Ерих Мария Ремарк – Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино

magnifisonz.com / 

„Същото е и с човека – дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.“

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Ерих Мария Ремарк
Erich Maria Remarque
Erich Maria Remarque.jpg

Ерих Мария Ремарк в Давос (1929)
Роден 22 юни 1898 г.

Оснабрюк, Германска империя
Починал 25 септември 1970 (на 72 г.)

Локарно, Швейцария
Професия писател, библиотекар,журналист
Националност Флаг на Германия Германия
Флаг на САЩ САЩ (от 1947)
Съпруга Илзе Юта Замбона (1925-1930 и 1938-1957)
Полет Годар (1958-1970)
Подпис Remarque Autograph.jpg
   

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк — Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещият „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител вЛоне, от май 1920 година — в Клайн Берсен, а от август същата година — в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“. През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии — библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“.  Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.

„На Западния фронт нищо ново“

 

Първото издание на
„На Западния фронт
нищо ново“
 (1929)

През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа „Спирка на хоризонта“ („Station am Horizont“), който публикува в подлистници в спортното списание „Шпорт им Билд“, за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 година.

За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ („Im Westen nichts Neues“), но му отнема време, за да намери издател за книгата.[3] Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.

В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931, „Der Weg zurück“). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.

В изгнание

Ремарк слиза от парахода „Куийн Мери“ в Ню Йорк (1939)

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер(Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.

Последни години

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937),„Триумфалната арка“ (1946), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.

В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“.

Библиография

„Триумфалната арка“
френско издание (1968)

  • Мансардата на бляновете (Die Traumbude) (1920)
  • Спирка на хоризонта (Station am Horizont) (1927/28)
  • На Западния фронт нищо ново (Im Westen nichts Neues) (1928/29)
  • Обратният път (Der Weg zurück) (1931)
  • Трима другари (Drei Kameraden) (1936/37)
  • Обичай ближния си (Liebe Deinen Nächsten) (1939/41)
  • Триумфалната арка (Arc de Triomphe) (1946)
  • Искрица живот (Der Funke Leben) (1952)
  • Време да се живее и време да се мре (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) (1954)
  • Черният обелиск (Der schwarze Obelisk) (1956)
  • Живот назаем/Небето няма любимци (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge) (1959/61)
  • Нощ в Лисабон (Die Nacht von Lissabon) (1961/62)
  • Обетована земя (Das gelobte Land) (1970)
  • Сенки в рая (Schatten im Paradies) (1971)

ЦИТАТИ :

От него

  • В малките градчета хората страдат от потисната похот. Тоест в малките градчета без бордей.
  • Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
  • Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
  • Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.
  • Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.
  • На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.
  • Не е любовта, която опорочава приятелството. Краят му си е край.
  • Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.
  • Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.
  • Парите — това е свобода, изкована от злато.
  • Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.
  • Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.
  • Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.
  • Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.
  • Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.

Нощ в Лисабон

  • Когато човек бяга в отчаяние и опасност, той се научава да вярва в чудеса; иначе не би преживял.
  • Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.

Триумфалната арка

  • Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
  • Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
  • Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.
  • Помагай когато можеш; направи всичко тогава – но кога е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив.
  • Откровенията идват винаги от дребните неща, не от значителните. Значителните неща са свързани винаги с драматични жестове и изкушения за лъжа.
  • Не е важно къде живее човек. Важно е само едно – какво постигаме с живота си.
  • Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на дълбоко.
  • Човек остарява само когато престане да чувства.
  • На света съществува само един истински ужас: да бъдеш напълно и безпомощен във властта на бруталния тероризъм
  • Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.
  • В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
  • Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
  • Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.
  • Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.

Сенки в рая

  • Героите трябва да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света.

Трима другари

  • Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.
  • Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.
  • Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането.
  • Завършените жени омръзват лесно. Ценните – също. Отломките – никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.
  • За един мъж най-позорното нещо на света е да бъде шегобиец.
  • Който е сам, не може да бъде изоставен.
  • Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.
  • Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем и който въпреки всичко не ни принадлежи.
  • Признателността стопля сърцето, което може да я чувствува.
  • Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.
  • Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.
  • Смел е само оня, който познава и страха.
  • Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.
  • Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.

Черният обелиск

  • Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.
  • Най-остроумните шеги на света са винаги дело на сериозни хора, които не са влагали някакъв по-дълбок замисъл в това.
  • — Непременно ли трябва да изпитвате самоуважение?
    — Разбира се. Нали съм човек. Само животните и самоубийците не изпитват самоуважение.
  • Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като духовен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш партньора си, той няма защо да напряга сили, за да стане равен с тебе, ти си спокоен, и това което желаеш пада като зряла круша в скута. Никога не трябва да форсираш щастието си.
  • Цинизъм е сърце с отрицателен знак отпред.

За него

  • Не знаеше какво да прави парите си и започна да пие.
    — Ре Супо

Facebook Comments