Милорад Павич – Когато се сражават двама войници, побеждава онзи, който по-дълго лекува раните си

magnifisonz.com / 

„Всяка книга има свой собствен живот, но и съдържа живота на автора. Всеки читател чете уникална книга, съдържаща освен живота на героите, също и неговия собствен живот.“

Милорад Павич е сръбски писател, драматург и поет, доктор по история на литературата, специалист по сръбска литература от 17-19 век и преподавател и гост професор в различни европейски университети.

Павич владее руски, немски и френски език и е преводач на Байрон и Пушкин. Член е на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура (Société Européenne de Culture), не е партиен и е номиниран през 2004 година за Нобеловата награда за литература. Произведенията на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава романът му „Хазарски речник“ (1984).

През февруари 2006 г. Павич е удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Писателят почива от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст.

milorad-pavic-2

Цитати и произведения :

  • Аз съм писател от вече двеста години. В далечната 1766 година един Павич е публикувал в Буда своя стихосбирка и оттогава се смятаме за писателска фамилия.
  • Много повече любови съм изживял в своите книги, отколкото в своя живот. С едно изключение, което продължава още. Нощем, докато спя, ми се лепи сладко и по двете бузи.
  • Смятам, че романът е рак. Живее от своите метастази. От ден на ден все по-малко съм автор на собствените си книги и все повече – автор на бъдещите, които може би никога няма да напиша.
  • За мое удивление книгите ми са преведени 66 пъти на различни езици. Накратко, аз нямам биография. Имам само библиография.
  • Френските и испанските критици отбелязаха, че съм първият писател на 21 век, макар че живях през 20 век, когато трябваше да се доказва невинността, а не вината.
  • Най-големи разочарования са ми донесли победите. Победите не могат да се изплатят.
  • 21 век започна за мен в Белгард под бомбите на НАТО през 1999 година.

h-recnik-koreja

 

„Хазарски речник“ е първият роман на Милорад Павич, публикуван през 1984 година и претърпял впоследствие множество издания и преводи на различни езици, в това число български (1989, 1999 г., Христиана Василева).

Повечето герои и събития, описани в книгата са напълно измислени, както и културата, приписвана на хазарския народ. И въпреки че някои от персонажите са исторически личности, романът всъщност е многопластова художествена „мистификация със средновековен дух“ и трудно различим в традиционния смисъл на думата сюжет.

В основата на романа е залегнало действително събитие: приемането в края на 8 и началото на 9 век наюдаизма от страна на хазарската аристокрация и част от хазарския народ, който до този момент изповядвал езичеството. Историческият факт обаче не занимава Павич; вместо това той предлага три различни версии на случилото се, според всяка от които хазарите приемат различна религия: съответно християнството, исляма и юдаизма. Избора на религия хазарският каган прави под формата на полемикамежду представители на трите големи вероизповедания (Константин-Кирил Философ, Фараби ибн Кора и Исак Сангари), на които обещава, че ще приеме вярата на този от тях, който успее да разтълкува един негов сън. „Източниците“, съставени от тримата представители, Павич организира в енциклопедичен речник, разделен в три части, наречени съответно Червена, Зелена и Жълта книга.

В добавка, към трите книги има и две приложения (Appendix I, II) в края и предварителни бележки с упътвания за реда на четене в началото. Между статиите в речника има символни препратки, указващи дали за дадено понятие има статия и в трите раздела на Хазарския речник, или само в един от тях, или в приложенията. Лексикографското изложение на книгата позволява тя да бъде четена по множество различни начини: отпред-назад или хипертекстуално. Това прави читателя активен участник в романа и той сам трябва да открие как да подреди мозайката от противоречиви събития и личности, пръснати във времето между 8 и 20 век. Освен тези новаторски похвати, романът е написан в два екземпляра — мъжки и женски. Те се различават само в 15 реда, които обаче са ключови за цялостното разбиране на творбата.

„Хазарски речник“ (1984 г.) цитати :

milorad_pavich__hazarskij_slovar-_zhenskaya_versiya

Цитати от Червената книга
  • Свикнах с мислите си като със своите рокли. Винаги имат еднаква обиколка в кръста и аз ги виждам навсякъде, дори по кръстопътищата. И което е най-лошо, от тях вече не се виждат кръстопътища.
— Принцеса Атех, статията „Атех“, стр. 27
  • Един от сигурните пътища в истинското бъдеще (защото има и лъжливи видове бъдеще) е да вървиш в посоката, в която расте твоят страх.
— Никон Севаст, статията „Севаст, Никон“, стр. 67
  • Една чаша е много, две са малко.
— Анастасия Сук, статията „Сук, д-р Исайло“, стр. 79
  • Постъпките в човешкия живот са подобни на ястие, а мислите и чувствата са като подправките. Тежкò на онзи, който посоли черешите или залее сладкиша с оцет…
— Джелсомина Мохоровичич, статията „Сук, д-р Исайл“, стр. 88
  • Твоите дела не са угодни богу, но твоите намерения са.
— Ангелът, присънил се на хазарския каган, статията „Хазари“, стр. 93. Тези пророчески думи стават причина за Хазарската полемика и преминаването на хазарите към друга вяра
  • …Който иска да завладее крепост, трябва най-напред да завладее своята душа…
— Принцеса Атех, статията „Хазарска полемика“, стр. 98
  • Вярата не се проси, а се добива с меч.
— Хазарският каган, статията „Хазарска полемика“, стр. 98
Цитати от Зелената книга
  • Разликата между две „да“ може да бъде по-голяма, отколкото между „да“ и „не“.
— Принцеса Атех, статията „Атех“, стр. 110
  • Постъпките в човешкия живот са подобни на ястие, а мислите и чувствата са като подправките. Тежкò на онзи, който посоли черешите или залее сладкиша с оцет…
— Принцеса Атех, статията „Атех“, стр. 111
  • Защото в истината може да се намери само онова, което е сложено в нея. Но това съвсем не е малко — в истината има място за всичко.
— Ябир Ибн Акшани, статията „Масуди, Юсуф“, стр. 135
Цитати от Жълтата книга
  • Когато се сражават двама войници, побеждава онзи, който по-дълго лекува раните си.
— Принцеса Атех, статията „Атех“, стр. 166
  • Богу са угодни твоите намерения, но делата ти не са.
— Ангелът, присънил се на хазарския каган, статията „Хазарска полемика“, стр. 213
  • Всички пътища водят към Палестина, нито един не води от нея.
— еврейска пословица, статията „Халеви, Иехуда“, стр. 219
Facebook Comments