Ги дьо Мопасан – Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло

magnifisonz.com / 

Ги дьо Мопасан  е френски писател-натуралист, който е считан за най-големия френски майстор на късия разказ.

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :

  • Бъдещето е на хитреците. — из романа „Бел Ами“
  • Войната е варварство ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг ако защитаваш родината си.
  • Всички религии са глупави със своя детински морал и егоистични, чудовищно глупави обещания. — из романа „Бел Ами“
  • Всичко в живота е въпрос на нюанси… — из романа „Бел Ами“
  • Животът е планина : качваш се бавно и слизаш бързо.
  • Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия не живота ни. — из романа „Бел Ами“
  • Който не уважава себе си е нещастен, а този, който е прекалено самодоволен — глупав.
  • Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг! — из романа „Бел Ами“
  • Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. … Хубаво е да бъдеш обичан. — из романа „Бел Ами“
  • Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло.
  • …Любовта не е вечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи…, тя се превръща в ужасно бреме. — из романа „Бел Ами“
  • Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.
  • Обществото често издава недоброжелателни присъди. — из романа „Бел Ами“
  • Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни – всеобщото нещастие не ги измъчва. Животните също не го усещат. — из романа „Бел Ами“
  • Физическата близост само укрепва съюза на сърцата. — из романа „Бел Ами“
  • Хитрите ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество. — из романа „Бел Ами“

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан е роден вероятно в замъка Мироменил, Турвил сюр Арк, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около 18 век. Майка му Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 г. Мопасан започва да изучава право вПариж. Скоро след това, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските работи, после в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Гюстав Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

 

Илюстрация към разказа „Огърлицата“, сп.Жил Бла, 1893 г.

Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers – Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan – Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан е романът „Бел Ами“ (1885 г.), в който се разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистичеки елит. „Пиер и Жан“ (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховитият му разказ е „Орла“ (Le Horla, 1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

В Париж младият Мопасан в продължение на 10 г. работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските дела, после в Министерството на образованието, а вечер се посвещава на литературата. Докато се чувства добре, спортува много. Особено пристрастен е към гребането по Сена, като е способен да измине по 50 км. През 1877 г. обаче младият мъж най-после разбира каква е причината за зачестилите здравословни неразположения – сифилисът. Предполага се, че се е заразил няколко години по-рано.
 
По това време благодарение на Флобер той вече е попаднал в средите на Иван Тургенев и Емил Зола, както и много други творци от школата на реализма и натурализма. Пише стихове, кратки пиеси и много журналистически текстове. И когато излиза първият му разказ “Лоената топка”, той веднага е определен като блестящ. Публикуван е в сборника “Вечери в Медан”, смятан за манифест на натурализма. За няколко седмици младият Ги се превръща в знаменитост. Скоро след това обаче – през 1880 г., Мопасан преживява една от големите си лични загуби – умира приятелят и учителят Флобер. На писането на дебютния си роман “Един живот” творецът посвещава 6 г.
 
 
Но търпението му е възнаградено. За няколко месеца се продават 35 000 екземпляра. Замогнал се бързо, писателят построява къщата си “Гийет” в Етрета, където организира шумни празненства с приятели. Има къща и в Кан. В Париж живее в луксозни апартаменти, а вратите на висшето общество са широко отворени за него. Между 1883 и 1887 г. му се раждат три деца от една от любовниците му, но той не признава нито едно от тях. Впрочем за способностите на Мопасан като любовник се разказват легенди. Самият той се гордеел със сексуалните си подвизи не по-малко, отколкото с творбите си. Смятал за напълно нормално един мъж между 18 и 40 г. да има интимни връзки поне с 200-300 жени. Също като баща си бил убеден, че не е възможно мъжът да се събужда и да заспива всяка нощ до едно и също нежно същество. През 1885 г. Мопасан създава друг от шедьоврите си – “Бел Ами”.
 
 
За 4 месеца го преиздават 35 пъти. Писателят вече печели по 60 000 франка на година. Това му позволява да поддържа разорената си майка и семейството на болния си брат. Неговата собствена болест започва да се проявява в жестоки мигрени, натрапчиви идеи и халюцинации. Всъщност освен от сифилис, писателят страда и от наследствени нервни смущения. Опитва да се лекува с опиати и започва да злоупотребява с етера. Засилващата се непоносимост към обществото го тласка към пътешествия – обикаля Алжир, Италия, Великобритания, Сицилия. Прави круиз из Ривиерата и до Корсика със собствената си яхта, наречена “Бел Ами”. По-късно се сдобива и с втора яхта – “Бел Ами II”. Водата е моята голяма, моята поглъщата страс, обича да казва писателят. Пътешествията по море обаче не му стигат. През 1887 г. брат му Ерве пръв проявява признаци на душевна болест и е затворен в лудница. Излиза за кратко, но отново го прибират през 1889 г. Умира през ноември. През последните си години Мопасан живее в почти пълна изолация, в непрестанен страх от смъртта, физическото и психическото му здраве деградират все повече.
 
 

Многобройните консултации и лечението в различни балнеокурорти не дават резултат. В нощта на 1 срещу втори януари 1892 г. писателят прави опит за самоубийство с пистолет. Прислужникът му обаче е извадил куршумите. Тогава Мопасан опитва да си пререже гърлото с парче стъкло. На 6 януари влиза в клиниката на доктор Емил Бланш в Париж. В следващите 18 месеца е жив труп – парализиран почти напълно и с помътнено съзнание. Умира на 6 юли 1893 г., само месец преди да навърши 43 години. Няколко години по-рано той е написал: “Влязох в литературата като метеор, ще изляза като мълния.” В промеждутъка е създал 6 забележителни романа, над 300 великолепни разказа, очерци, пътеписи, стихове, стотици вестникарски статии. Последната му воля е да го погребат без ковчег, направо в земята на гробището в Монпарнас, но заради строгостта на процедурата това не се оказва възможно.


Магнифисонз.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.

Още по темата в Магнифисонз :

Емил Зола – Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината

DH79HB Emile Zola - French Writer - Photographic portrait by Felix Nadar

Уилям Бъроуз – Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение

jack keruak william burouz

Кафка на плажа и във фантазиите (133 години от рожението на геният)

kafka_franz

Габриел Гарсия Маркес – Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб

Gabriel-Garcia-Marquez-cien-años

Фредерик Бегбеде – Всичко е временно : любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз

Frederic-Beigbeder

Ерих Фром – Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата казва : „Нуждая се от теб, защото те обичам!“

erich from

Руми – Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти. ; Мъдростта на Персия

rumi 22

Дъглас Адамс – В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете

duglas adams

Дино Будзати – „Напразни покани“ ; един велик разказ

dino buzzati

Орасио Кирога – Кораби самоубийци ; един вълшебен разказ

horacio-quiroga-editorial-imperia

Жан-Пол Сартр – Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни

jean paul sartr

Венедикт Ерофеев – да си гениален писател и гениален алкохолик, една форма на висше изкуство

Venedikt Erofeev, russian writer. Moscow, 1977.

Гор Видал – Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел

gore-vidal-best-of-enemies

Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение

marcel-proust (1)

Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор

carlos castaneda

Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф

Raymond_Chandler

Реймон Радиге – детето чудо на френската литература

RADIGUET 3

Facebook Comments