Антоан дьо Сент-Екзюпери : Това, което прави пустинята красива е, че някъде се крие кладенец

magnifisonz.com / 

Има хора, без чието присъствие на земята животът ни щеше да бъде далеч по-празен и оскъден. Те са като дар, изпроводен ни от небесата, за да имаме куража да продължаваме да вървим незнайно накъде. Антоан дьо Сент Eкзюпери е един от тях. Неговият малък принц ни е дал толкова любов, упование, тъга и мъдрост, колкото никой друг в пустинята, из която най-често тътрим нозе. Хора като Екзюпери идват като мълния, осветяват мрака наоколо, а тътенът след нея още дълго ехти и буди в нас доброта, покаяние и милост към ближните ни.

Екзюпери живя кратко, но остави вечни съчетания от думи. Трудно можем да повярваме, че ще дойде време силата им да намалее и зарядът в тях да отслабне. Случи ли се, то ще значи, че се е появил свят, в който не си струва да се живее. Защото колкото и да се променят външните измерения на живота, в сърцевината му пулсират изконни слова, които са неговият двигател, смисъл и цел. Спрем ли да ги чувстваме и разбираме, то значи, че вече ни няма.

the_little_prince_wallpaper

Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.

Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава, когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци, където добре работих.

Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч….

Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока.

Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…

Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се отнеме.

Човек никога не е доволен там, където е…

Когато осмислим своята роля на земята, макар и най-скромна и незабележима, едва тогава ще бъдем щастливи. Едва тогава можем да живеем и умрем спокойно, защото това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.

Много по-трудно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Най-хубавото се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Приятел е преди всичко този, който не те съди.

Ти живееш в това, което правиш, а не в тялото. Ти си това, което са твоите действия и няма друго твое Аз.

Преди да получиш, трябва да дадеш, както преди да се заселиш в своя дом, трябва първо да го построиш.

Живеем в отвратително време. Навсякъде е кал, тя цапа всекиго. Не мога да понеса, че тя ще докосне дълбоко личното ми. Ще го измърси. Моята вселена е не от мира сего.

Жестоко е да зърнеш рая и веднага да го изгубиш.

Не подлагайте на проверка приятелите и любимите си. Все едно те няма да я издържат.

Никога не губи търпение – то е последният ключ, който отваря вратата.

Трябва много да преживееш, за да станеш човек.

Хубаво е да имаш приятел дори ако скоро трябва да умреш.

gallery_big9

 

 

EXSUPERI

Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 г. в старо френско, благородническо семейство. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 г. По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия. Обитавайки последователно Лион и Санкт Мориц дьо Реманс, бъдещият автор на „Малкият принц“ живее в среда, която представлява за него източник на литературно вдъхновение. Именно в Санкт Мориц той открива другата голяма страст на живота си –авиацията. Там през юли 1912 г. се запознава с Габриел Вроблевски-Салвез, който го „кръщава“ във въздуха.

При постъпването си като войник е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства завършва гражданското авиационно дружество, което дели летището с военното. След много перипетии Екзюпери получава разрешение от командира на своята част да започне интензивна летателна подготовка, след което е преназначен в 37-ми авиополк вРабат и през 1921 г. получава пилотски диплом. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава много тежки черепни увреждания.

Период в Африка

След краткото си присъствие във военната авиация започва да лети в обществения транспорт. През 1926 г. Дидие Дора му поверява един „Бреге-14“ по линията Тулуза – Казабланка. Малко по-късно Екзюпери е прехвърлен по маршрута Казабланка – Дакар. Става шеф на авиобазата Кап Жюби – труден пост, атакуван едновременно от злонамереността на испанската власт в Рио де Оре и враждебността на мавританските племена, които са в пълно разцепление. През 16-те месеца, прекарани в Кап Жюби, Екзюпери 14 пъти оказва съдействие при много деликатни обстоятелства на екипажи, кацнали с повредени самолети в пустинята. За това на 7 април 1930 г. става Кавалер на Почетния легион.

Години на Втората световна война

 

Край Монреал, Канада, май 1942

При избухването на Втората световна война започват непрестанните му опити да се върне като действащ пилот във военната авиация. Успява наполовина и не без трудности – назначен е в разузнавателна авиогрупа и изпълнява 7 разузнавателни мисии между март и юни 1940 г. Получава военен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Когато неговата авиогрупа е разположена в Северна Африка през 1943 г., Екзюпери успява с много усилия да се включи в нея. Станал командир, на 21 юли същата година той извършва първия си полет над окупирана Франция. По-късно му забраняват да лети поради възрастта му, но след задействане на старите си връзки с командването Екзюпери успява да си издейства още няколко разузнавателни полета. След един от тях на 31 юли 1944 г. над Югоизточна Франция, Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща в базата си.

Гибел

 

Гривната на Сент-Екзюпери, намерена от рибар през 1998 година

И досега продължават споровете за мястото на гибелта на пилота-писател. В последния си полет той изчезва някъде между Корсика и френската Ривиера над Средиземно море. Версиите са три. Според първата „Лайтнингът“ на Екзюпери е свален над морето от немски изтребители. Втората е подозрителна – някой е предизвикал катастрофата. Третата версия твърди, че от старите си рани Екзюпери е загубил съзнание над морето, а не е изключено и сам да е посегнал на живота си.

През 1992 г. предполагаемото място на морското дъно е проверено, но водолазите не успяват да открият останки от изтребителя-разузнавач на знаменития френски писател. През април 2004 г. останките от „Лайтнинга“ на Екзюпери са намерени от водолази крайМарсилия шест десетилетия, след като на 31 юли 1944 г. неговият самолет изчезва безследно в Средиземно море

ЦИТАТИ : 

  • Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.

 

  • Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това.
  • Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава, когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци, където добре работих.
  • Войната не е приключение. Войната е болест. Като тифа.
  • Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч….
  • Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.
  • Да се обичате не значи да се гледате един друг, а да гледате заедно в една посока.
    To love is not to look at one another: it is to look, together, in the same direction.
  • Животът създава ред, но редът не създава живот.
  • Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…
  • Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.
  • Няма да намериш безсмъртието вътре в себе си.
  • Съвършенството е добродетел на мъртвите.
  • Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.
  • …Това занятие е много хубаво. То е истински полезно защото е хубаво.
  • Трябва да преживееш много, за да станеш човек.
  • Човек никога не е доволен там, дето е…

От „Малкият принц“

  • Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.
  • Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде „.“
  • Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.
  • Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.
  • В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…
  • Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се загине.
  • Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
  • Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
  • Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: «Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!», и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!
  • …и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.
  • — Какво е обред?
    — И това е нещо отдавна забравено.
    — Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.
  • Какво значи «да опитомиш»?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… …в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.
  • Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.
  • — Къде са хората? …
    — Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.
  • Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
  • Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат…
  • Никога не ни харесва там, където сме — каза стрелочникът.
  • Питам се … дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!
  • През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.
  • Пустинята е хубава — каза малкият принц, — защото крие някъде кладенец…
  • Само децата знаят какво търсят — каза Малкият принц. — Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
  • Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.
  • Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.
  • Това е въпрос на дисциплина — каза ми по-късно малкия принц. — Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.
  • Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!
  • Този човек би бил презиран от всички други… … Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.
  • Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.
  • Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
  • Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.
  • Хората — каза малкият принц — се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…
  • …Цветята са изпълнени с толкова противоречия!
  • Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.

 

 

 

Facebook Comments