Учителко любима, направо ги убивам

magnifisonz.com / 

Днес си мисля за това как неусетно се изкривяват стойностите. Неща, които преди 20-30 години биха били немислими, сега изглеждат нормални. Границите се изместват тихомълком, обществото свиква и толкова.

Преди 30 години е можело да бъдеш прибран от властите заради виц. Виц!!!! Сега може да си качиш снимка на Хитлер на профила и дори да не те блокират.

Преди 40-50 години, ако изпиеш една кола, това е изглеждало почти като прозападна пропаганда. Сега в R’n’B песните масово се пее за наркотици и все едно, че нищо. „Хайде, начертай го, брат, нали сме ученички?“

И не, че просто тогава народът е бил задръстен, а сега, видиш ли, много се е освободил. Просто сме приели някои неща за факт, без дори да се замисляме.

Ако се замислим, ще видим, че никак, ама никак не сме окей с тях. Точно както майките и бащите ни не биха били преди 30-40 години.

Мислех си, примерно, как ли би изглеждало, ако на втората-третата година от кариерата си Роси Кирилова би направила изказване от типа на Гери-Никол – „Направо ги убивам, пръскам!“

Нали си представяте как Роси излиза на сцената на „Златния Орфей“ и заявява на Лили ИвановаЙорданка ХристоваМаргарита ХрановаКатя от „Ритон“Ваня Костова, че „направо ги убива“? Е, т’ва никога не може да стане!

Това би било мега мащабното изхвърляне. Сега обаче се приема. Но реално е също толкова странно, колкото би било 40 години назад.

Откъде накъде това самочувствие, се чудя аз? Оня ден Орлин Павлов каза нещо много вярно – журито на музикалните риалитита правят нещо много сбъркано. Понеже искат да се харесат на феновете, менторите не желаят да са „лоши“.

Излиза Минка, изпява една песен и вече ѝ стават на крака, обявяват я за гениална, заливат я със суперлативи… И Минка решава, че е велика. Че „направо ги убива и ги пръска“. Всъщност, тя може да каже, че ги убива, ако ги „убива“ поне в продължение на едно 10-15 години, константно, регулярно и с градация. А не на 2-3 години кариера.

Да не говорим за темите и идеите. Преди 33 години – 1984-та, Росица Кирилова пее „Учителко, целувам ти ръка“. Фокусът е върху друг човек. Човек, който е авторитет, когото оценяваш и му правиш уважение. Днес всеки пее за себе си. Колко е велик и к’ъв е тарикат. Тук съм да ги скъсам и да им взема парите. Да ги убивам, да ги пръскам и изобщо – кво не чу?

Добре, че е Криско, за да възпее някой друг, а не себе си. Обикновено т’ва е някоя мацка, която трябва да си разклати базуката.

Как пък на Росица Кирилова не й е хрумнало да изпее: „Учителко любима, разклати я малко тая базука“? Сигурно и тогава е имало секси учителки.

Абе, мани. Дъното сме. Вчера беше 15-и септември. Не знам дали е супер важно от черно-бели или цветни учебници ще учат учениците. Но сто процента е важно учителите да успеят да проведат тия дискусии от по-горе.

Не знам дали ще стане номерът някой да разбере битката на баба Илийца с кола, но може пък да успее да разбере, че не е ОК на 21 да твърдиш, че си велик поп изпълнител. Повечето поп икони първо умират и след това стават велики. Тук на никой не му се умира. Ако не физически, то поне за егото си.

автор: Теньо Гогов

Източник: delo.bg

Facebook Comments