60 години от първото издание на „Атлас изправи рамене“, най-влиятелният роман в САЩ за всички времена

magnifisonz.com /

Атлас изправи рамене  е роман от Айн Ранд, публикуван за първи път в САЩ през 1957 г. Това е нейният четвърти и най-значим роман. Съдържа романтични, мистериозни и научно-фантастични художествени елементи, и изразява най-обширно становището на Айн Ранд за обективизма. Това е най-влиятелният роман, според анкета в САЩ, както и книгата променила най-много живота на хората. Читателите в САЩ я подреждат по популярност на второ място след Библията.

„Борете се за ценността на собствената ви личност. Борете се за ценността на своята гордост. Борете се за това, което представлява същността на човека: неговия суверенен рационален ум. Борете се с пламенната убеденост и с безусловната вяра в своята правота, знаейки, че вашият морал е Моралът на Живота, а вашата битка е в името на всеки напредък, на всяка ценност, на всяка възвишеност, на всяко добро, на всяка радост, които съществуват тук, на земята.“ Айн Ранд, „Атлас изправи рамене

ayn-radn-atlas-3

Авторката прави ясен паралел между гръцкия мит за Атлас и съвременните „Атласи“. В нейния роман това са хората, които поддържат (или „държат на раменете си“) основните движещи сили на човечеството — производството, съзиданието и творчеството. По нейно мнение, именно благодарение на „Атласите“, героите на романа, е възможно самото съществуване на човечеството. Те не са много на брой, но когато „изправят рамене“ (престанат да носят товара си и един след друг започнат да изчезват в неизвестността), започва всемирна катастрофа. Това води човечеството към гибел.

44 цитата от „Атлас изправи рамене „

ayn_rand_1_fs

1. Не търсете така наречения здрав смисъл. Да се търси смисъл е белег на безсмислие.

2. Обичам да ти давам неща, защото нямаш нужда от тях. И не че искам да ги имаш. Искам да ги имаш от мен.

3. — Да не твърдиш, че съм се издигнал в очите ти, когато си открила, че те желая? Повечето хора чувстват, че се издигат в собствените си очи, ако другите ги желаят.

4. Вие обаче твърдите, че парите се печелят от силните за сметка на слабите? Каква сила имате предвид? Не е силата на оръжието или на мускулите. Благосъстоянието е продукт на способността на човека да мисли. Тогава дали парите се печелят от човека, който е изобретил двигател за сметка на тези, които не са го изобретили? Дали се печелят от интелигентните за сметка на глупавите? От способните за сметка на некомпетентните? От амбициозните за сметка на мързеливите? Парите биват изработени — преди да могат да бъдат изпросени или ограбени, — изработени от усилията на всеки честен човек в съответствие с конкретните му способности. Честен човек е този, който знае, че не може да потребява повече, отколкото е произвел.

5. Парите не ще купят щастие на човека, който няма понятие какво иска: парите няма да му дадат ценностни принципи, ако е пропуснал да се научи какво да цени, и няма да му посочат цел, ако е отбягвал да я търси. Парите не ще купят интелигентност на глупака или адмирации на страхливеца, или уважение на некадърния. Човек, който се опитва да купи мозъците на онези, които го превъзхождат, и да ги накара да му служат, като замества преценката си с парите си, в края на краищата става жертва на онези, които той самият превъзхожда. Интелигентните го напускат, но измамниците и мошениците се тълпят около него, привличани от закона, който той не е открил: че никой не може да бъде по-малък от парите си. Това ли е причината, поради която ги наричате злина?

6. Ако един наследник е достоен за парите си, те му служат; ако не е — го унищожават.

7. Чрез измама ли се сдобихте с парите си? Поставяйки се в услуга на човешките пороци и човешката глупост? Угаждайки на глупаци с надеждата да получите повече, отколкото способностите ви заслужават? Занижавайки стандартите си? Вършейки работа, която ненавиждате, за клиенти, които презирате? Ако е така, тогава вашите пари няма да ви донесат нито един миг радост, който да струва и пукната пара. Тогава всичко, което купувате с тях, няма да е похвала за вас, а упрек, няма да е придобивка, а напомняне за срама. И тогава ще се разкрещите, че парите са злина. Злина, защото не биха заместили самоуважението? Злина, защото не биха ви позволили да се наслаждавате на покварата си? В това ли се корени омразата ви към парите?

ayn-rand-atlas

8. Парите винаги ще останат следствието и няма да ви заместят на мястото на причината. Парите са продукт на добродетелите, но няма да ви дадат добродетели и няма да изкупят греховете ви. Парите няма да ви подарят онова, което не сте спечелили — нито материалното, нито духовното.

9. Именно онзи, който би продал душата си за жълти стотинки, прокламира омразата си към парите най-шумно — той наистина има основание да ги мрази. Обичащите парите са готови да работят за тях. Те знаят, че са способни да ги заслужат.

10. Човекът, който заклеймява парите, ги е придобил по нечестен път; човекът, който ги уважава, ги е спечелил.

11. Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва — тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.

12. Всеки отказ да се види реалността, по каквато и да е причина, има разрушителни последствия. Няма зли мисли, освен една: отказът да се мисли.

13. Единствената власт на всяко правителство е да притиска престъпниците. Е, когато няма достатъчно престъпници, човек си ги _прави_. Обявяваш за престъпление толкова много неща, че става невъзможно хората да живеят, без да нарушават законите. Кой иска нация от спазващи закона граждани? Кой печели от такова нещо?

14. Просто прекарай закони, които не могат нито да се спазват, нито да се наложат, нито да се интерпретират обективно — и създаваш нация от закононарушители, след което започваш да прибираш парите от вината.

15. Мъжът, който е гордо уверен в собствената си стойност, би искал най-възвишения тип жена, достъпна за него, жената, на която се възхищава — най-силното, най-трудното завоевание, защото усещането за постижение може да получи само от притежаването на героиня, а не на празноглава уличница…

16. Но мъжът, който е убеден в собствената си безполезност ще бъде привличан от жена, която презира — защото тя ще отразява неговото скрито аз, тя ще го освободи от обективната реалност, където той не оправдава надеждите, тя ще му даде моментна илюзия за неговата собствена стойност и моментното бягство от моралния кодекс, който го е заклеймил.

17. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетните цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи.

18. Единствено онзи, който нямаше какво да предложи, нямаше от какво да се страхува. Добродетелите, които правеха живота възможен и стойностите, които му придаваха смисъл, се превръщаха в средства за неговото унищожение; най-доброто, на което е способен човек, се превръщаше в инструмент за неговата агония, а животът на човека на земята ставаше непрактичен.

19. Нищо не може да оправдае неправдата. И това е наказанието за това, че приемам като допустимо ужасното зло на саможертвата. Мислех, че ще бъда единствената жертва. Вместо това пожертвах най-благородната жена в името на най-пропадналата. Когато човек действа от съжаление противно на правдата, наказва доброто заради злото; когато човек спести страданието на виновния, то принуждава да страдат невинните. Няма измъкване от справедливостта, нищо не може да остане незаслужено и незаплатено във вселената, нито в материалния, нито в духовния свят, и ако виновните не платят, тогава ще трябва да платят невинните.

ayn-rand-800x430

20. Но още смяташе за очевидно, че човек трябва да прави онова, което е правилно – така и не узна как хората могат да искат да постъпват другояче; беше разбрал обаче, че го правят. Това все още изглеждаше просто и неразбираемо за него: просто – че нещата трябва да бъдат правилни, а неразбираемо – че не са.

21. Той никога не беше искал каквото и да е от тях, тъкмо те желаеха да го задържат, те предявяваха претенции към него, и тези претенции изглежда имаха формата на обич, но беше форма, по-трудна за понасяне от всеки вид омраза.

22. Той бил човек, който никога не приел правилото, че другите имат правото да го спрат.

23. Тя винаги е била двигателят на собственото си щастие. Поне веднъж искаше да бъде движена от силата на нечие друго постижение.

24. – Франсиско, кое е най-презряното човешко същество?
– Човек без цел.

25. Дагни, нищо няма значение в живота, освен това колко добре си вършиш работата. Нищо друго. Само това. Каквото и друго да си, то ще произлезе от това. Това е единствената мярка за стойността на човека. Всички етични кодекси, които ще се опитат да ти набият в главата, са просто едни хартиени пари, отпечатани от мошеници, за да оскубят достойнствата на хората. Кодексът на компетентността е единствената морална система, която има златен стандарт.

26. През многото месеци на неговото отсъствие тя никога не се чудеше дали й е верен или не – знаеше, че е. Знаеше го, въпреки че беше млада, за да знае причината – че безразборното желание и непретенциозното му задоволяване са възможни само при онези, които мислят и секса, и себе си за лоши.

27. … безсмисленото, грешното, чудовищно несправедливото не може да работи, не може да успее, не може да направи нищо, освен да се самоунищожи.

28. Целта на философията не е да помогне на хората да открият смисъла на живота, а да им докаже, че няма такъв.

29. Не. Не харесвам хората, които говорят или мислят с цел да спечелят нечие доверие. Ако действията ти са чисти, нямаш нужда от откраднатото доверие на другите, а само от рационалното им възприятие. Човек, който си проси такъв празен морален чек, има нечестни намерения, независимо дали го признава пред себе си, или не.

30. Каква е съдбата на човека? Не е ли била винаги да се надява, но никога да не постига? Мъдрецът е единственият, който не се опитва да се надява.

31. – Няма полза, госпожа!
– За какво?
– За всичко, което струва и пукната пара. Всичко е само прах, госпожа, прах и кръв. Не вярвай в мечтите, с които те тъпчат, и няма да те наранят.

aynrand

32. Кабинетът на доктор Стелър беше малка стая, която изглеждаше като кабинет на счетоводител на неуспешна фирма. Дагни мислеше, че кабинетът излъчваше едновременно показност и елегантност: показност, защото сякаш беше направен да внушава, че собственикът му е достатъчно велик, за да си позволи такова нещо, и елегантност, защото той наистина нямаше нужда от нищо друго.

33. Хората не са отворени към истината или разума. Разумът е безсилен срещу тях. И все пак трябва да работим с тях. Ако искаме да постигнем каквото и да е, трябва да ги подведем, за да ни оставят да го постигнем. Или да ги насилим. Те не разбират нищо друго. Не можем да очакваме подкрепата им за каквото и да е стремление на интелекта, за каквато и да е цел на духа.

34. Дагни, искаш да пълзиш? Не знаеш какво значи тази дума и никога няма да го научиш. Човек не пълзи, признавайки го така открито. Не мислиш ли, че знам, че молбата ти е най-смелото нещо, което можеш да направиш?

35. Риърдън: Единствената светла среща в моя живот, единственият човек, когото съм уважавал, най-добрият бизнесмен, когото познавам, мой съюзник, мой партньор в отчаяната битка… Най-низкото от всички желания – като отговор на най-високото, което съм срещал… Мислех за това, защото е немислимо. За тази унизителна нужда, която не бива никога да те докосва, никога не съм искал никого другиго, освен теб… Никога не съм знаел какво е да искаш, докато не те видях за пръв път. […] Да те гледам такава, каквато си, когато се изправяш пред света с чистата си, горда сила – а после да те видя в леглото си, подчинена на всяка долна прищявка, която мога да измисля, на всяко действие, което ще направя с единствената цел да наблюдавам обезчестяването ти и на което ще се подчиниш заради неизказуемо усещане…

36. За пръв път осъзна, че страхът не му е познат, защото срещу всяка беда имаше всемогъщо лекарство – възможността за действие. Не, мислеше си, не увереност в победата – кой изобщо може да е уверен в победата – а само възможността да действа, а това е всичко, от което човек има нужда.

37. Има нещо гадно в злото, което заразява наблюдателя. Има граници за това, което човек трябва да вижда.

38. Не обичам уверенията. Не искам да се преструвам, че съм в безопасност. Не съм. Сключихме споразумение, спазването на което не мога да наложа. Искам да знаеш, че напълно разбирам позицията си. Ако възнамеряваш да спазиш думата си, не говори за това, а го направи.

39. Не съм добър в такива игри. Нямам нито време, нито нерви да измислям някаква форма на изнудване, за да те вържа и да притежавам собствените си мини чрез теб. Собствеността е нещо, което не споделям с другите. И не искам да си я запазя заради милостивото ти малодушие, чрез непрекъснати усилия да те надхитря и да те заплашвам. Не правя бизнес по този начин и не работя със страхливци. Мините са твои. Ако искаш да даваш първо на мен всичката руда, която произвеждаш – ще го направиш. Ако искаш да ме прецакаш – също можеш.

40. Дагни: Знам какво искате. Искате да имате мъртва хватка върху хората си с помощта на работата, която аз им давам, както и върху мен, с помощта на хората си. Искате да предложа работа, но искате да направите невъзможно за мен да предложа работа. Сега ви давам избор. Този влак ще тръгне. Нямате избор за това. Но можете да изберете дали ще бъде каран от вашите хората, или не. Ако изберете да не им позволите, влакът пак ще тръгне, дори и да трябва сама да карам локомотива. Сетне, ако мостът рухне, така или иначе няма да е останала никаква железопътна компания. Но ако не падне, нито един член от вашия съюз няма да получи когато и да е работа по линията „Джон Голт“. Ако мислите, че аз имам по-голяма нужда от вашите хора, отколкото те от мен, направете съответния избор. Ако знаете, че аз мога да карам влак, но те не могат да построят железопътна линия, съобразете избора си с това. А сега, ще забраните ли на хората си да карат този влак?

41. Репортерите: Тяхно всекидневно задължение беше да служат като публика на някоя обществена фигура, която прави изявления за общественото благо, с изречения, внимателно подбрани така, че да не изразяват никакъв смисъл. Тяхната всекидневна работа беше да нахвърлят заедно думи, в каквато комбинация им харесва, стига думите да не попадат в някаква последователност, която да казва нещо конкретно.

42. Това беше най-великото чувство в живота: не да вярваш, а да знаеш.

43. Риърдън на Дагни:
Смятах за чест за себе си, че няма никога да имам нужда от никого. Сега имам нужда от теб. Гордеех се с това, че винаги съм действал съгласно убежденията си. Предадох се на желание, което презирам. Това е желание, което е свело ума ми, съществото ми, силата ми, до съществуване единствено в жалка зависимост от теб, дори не и от онази Дагни Тагарт, на която се възхищавах, а от твоето тяло, от ръцете ти, от устните ти и от няколкото моментни конвулсии на мускулите ти. Никога не съм престъпвал думата си. Сега престъпих клетва, която бях дал завинаги. Никога не съм извършвал нещо, което трябва да се крие. Сега трябва да лъжа, да се притаявам, да се крия. Каквото и да съм искал, съм бил свободен да го казвам на висок глас и да го постигам пред погледа на целия свят. Сега единственото ми желание е онова, което ме е гнус да назова дори пред себе си. Но то е единственото. Ще те имам – ще дам всичко, което притежавам, за това – завода, метала, постижението на целия си живот. Ще те имам на цената на нещо повече от самия мен: на цената на моето самоуважение, и искам да го знаеш. Не искам преструвки, не искам увъртане, не искам мълчаливо снизхождение, без да назоваваме същността на нашите действия. Не искам преструвки за любов, ценност, вярност или уважение. Не искам и следа от почтеност да остава до нас, за да се крием зад нея. Никога не съм молил за милост. Това е низост, приемам я такава, и няма висота на доблестта, която да не предам заради нея. Сега, ако искаш да ме зашлевиш, давай. Ще ми се да го направиш.

44. Отговорът на Дагни:
Не познавах същността на онова, което чувствах в твое присъствие, нито пък причината за него. Сега го знам. Само това искам, Ханк. Искам те в леглото си – и ти ще си свободен от мен през останалата част от времето си. Няма нищо, за което да се преструваш – не мисли за мен, не чувствай, не се грижи, аз не искам ума ти, волята ти, съществото или душата ти, стига да идваш при мен за най-долното си желание. Аз съм животно, което иска единствено да изпита удоволствието, което презираш – но го искам от теб. Ти ще предадеш висотата на доблестта за него, докато аз… аз нямам какво да предавам. […] Можеш да разполагаш с мен както решиш, не се боя да го призная, нямам какво да защитя от теб, нямам какво да скрия. Мислиш, че това е заплаха към твоите постижения, но не и към моите. Наричаш го поквара? Аз съм много по-покварена от теб: ти го смяташ за вина, аз – за гордост. По-горда съм от това, отколкото от всичко друго, което съм направила, по-горда, отколкото от строежа на линията. Ако трябва да назова най-важното си постижение, ще кажа: спах с Ханк Риърдън. Заслужих си го.

Facebook Comments