Георги Георгиев – Гец. Един незабравим и уникален български актьор

magnifisonz.com /

Георги Иванов Георгиев–Гец (1926 – 1996) е български драматичен театрален и киноактьор.

 Роден е на 4 октомври 1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на град Елена. За първи път кандидатства за студент в ДВТУпрез 1947 г. Приет е за такъв след третия си опит. Завършва актьорско майсторство при проф. Филип Филипов в ДВТУ в София(1949-1953). 

„Цена, знай, че след киното най-много обичам теб и децата!“ Съпругата на Георги Георгиев-Гец намира бележката с този текст една сутрин, след като той рано-рано е заминал на снимки. Българското кино също така рано откри актьора и той му се отдаде без остатък.

Още е студент в Държавното висше театрално училище (ДВТУ), когато се снима в първите филми на държавната кинематография. Дебютира с малка роля на Шлосера в „Утро над родината“, после е Димо в „Наша земя“, а в „Под игото“ дори го пробват за ролята на Боримечката, но надделяват по-внушителните габарити на колегата му Петко Карлуковски.

Тогава той е само Георги Георгиев, това Гец по-късно ще измисли приятелят му и колега Димитър Бочев-Бочката и актьорът ще го пришие с едно тире към името си.
След завършването на ДВТУ веднага е назначен в Народния театър,
където играе без прекъсване до 1992 г. През 1955-1956 г. е на театрална специализация в Москва и след това сцената и киното едва ли не се бият за него.

Има над 70 роли в театъра, над 60 в киното и поне още толкова в телевизионния театър.

Гец е абсолютен рекордьор по награди в българското кино. Осем пъти е носител на приза за най-добра мъжка роля. На Московския кинофестивал през 1974 г. е отличен с такава награда за образа на Йордан в „Селянинът с колелото“.

Филмовият критик Александър Александров беше преброил 18 главни роли на Гец, 15 филма, в които името му е на второ място и още 5 – на трето.
Дълго време режисьорите налагат героико-романтично амплоа на актьора, почти винаги той е мъжественият и добрият. Така е в „Животът си тече тихо“, „Законът на морето“, „Първи урок“, „А бяхме млади“, „Нощта срещу 13-и“.

През 1961 г. Антон Маринович го снима в „Златният зъб“ и това е първото докосване на актьора до звездността. Филмът е гледан от 3,6 млн. души, зрителите се впечатляват от умението на героя му да убива противниците си само с един юмручен удар между очите.

Гец изигра най-сложната си роля дотогава. Той е капитан Продан Липовски, пленен от германците, вербуван и изпратен като шпионин в родината си под името Златният зъб. Върши много поразии в страната, докато разбира, че в шпионската централа е бил жестоко излъган за съдбата на най-близките си хора в България. Избива своите от шпионската група и се хвърля с камион в крайпътната пропаст.

В края на 60-те години на миналия век обаче Георги Георгиев-Гец сякаш е налегнат от тежък карък в три последователни филма. В „Привързаният балон“ (1967) на Бинка Желязкова той е запаснякът, но филмът е скастрен от критиката по поръчка на властта и бързо свален от екран.

Подобна е съдбата и на „Небето на Велека“ (1968), където Гец играе главната роля. Идеологическата охрана нарочва филма за вреден, неправилен и не отговарящ на класово-партийните критерии и бързо му удря печата „Забранен!“. На режисьора Едуард Захариев е отнето правото да снима игрални филми за цели 5 години.

Най-тежък е ударът
с „Прокурорът“ ,
в който актьорът отново изпълнява главната роля. Въпреки че е по едноименната пиеса на любимеца на Тодор Живков Георги Джагаров, въпреки че се играе в няколко театъра, филмът няма премиера и е забранен за излъчване. Беше показан чак през 1988 г.

И тогава идва поканата на Зако Хеския за „Осмият“. Този филм е определян от критиката като първия български социалистически екшън. Той е второто докосване на актьора до звездността. Гец харесва сценария, запалва се по образа и става истински двигател на колективния ентусиазъм.

Независимо от капризите на времето високо по билото на Кашана над Златица Гец винаги е готов да разсмее колегите с поредната си весела история. След команда „Камера“ обаче сякаш става друг човек – съсредоточен в ролята си и точен за режисьорските изисквания.

Каскадьор замества актьора само при скока с парашут в началото на филма. Всички други екшън сцени Гец изпълнява сам – скока от покрива на попската къща, газенето през дълбоката река, ръкопашните схватки със стражарите и с предателя (Стойчо Мазгалов). Тогава Гец е около 45-годишен и в разцвета на силите си.

За „Осмият“ Гец получава наградата „Златна роза“ за най-добра мъжка роля през 1969 г.
Тогава фестивалният дворец във Варна още не е построен и прожекциите са в едно лятно кино. Когато прожектират „Осмият“, започва да вали дъжд. Дъждът се засилва, но и филмът става все по-интересен. Зрителите усещат, че той не е като познатите и втръснали им вече партизански филми и никой не си тръгва.

Тогава има практика творческите екипи на филмите да обикалят страната и да се срещат със зрителите. На една такава среща в Хасково Гец казва на режисьора: „Зако, гледай какво ще направя след прожекцията.“

Филмът свърша, екранът изгасва и миг по-късно светват лампите в салона. И в този момент Гец се появява по средата на сцената пред екрана. Създава се илюзията, че сам Осмият излиза направо от филма и се появява пред публиката. Зрителите отначало не го разпознават, но после залата се разтриса от аплаузи и викове.

След „Осмият“ той играе в още два филма на Зако Хеския – „Зарево над Драва“ (1974) и сериала „Сами сред вълци“ (1977). При втория режисьорът си прави експеримент. Пита Гец коя роля би си избрал. Очаква той да посочи главната положителна роля на разузнавача Александър Пеев, работил за СССР.

Но актьорът казва:
„Зако, защо не ми дадеш ролята на Никола Гешев?“
И казва мотивите си на изумения режисьор: „Гешев е страшен мъж. Той прониква дълбоко в тебе със заплаха и със симпатия. При него лъжата не минава. Той е спокоен, силен българин, какъвто съм и аз…“

И наистина изигра един съвсем различен Гешев, далеч от тогавашните клишета, наложени от комунистическата идеология.

„Винаги беше удоволствие да се работи с Гец – каза ми преди години Зако Хеския. – Хем е винаги в настроение, хем е премислил ролята и епизода, доловил е водещата посока…“
Третото докосване на Гец до зведността е ролята му на Йордан във фирма „Селянинът с колелото“.

Този образ му е особено скъп и защото за първи път му дава истинска възможност да излезе от утъпканото си амплоа на героично-романтичен герой.
Заради мъжественото излъчване и силна емоционалност той почти винаги снима ярко положителни герои – партизани, войводи, командири, генерали. Тук играе пестеливо и сдържано, но много точно, с най-притаените фибри на душата си показва любовта си, хаоса в сърцето и мислите, драмата на онзи нито вече селянин, но още не станал гражданин.

„Гец създаваше чувство за стабилност! От актьорите в нашето кино няма друг равен на него по стабилно присъствие на екрана“, твърди Георги Мишев. Двамата стават особено близки след филма.

„Ти си стабилен!“, казва младата и красива аптекарка Маглена (Диана Челебиева) на едрия и непохватен заради смущението си от нейната близост селянин. „Всички от екипа ръкопляскаха на реакцията на Гец, която предизвикваше у него репликата на актрисата“, спомня си Георги Мишев, случил се на терена, когато режисьорът Людмил Кирков снима този епизод.

След края на снимките Гец отива при сценариста и още не излязъл от образ, въодушевено казва: „Ей, адаш! Тези думи за стабилността ме изпълват целия… Направо ми дават криле!
Имам чувството, че за мен си ги писал…“
Писателят тактично замълчава, тъй като преди това двамата дори не се познават, но ето как по неведоми пътища изкуството събира два истински таланта.

Режисьорът също не познава добре актьора, но след избора му за ролята на Йордан обича да казва, че попадението му е „в десетката“. След години той ще го снима и във филма си „Равновесие“, където темата за стабилността в човешките отношения също е основната.

За онази среща във врачанското село, където се снима „Селянинът с колелото“, Георги Мишев ми разказа следното: „Докато екипът подготвяше камерите и техниката за следващите кадри, с Гец говорихме надълго за съдбата на селянина Йордан, за селата, обрулени от миграцията, за земята, започнала да пустее.

Беше началото на 70-те години на миналия век, но не бе трудно да се види накъде отиват нещата заради недалновидната икономическа политика. Беше нарушен естественият ход на един световен процес, протичащ еволюционно, и заменен с безсмислена революционност – това рано или късно щеше да доведе до днешното ни катастрофално дередже. Разбира се, тогава за тези неща се говореше само между приятели, на четири очи, публичното говорене беше монологично. Властта не допускаше други идеи, освен своите.“

След 3-4 години Мишев и Гец се срещат отново в „Матриархат“ и то пак на полето. В този филм актьорът игра ролята на Милор – пак селянин, но слязъл от колелото и останал почти сам сред белите забрадки на блока.

Вече обезверен, отчаян от съдбата на селото. „Образът му пак внушава стабилност, но това е стабилността на стария дъб, кастрен безмилостно от времето, стърчащ самотно сред сечището от закелявели подънки“, обяснява идеята си за Милор сценаристът.

Въпреки че е в обкръжението на куп красиви жени – Невена Коканова, Катя Паскалева, Катя Чукова, Емилия Радева, в очите на актьора писателят Мишев постоянно вижда някаква мъка. „Снимаме тъжен филм, адаш – казва му един ден Гец. – Реквием за нашите баби и майки, последните пазителки на огъня в семейното огнище. Вярваш ли ми, че когато трябва да плача в кадър, го правя истински, без никакво усилие. Представяме си не измислената от теб Югла, а родното Разпоповци, моите лели и стрини, мама, бабите ми и сълзите тръгват сами…“

Третата среща на екрана между Мишев и Гец обаче пропада. Писателят предлага сценария си „Куково лято“ – тъжна комедия за разрухата на селото, но от ръководството на кинематографията му казват, че няма да пуснат подобен филм, ако на финала няма нещо за успехите на аграрно-промишлените комплекси (АПК).

– Какво ще кажеш, адаш, да пришием ли едно АПК към сценария, подхвърля шеговито писателят към актьора.
– Ще стане още по-абсурдна комедия и от „Преброяване на дивите зайци“, засмива се Гец.
„Не само талантлив и стабилен, но и умен. Това са трите опорни точки, на които здраво стои обаянието на този истински народен артист“, записва си след този разговор Георги Мишев.

Диана Челебиева също пази
спомени за Гец като за страхотен актьор и партньор
Особено за една от финалните сцени, в която той трябва да заплаче. Гец си седи спокойно, командват „Камера!“, той прекарва ръце през лицето си и всички виждат как истински сълзи се търкулват по бузите му.

Нали не си представяте, че сериал като „На всеки километър“ може да мине без Гец? Нещо повече – с него и започва поредицата. Режисьорите отново му дават героична роля. Той е Войводата, арестуван като участник в Септемврийското въстание. Качват всички арестувани в шлепове и ги потопяват в Дунав. Единственият, който успява да се спаси, е Войводата.

В продължението на сериала по сценарий героят на Гец трябвало да стане генерал от контраразузнаването. Вместо на него, ролята е дадена на Стефан Гецов – също голям актьор, но и близък приятел на Тодор Живков. Гец не се оплаква на никого.

През 1992 г. е пенсиониран от Народния театър. От Васил Стефанов, който, макар и пенсионер, е негов директор. Е, добре, Гец наистина има години за пенсия, но защо е трябвало да бъде и унизен?!

Ето какво се случва. Уволняват го и в същото време му предлагат договор за нова постановка. Той взема пиесата, прибира се вкъщи и започва да я чете. Внимателно и отговорно, както винаги го е правил. И чак в края на сценария намира трите реплики на героя си, които трябва да произнесе.

Актьорът преживява тежко този акт, но пак не се оплаква на никого. Строителният предприемач Димитър Барбуков решава да създаде собствен театър и кани в него Славка Славова, Таня Масалитинова, Мария Стефанова, Гинка Станчева и Гец. С тях Крикор Азарян поставя пиесата „А може би на покрива има кон?“

Трупата обикаля градовете на България и навсякъде публиката ги награждава с дълги аплодисменти и викове „Браво“. А „пенсионерите“ играят с хъс и професионална наслада и не обръщат внимание на мизерията в провинциалните салони.

Гец сякаш се възражда. И все пак веднъж, прикрепяйки колежката си Славка Славова, той въздъхва: „Ех, Славе, Славе! Такава ли участ заслужавахме на нашите години?!“
Една вечер през пролетта на 1996 г. трупата изнася представление в Стара Загора. Спектакълът върви чудесно. На финала изведнъж Гец се олюлява, което предизвиква смях в салона.

Таня Масалитинова забелязва, че той съкращава репликите си, нещо, което никога не е правел, винаги е бил много стриктен с текста. Някак набързо актьорът стига до финала на пиесата и бързо напуска сцената, изпратен от силни ръкопляскания. Не се появява на поклоните. Масалитинова подхвърля към публиката: „Татко е сърдит, не иска да се появи!“. Публиката се смее от сърце.

А в това време зад кулисите Гец лежи на четири наредени един до друг стола. Там няма дори кушетка. Идва линейка и го закарва в старозагорската болница. Диагнозата е страшна: тежък инсулт.

Още през нощта от София с кола пристигат съпругата му Цена и големият му син Иван. Заварват го в съзнание, но после той изпада в кома. Така и не излиза от нея през петте месеца в ИСУЛ.

Умира на 2 септември 1996 г. Само 32 дни преди да навърши 70…

КАРИЕРАТА В КИНОТО

Кариерата си в киното Гец започва още съвсем млад – през 1951 година, когато играе Шлосера в „Утро над родината“ – третият игрален филм след 9 септември 1944 г. През следващите 40 години участва в почти една четвърт (70) от всичките филми, снимани у нас.

Мъжествената осанка и благородно излъчване, съчетани с таланта и трудолюбието му, допринасят за бързото превръщане на Георги Георгиев-Гец в една от най-влиятелните фигури на българското кино, чието основно амплоа са героичните персонажи – борци за справедливост и по-добър живот. Но освен в образа на легендарен партизански командир („Осмият”, 1969), той умее да се превъплъщава и в отрицателни персонажи, като суперполицая Никола Гешев от сериала „Сами сред вълци” (1979), например.
Убедителен е и в криминално-приключенския жанр (Златният зъб, „Цитаделата отговори”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Игрек 17”), във военното кино („Зарево над Драва”), в комедията („Последният ерген”), в политико-историческото изследване („Допълнение към ЗЗД”), в историческата хроника („Пътят към София”, „Денят на владетелите”, 1986), в детското кино („Между двамата”, 1966), в психологическата драма  („С дъх на бадеми”, „Най-дългата нощ”, „Стената“), в адаптациите по литературната класика („Татул”, „Вечери в Антимовския хан”, „Под игото”) и в популярни телевизионни сериали („С пагоните на дявола”, „На всеки километър”, „Сами сред вълци”, „Васко да Гама от село Рупча”) и др.

Емблематично е превъплъщението му в образа на Йордан от незабравимия филм на Людмил Кирков Селянинът с колелото, заснет през 1974 година по сценарий на Георги Мишев.  За него Гец получава награди на 13-ия фестивал на българския игрален филм във Варна и на 9-ия кинофестивал в Москва през 1975 г.

ОТКАЗВА ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕТОРЕ СКОЛА

След този международен успех е поканен от знаменития италиански режисьор Еторе Скола да играе главната роля във филма му „Грозни, мръсни и зли“ (1976), отличен с награда за режисура в Кан през 1976 г. И макар че тогавашният шеф на българската кинематография Павел Писарев обещава че няма да бъде спиран, Гец не се решава да приеме предложението. Преценява, че няма да успее да научи италиански за 6 месеца, а не му се искало да бъде дублиран. 
Както ролите на сцената на народния театър „Ив. Вазов“ можеха да бъдат много повече, ако не бе преждевременното му пенсиониране, така и представата ни за него като киноактьор би била далеч по-различна, ако бе играл във филма на Еторе Скола или пък ако бяхме го гледали и в забранените от режима филми: „Животът си тече тихо” (1958), „Привързаният балон” (1967), „Прокурорът” (1968), „Небето над Велека” (1968), „Куково лято“ (1983). Това важи също и за ролята му на Сценариста от най-добрия филм на Людмил Кирков „Равновесие“. Малцина можаха да видят навремето неговата пълна версия, разкриваща в пълна степен моралната криза на героя на Гец. Именно в изрязания от цензурата изобличителен финал на този забележителен филм големият актьор успява да покаже в пълна степен драмата на българския интелектуалец, принуден да се примирява с лъжата и лицемерието по времето на тоталитарното комунистическо управление.

ЖЕНА МУ Е НЕГОВИЯТ „ДОМАШЕН“ РЕЖИСЬОР

Съпругата му Цена, която е завършила славянска филология, се превръща в негов безценен „домашен режисьор“. Тя първа разучава ролите, които му предлагат и Гец винаги се вслушва в нейното мнение, защото знае, че ще се справи тогава, когато жена му ги е одобрила. С нейната оценка се съобразяват и много от режисьорите – например Людмил Кирков и Зако Хеския. Те често питат във връзка с някой нов сценарий: „Цена прочете ли го? Какво каза?“

Първородният му син Иван е роден през 1958 г. От 4-годишен е с баща си по снимачните площадки. По настояване на майка си учи една година българска филология, но в крайна сметка завършва режисура през 1984 г. Дипломира се през 1987 г. с игралния филм „Един ден аванс“. Заснема три детски филма – българо-швейцарската продукция „Замъкът на вещицата“, „Капитански истории“ и „Резерват за розови пеликани“, както и десетина документални филма. Работи и за телевизията, за която снима рок-концерти на „Юрая хийп“, „Лед Цепелин“, „Уайтснек“ и др., както и телевизионното състезание „Палавници“, което е от малкото наши тв-продукции, продадени в чужбина. През 2005 засне абсурдната тв-комедия „Леден сън“, музиката за който е написана от по-малкият син на Гец – Данаил Георгиев, който работи в САЩ. След завършване на консерваторията спечелва стипендия в „Бъркли колидж“ в Бостън, а после се преселва в Лос Анджелис, където композира филмова музика. 
Няколко години преди смъртта си Георги Георгиев – Гец му гостува в САЩ, но според твърденията на Иван Георгиев, не харесал Америка. Пак пред в. „Шоу“ той казва за своя баща: „Беше наивен човек…Имаше детска душа. Ставаше лесна жертва на всякакъв вид шмекери. Нямаше майстор, който да не го излъже. Но не изпитваше чувство за мъст, а се надсмиваше на собствената си наивност. Приемаше като дете всичко за чиста монета. Напълно беззащитен бе пред лъжата и подлостта на хората. Расъл е в голяма бедност и това явно се е отразило на характера му.“
Георги Георгиев – Гец напуска този свят на 2 септември 1996 г. – месец преди 70-годишния си юбилей. Не успява да се възстанови от инсулта, получен по време на представление на сцената на Старозагорския театър няколко месеца по-рано.

Facebook Comments