намерят музикален израз на “високата” поезия, изпълнява песни по стихове на Фр. Вийон, В. Юго, Л. Арагон и др.

Неговият оригинален стил оказва силно влияние върху много френски певци. Много от песните му ще останат между шедьоврите на френския пиедистал “Приятели преди всичко , “Бедняк”, “Завещание” и др.

Тази седмица френският художник Жак Тарди отказа присъдения му Орден на почетния легион, защото искал „да остане свободен човек”. Преди него отличието са отказвали мнозина други, от Жан-Пол Сартр до Жорж Брасанс, припомня „Фигаро”.
Кой отказа Ордена на почетния легион?

С най-голяма твърдост отказвам този медал: така в сряда известният автор на комикси Жак Тарди обяви, че не иска да му бъде присъждан Ордена на почетния легион. Той обяви, че е много привързан към своята свобода на мисълта и творчество, добавяйки: нищо не искам и никога нищо не съм искал. Не е задължително да си доволен да бъдеш признат от хора, които не цениш.

Много личности вече са отказвали това институционално отличие, някои в името на свещената „свобода”, други от скромност.

През 1864 г. композиторът Ектор Берлиоз обявява гръмко, че не се интересува от наградата, която е чисто символична в неговите очи. Безпаричната държава искала да му заплати една меса с ордена с червена панделка, вместо да му даде обещаните 3000 франка, и тогава той се провикнал: Не ми пука за вашия кръст. Дайте ми парите!

Изследователят Пиер Кюри е по-въздържан, когато отказва отличието: Не виждам необходимост. Семейство Кюри отказват да са в центъра на вниманието. В науката ние трябва да се интересуваме от нещата, не от хората, твърди Мария Кюри.

Писателката Жорж Санд се разграничава с доста хумор от отличието. Тя пише лукаво на министъра, който й предлага кръста: Не правете това, скъпи приятелю, не искам да изглеждам като стара лавкаджийка!

През 1945 г. философът и писател Жан-Пол Сартр отказва отличието в името на свободата. През 1964 г., след като е отказал и Нобеловата награда за литература, той обяснява пред директора на Шведската академия: Винаги съм отклонявал официалните отличия. Когато след войната ми предложиха Ордена на почетния легион, аз отказах (…) Така както никога не съм искал да вляза в Колеж дьо Франс, както ми предлагаха някои мои приятели (…) Писателят трябва да откаже да бъде превърнат в институция, дори и това да е станало в най-почтена форма, какъвто е случаят.

По сходни причини през 1949 г. писателят и драматург Марсел Еме отговаря рязко на Министерството на националното образование, което му предлата отличието.

Певецът Жорж Брасанс също не иска престижното отличие, защото то според него е фактор на блокиране. Той пише сатирична песен, в която изобличава фаталния отличителен знак, който не прощава.

Facebook Comments