Джани Родари – Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… Надежда за всички

magnifisonz.com / 

Джани Родари (1920 – 1980) е италиански писател, който през 1970 г. е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.

Няколко поколения български деца се радват на стиховете на Джани Родари благодарение на прекрасните преводи на Валери Петров.

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

gianni-rodari-3

********

ВЪЗДИШКИ

Със гласец учтив и тих,
все така със „бих“ и „бих“
нещастното, горкото
Условно Наклонение
въздиша от креслото
в безводно настроение:
— БИХ отишло в Лисабон…
БИХ пътувало с балон…
БИХ могло на скок висок
сто атлета да надскоча…
БИХ записало нов рок
на касета и на плоча…
Само дето туй „АКО“
ми е хвърлило око
и след всяко „БИХ“, уви,
по петите ми върви:
БИХ могло, АКО умеех…
БИХ дошло, АКО посмеех…
Да, каквото да говоря,
то ми пречи да го сторя! —
Просто е за съжаление
това Условно Наклонение:
тъй да го измъчва едно „ако“ нищожно —
БИХМЕ му помогнали, АКО бе възможно!

********

ДЪГАТА

Дъгата прилича на мост над земята,
окичен с байрачета от седем цвята.

Слънцето, златното, по нея минава,
всичко от нея по-весело става.

Синьо и жълто, червено, зелено…
Само едно й е зле наредено.

И то е това, че тя иде след буря,
която огради и къщи разтуря.

А мисля: нима ще е грешка голяма,
бурята, просто така, да я няма?

Дъга, без да има гърмене зловещо,
това би било най-чудесното нещо!

Най-чудесното нещо би било на земята,
мирът да се сключва преди войната!

gianni-rodari-2

**************************

Бездомният

Тоз, който си няма пари, нито къща,
към гарата той всяка вечер се връща,

в чакалнята влиза, без много да тропа,
и ляга и спи между двата вързопа.

Пазачът го гледа, стои и се чуди:
За где ли пътува? Дали да го буди?

А той не пътува ни нощем, ни с влака —
пътува той денем на двата си крака,

пътува, пътува с молбата си стара
и все не намира за себе си гара,

и все не намира ни хляб, нито къща
и пак се завръща в чакалнята съща,

и влак щом изсвири, сънува, че него
заводска сирена отнейде зове го,

зове го и казва: „Честито, човече!
Ти място намери! Ти работиш вече!“

Пазачо, смили се над нуждата чужда,
недей го събужда, недей го събужда!

*************************

Морето

Едно бедно детенце познавам, което
е виждало само на картинки морето.

Решил съм през юли да го взема на плажа,
и „Гледай морето!“, така ще му кажа.

Но страх ме е много, че когато го види,
ще останат наоколо само пясък и миди,

защото с очите си момченцето, зная,
ще изпие морето от края до края!

*************************

Училището на големите

Учат се малките, за да сполучат,
но и големите също се учат.

В тяхната класна стая голяма
чинове няма, престилчици няма,

ала и те разрешават задачи,
без да разчитат на подсказвачи.

Всекиго питат да отговаря
„Колко е сметката на обущаря?“,

всеки е длъжен да помни урока
„Близък е срока да плащаме тока!“,

и се изплашват всички ужасно,
щом им дадат да решават на класно:

„Как да получим от свойта заплата
дрехи, храна и море за децата?“

––––––––––––

Magnifisonz.com – всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страница и в категориите. 

Facebook Comments