Играта на Де Ниро, големият актьор на 74 години – „Най-трудното нещо на славата е, че хората винаги са мили с теб“

magnifisonz.com / 

Робърт де Ниро е роден на 17 август 1943 г. в Ню Йорк в семейство на художници. Той е считан за един от най-добрите актьори на всички времена. Тази репутация Робърт де Нито изгражда с филми като „Шофьор на такси”, „Кръстникът” и „Разяреният бик”. За всеки от последните два филма той печели наградата Оскар. С игралните филми „История от Бронкс” и „Добрият пастир” Робърт де Ниро се изявява и като режисьор. От 1997 г. той живее с втората си съпруга, бившата стюардеса Грейс Хайтауър. Робърт де Ниро в едно от редките си интервюта пред медиите с журналиста Марко Шмит от вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг” :

Въпрос: Е, как се чувства човек като жива легенда?

Робърт де Ниро: О, мога да Ви кажа, това е дяволски трудно. Всяка сутрин, когато погледна в огледалото, си мисля: какво по дяволите ще правя днес отново с това прочуто лице? (Смее се)

И какво мислите, когато днес гледате старите филми, с които станахте прочут?

Оo, не съм ги гледал от много дълго време. Отдавна планирам да си освободя цял месец и да гледам всичките си филми в хронологичен ред – за да видя какво предизвикват днес в мен и какво вероятно бих могъл да подобря в бъдеще. Всъщност сам съм си виновен. Но просто не намирам време за това.

Мислите ли, че с течение на годините сте станал по-добър?

Научих се да работя по-икономично. По-малкото е често повече, това се забелязва преди всичко, когато прецизно наблюдавате други хора. В повечето случаи всичко се казва с фини нюанси. Човек не трябва да се надценява.

По-рано за изпълнението на Ваша роля радикално променихте и външния си вид: за „Разяреният бик” напълняхте около тридесет килограма и след това отново свалихте тези килограми. Ще бъдете ли готов за подобни жертви де днес?

На моята възраст вече въобще няма да съм в състояние. По онова време го направих, за да мога най-автентично да олицетворя фигурата на героя. Но наистина не мога да препоръчам това на никой актьор. Това е изключително нездравословна процедура.

Осем пъти досега сте работили с режисьора Мартин Скорсезе. И двамата сте израснали в един и същ квартал в Манхатън. Приятели ли сте и в личния живот?

Не. Но професионално просто образуваме великолепен екип. Искам да направя още два филма с него, така че да имаме най-малко десет съвместни проекта. Всъщност ние се различаваме в няколко важни пункта.

В какво се различавате?

Докато Марти няма проблем с експлицитното представяне на насилие в своите филми, аз лично не харесвам в киното толкова кръв и убийства. И за разлика от мен, като вярващ католик той се интересува особено от религиозните нотки на една история. Абстрахирайки се от това той е точно режисьорът, който бих си пожелал: отворен за добри идеи, но с ясна концепция. Когато е нужно, той те насочва внимателно и уверено в желаната посока.

Той ли Ви е оказал най-голямо влияние в работата Ви като режисьор?

Във всеки случай взех от него много неща. Но винаги съм се опитвал да поглъщам всичко на снимачната площадка и да наблюдавам точно как всеки режисьор подхожда към работата. Бях силно впечатлен, например от Майкъл Ман, с когото снимахме „Жега”: той знаеше точно какво иска. Още по време на пробите човек има усещането, че участва в нещо специално. Никога няма да забравя как перфектно беше замислен банковият обир във филма, как беше репетиран и осъществен.

Това означава, че вече по всяко време можете успешно да ограбите банка?

Да, абсолютно! (Смее се)

Как работите като режисьор с колегите си актьори?

Опитвам се да им оставя възможно най-голямата свобода. Защото съм твърдо убеден, че кастингът е от решаващо значение. Ако сте намерили правилните хора за ролите, тогава Вашата работа като режисьор деветдесет процента е свършена. На снимачната площадка трябва да се грижите само за работна атмосфера, в която актьорите да се чувстват добре. От опит знам, че всички изпълнители са под постоянен натиск. В Холивуд цари такъв железен закон: трябва да си по-добър от другите. Като допълнение, най-добрите актьори имат голямо его.

На Вас също Ви се носи славата, че като актьор често сте правили труден живота на режисьорите….

Наистина ли? Не считам, че с мен се работи трудно. Моята философия винаги е била семпла и недвусмислена: достатъчно сложно е да се снима филм – затова не трябва взаимно да си създаваме допълнителни трудности. Никога не съм бил една от онези звезди, които без причина превръщат в ад живота на режисьора. Разбира се, когато считам, че нещо върви в грешната посока, тогава съм изразявал мнението си.

Вдъхновили сте цяло поколение актьори. Кои бяха Вашите собствени образци?

Марлон Брандо, Монтгомери Клифт и Джеймс Дийн. Брандо дори веднъж ме покани на острова си в южната част на Тихия океан и съумях да прекарам известно време с него. Умен мъж. Той ми даде няколко добри съвета.

Какво ти каза той?

Няма да го кажа на никого. Мога да Ви кажа само толкова: не сме казали нито дума за актьорството.

Имаше ли за Вас алтернатива на актьорската професия?

Не. Никога не съм искал да правя нещо друго и още на десет години знаех, че искам да стана актьор. След това като тийнейджър започнах сериозно да се занимавам. Завърших различни курсове по актьорско майсторство и кандидатствах в различни театри в Ню Йорк. Скоро получих първите роли, една след друга. Оценявам, че просто имах късмет.

През последните години развихте влечение към комедиите.

Изненадани ли сте? Мисля, че дори и „Шофьор на такси” имаше своите забавни моменти. Хуморът и иронията винаги са играли за мен голяма роля. Още майка ми винаги казваше, че имам добро чувство за хумор. Жалко, че тя вече не можеше да види моите комедии. Сигурно щяха да й харесат.

Много Ваши колеги твърдят, че комедиите често означават по-тежка работа от драмите.

Усещам нещата по различен начин. Изпитвам голяма наслада да имам шеги по време на снимачните дейности вместо непрекъснато да убивам хора. В комедиите мога да действам много по-свободно и да опитвам неща, които никога не са възможни в една драма.

Затова ли се решихте да участвате отново в третата серия на „Запознай се с нашите”?

Нека да сме честни: филмите от тази серия са кинохитове. Те имат успех на кинокасите, дори и да са съсипвани от критиката. Мисля, че просто трябва да се направи най-доброто от ситуацията. Парите, които печеля с тези филми, мога да инвестирам отново в ангажирани проекти.

Въпреки това много фенове ще се запитат: кога Робърт де Ниро ще направи най-накрая един филм, с който истински ще ни удиви?

Повярвайте ми, самият аз не си пожелавам нищо по-съкровено от това. Но за съжаление, нещо подобно не може да се планира или направлява. Например, никой от нас тогава не би си помислил, че „Шофьор на такси” ще има такъв успех. Прочутият ми монолог, заради който все още често ме заговарят на улицата, просто беше импровизиран в голяма си част. През последните години заснех няколко филма, за които се надявах, че ще развълнуват публиката, като „Всеки е добре”, който харесвах много.

В него играете семеен баща, който страда от това, че неговите деца разказват своите проблеми само на майката. Вие самият имате пет деца. Те идват ли с проблемите си при Вас?

Понякога. Във всеки случай ги окуражавам да правят това. Казвам им: „Каквото и да ми разкажете, не можете да ме шокирате с него.” И им обещавам, че в никакъв случай няма да им се разгневя. Но за съжаление, като баща въпреки това съм последният човек, който научава някои неща.

Кой е най-важният съвет, който можете да дадете на децата си по техния път?

Използвайте времето си! Когато бях още млад, исках да се заема с нещо неопределено, да направя това и това по-късно, някога си, някой ден… Но докато мигна веднъж и четиридесет години бяха отлетели. Така че мога само да посъветвам: ако наистина искате да направите нещо, направете го сега! Не чакайте!

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Франкфуртер алгемайне цайтунг”;

 

Предлагаме Ви само малка част от най-добрите роли на големия Де Ниро.

1. Кръстникът 2

В продължението на сагата за „Кръстникът“ сицилианската фамилия Корлеоне, Франсис Форд Копола разказва две истории: тази за ранните години на Дон Вито, пресъздаден от Робърт Де Ниро и за издигането на сина му Майкъл (Ал Пачино) като новия Дон.

Филмът печели 6 „Оскара“ (от общо 11 номинации). Ал Пачино печели награда „БАФТА“ за „най-добър актьор“.

В тази част на Кръстникът се разказва как фамилията Корлеоне се ориентира към Лас Вегас, но тук отново се намесват семейните врагове и дон Майкъл Корлеоне (Ал Пачино) има неприятности със съдебните власти. Благодарение на изнудване извършено срещу главния свидетел, дон Майкъл се измъква без присъда срещу него.

2. Шофьор на такси

Робърт Де Ниро играе ролята на Травис Бикъл, 26-годишен младеж от Средния Запад, който по-рано е служил в Морската пехота на САЩ. Страдайки от хронично безсъние, той започва работа като таксиметров шофьор в Ню Йорк. В свободното си време или гледа порнофилми в кината, или кръжи безцелно с колата си из Манхатън. Случайността го среща с жена на име Бетси (Сибил Шепърд), която е помощничка в щаба на нюйоркския сенатор Чарлз Палантайн. Той я кани на кино, но когато разбира, че е отишла да гледа порнофилм, тя избягва веднага. Травис се чувства изгубен и изхвърлен от живота.

Веднъж в таксито се качва невръстната проститутка Айрис (Джоди Фостър), бягаща от сутеньора си. Той се опитва да я „спаси“, като я придумва да се върне при родителите си и да продължи да учи в училище, но тя не се вслушва в думите му и се връща обратно при сутеньора (Харви Кайтел). В таксито по-рано се качва и откачен бизнесмен (Мартин Скорсезе), който казва на Травис, че желае да убие жена си.

Травис си купува няколко пистолета, а по-късно става случаен свидетел на опит за ограбване на магазин. Той прострелва крадеца, а магазинерът довършва жертвата с бухалка. Травис решава да убие сенатора. Виждайки бодигардовете и хората от секретните служби, той бяга. Отива в бордея, застрелва сутеньора и още един негов служител, но самият той също е ранен от огнестрелни рани. Въпреки всичко това, той оцелява и е обявен от пресата за спасител на Айрис.

3. Разяреният бик

Биографичният филм за американския боксьор Джейк Ламота с участието на Робърт Де Ниро и Джо Пеши се разпространява от киностудията Юнайтед Артистс, които първоначално не са съгласни да финансират проекта. Появяват се опасения, че Асоциацията на американското кино ще го класифицира като филм от категория „Х“ поради голямото количество псувни, ругатни и насилие.

Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро обаче преработват сценария и продължават работата. В последствие Де Ниро печели „Оскар“ за най-добра главна мъжка роля – единственият му в тази категория.

4. Недосегаемите

Сухият режим, Чикаго, 1931. Екип от добре подбрани правителствени следователи е воден от млад и непоколебим агент на Държавната хазна. Те са неподкупни. Те ще рискуват всичко, за да спрат терора на Ал Капоне, чиито бандити са превърнали града в бойно поле. Те са “Недосегаемите”. Елиът Нес среща старото и опитно ирландско ченге Джими Малоун, който разкрива на Нес грубата реалност на борбата с мафията. Малоун става първата жертва в битката за изваждането на Ал Капоне от играта.

“Недосегаемите” е характерен екшън-трилър, разказващ класическата американска история за борбата на доброто срещу злото, заснет в блестящ визуален стил от режисьора Брайън де Палма.

magnifisonz.com / Към главната страница >>>

Facebook Comments