„За жените“ – Артур Шопенхауер

magnifisonz.com /

Артур Шопенхауер  е немски философ. Неговото най-известно произведение е „Светът като воля и представа“. Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант, отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за Имануел Кант, изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание са сред от най-значимите му постижения. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.

Ето окъси от есето „За жените“ на Шопенхауер, което ясно показва вижданията за нежният пол през 19 век :

………..

 
Жените си остават деца през целия си живот – никога не виждат нищо освен това, което е близо до тях, придържат се към настоящето, приемат представите като реалности, и предпочитат дреболии пред въпроси от първостепенна важност.  Мъжът чрез склонността си да размишлява, не живее само в настоящето, а гледа около себе си и взема предвид и миналото и бъдещето, това е източника на благоразумието, както и на постоянната загриженост и безпокойство, което толкова много мъже изпитват…

 

Зрителното поле на жената е по-тясно и тя не гледа към това, което е далеч, така че неща, които са отдалечени във времето или пространството имат много по-малък ефект върху жената.
Колкото и недостатъци да си има това, все пак си има и предимства : жените живеят в настоящето, и ако то е не съвсем лошо, те имат капацитет да му се радват повече, отколкото мъжа. Това е източника на бодростта и доброто настроение, типични за жените и това ги прави толкова забавни за мъжете около тях…

 
В никакъв случай не е лошо да се консултираме с жени по трудни въпроси, но тяхната гледна точка е доста различна от нашата – главно в това, че те избират най-прекия път до целта и се фокусират върху това, което е пред тях, докато ние по правило виждаме доста по-надалеч… Жените са по-трезви в преценката си и не виждат неща, които всъщност не са там, докато ние, ако страстите ни са разпалени, преувеличаваме всичко и си представяме неща, които не съществуват.

……..
Природата е надарила жената с изключителна красота и чар за няколко кратки години, за сметка на целия й останал живот, така че през тези години тя да може така да омае някой мъж, че той да вложи всичките си усилия, в това да задоволи нейните нужди докато е жива – нещо, което той едва ли би предприел по чисто рационални подбуди.
Така природата е надарила жената (както е направила с всички останали свои създания) с инструменти и оръжия, нужни за да осигури съществуването си, и то точно когато са й нужни. При това, природата е проявила своята обичайна икономичност. Както женската мравка-царица губи крилата си след първият брачен полет, тъй като те са излишни (и дори вредни) при отглеждането на мравешко семейство, така и жената губи красотата си след като роди няколко деца, вероятно по същата причина.

……..

 
Фундаменталният дефект на женския характер е липсата на чувство за справедливост. Тя произтича главно от липсата на рационалност и капацитет за вникване, но се засилва от факта че жените, като слабия пол, са принудени да разчитат не на сила, а на хитрост. Ето откъде идва тяхната инстинктивна ловкост и непредвидимата им тенденция да лъжат : както природата е дала на лъва нокти и зъби, на слона бивни, на глигана глиги, на бика рога и на сепията мастило, така е дала на жената умението да се преструва – това е нейната защита и атака и с нея природата е заместила даровете, които е дала на мъжа – физическа сила и разсъдливост.
Така преструвките са вродена способност на всяка жена – както на умната, така и на глупавата. Да се възползват от това умение при всяка възможност е най-естественото нещо на света за тях, и когато го правят те смятат, че просто упражняват изконното си право, както всяко нападнато животно се защитава както умее.

………

 
Естественото, първото чувство между двама мъже е безразличието – но между две жени то е враждебност. Причината е ревността и завистта, която при мъжете не се простира отвъд непосредствения кръг на хората, които ги засягат, но при жените се простира върху целия пол. Дори когато се срещнат на улицата, жените се гледат като Гвелфи и Гибелини (враждуващи клики в Рим, поддържащи съответно Папата и Императора.). Очевиден факт е, че когато две жени се запознаят, те показват повече сдържаност и преструвки, отколкото който и да е мъж в подобен случай, а когато две жени си разменят комплименти, това е много по-смешна гледка, отколкото когато го правят мъже.
………

 
В нашата моногамна част на света, да се ожениш значи да удвоиш задълженията си, и да намалиш наполовина правата си.

…………….

Жените са наши бавачки и учителки в ранна възраст, тъй като те самите са като деца, фриволни, наивни, и късогледи – с една дума, те са просто едни големи деца през целия си живот, нещо като междинна стъпка между детето и възрастния човек. Погледнете как една жена играе с дете, как танцува с него и му пее, след това се замислете какво един мъж (с най-добрите намерения на света!) би направил на нейно място.

magnifisonz.com / Към главната страница >>>

Facebook Comments