Луис Армстронг – Музикантите не се пенсионират. Те спират, когато в тях няма повече музика

magnifisonz.com / 

Луис Даниъл Армстронг, известен и с прякора си Сачмо (уста като куфар), е американски джаз музикант. Може би най-известният джаз изпълнител на 20 век, той е харизматичен иновативен изпълнител, чиито музикални умения и ярка индивидуалност превръщат джаза от регионална танцова музика в популярна форма на изкуство. Първоначално Армстронг става известен като тромпетист, но е също така и един от най-влиятелните джаз певци и в края на кариерата си е по-известен като вокалист. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.


Луис Армстронг
Louis Armstrong restored.jpg
Информация
Псевдоним Сачмо, Попс
Роден
Луис Даниел Армстронг
4 август 1901
Ню Орлиънс, САЩ
Починал
6 юли 1971, Ню Йорк, САЩ (на 69)
Стил дисиленд, джаз, суинг, традиционен поп
Инструменти тромпет, корнет
Активни години 1914 – 1971

През 1929 г. Армстронг записва и широко популяризира песента „Когато се усмихваш“ . В нея той призовава притиснатите от тежката икономическа криза американци да се усмихват. Изпълнението му завършава с тромпетно соло, в което няма импровизации, но то внушава убедително, че ако човек вложи усилие, той ще победи. Любовта и уважението на американците към Армстронг се дължи до голяма степен на това негово изпълнение.

Има много символи във факта, че летището на Ню Орлиънс носи името на Луис Армстронг.

Самият Армстронг често твърди, че е роден на 4 юли 1900 година, дата, отбелязана в много биографии. Въпреки че той умира през 1971 година, едва в средата на 80-те години, когато са документи от кръщаването му, става известно, че истинска му рождена дата е 4 август 1901 година.

Армстронг е роден в много бедно семейство в Ню Орлиънс, щата Луизиана, като внук на роби. Прекарва детството си в бедност, в бедния квартал на Ъптаун Ню Орлиънс, тъй като баща му Уилям Армстронг (1881-1922) изоставя семейството, когато Луис е бебе и заживява с друга жена. Майка му, Мери Албърт (1886-1942), оставя Луис и неговата по-малка сестра Беатрис Армстронг Колинс (1903-1987) на грижите на тяхната баба Жозефин Армстронг, а понякога и на чичо им Айзък. На петгодишна възраст Луис се връща да живее с майка си и нейните роднини, виждайки баща си единствено по паради.

Луис Армстронг посещава училището за момчета „Фиск Скуул“, където вероятно за пръв път се запознава с креолската музика. Той изкарва по малко пари като продавач на вестници и търсейки изхвърлена храна, която продава на ресторантите, но това не е достатъчно и майка му се занимава с проституция. Луис прекарва много време в кварталните танцови салони, а за да печели някакви пари често пренася въглища в известния с бордеите си квартал Сторивил. На тези места той се запознава с разнородна музика, включително изпълнявана от известни музиканти като Кинг Оливър.

Около 1907 година Армстронг работи и за Карнофски, семейство литовски евреи, които се занимават с извозване на отпадъци и му дават временна работа. Знаейки, че живее без баща, те го прибират у дома си и се отнасят към него почти като към член на семейството. По-късно той описва отношенията си с тях, отбелязвайки тогавашната си изненада от това, че и те, подобно на негрите, са подложени на негативно отношение от останалите бели. До края на живота си той носи медалион с Давидова звезда и твърди, че се е научил от тях „как да живее истински живот и решителност“.

На 11 години Луис Армстронг напуска училище и се включва в квартет от момчета, които пеят по улиците за пари. Корнетистът Бънк Джонсън твърди, че по това време е научил Армстронг да свири по слух, макар че в края на живота си Армстронг приписва заслугата на Кинг Оливър. Въпреки бедното си детство, той се отнася към този период от живота си по-скоро като към източник на вдъхновение: „Всеки път, когато затворя очи, надувайки този мой тромпет, гледам право в сърцето на добрия стар Ню Орлиънс… Той ми даде нещо, за което да живея.“.

Армстронг усъвършенства значително свиренето си на корнет в оркестъра на Нюорлиънския дом за цветнокожи бездомници, където е въдворяван многократно, за най-продължителен срок след като на Нова година стреля във въздуха с пистолета на баща си. Оркестърът се ръководи от професор Питър Дейвис, който след известно време прави Армстронг ръководител на бенда. Орекстърът на Дома свири на различни публични мероприятия из целия град и тринадесетгодишният Луис започва да привлича вниманието със своето свирене на корнет. На четиринадесет той е освободен от дома, живее известно време с баща си и новата си мащеха, след това с майка си и накрая отново на улицата. Получава първата си работа в танцов салон, където се запознава с барабаниста Блек Бени, който се превръща в негов наставник. Денем той пренася въглища, а вечер свири на корнет в салона.

Луис Армстронг свири и в честите градски паради на брас бендове, а при всяка възможност слуша по-стари изпълнители, като Бънк Джонсън, Бъди Пети, Кид Ори и преди всичко Кинг Оливър. По-късно свири в брас бендове, работещи на параходите по Мисисипи, включително в ползващия се с добро име бенд на Фейт Марабъл. По-късно описва времето, прекарано с Марабъл, като „следване в университет“, тъй като то му дава много по-широк опит в работата с писани аранжименти.

На 19 март 1920 година Луис Армстронг се жени за Дейзи Паркър. Двамата осиновяват тригодишния Кларънс Армстронг, син на братовчедка на Луис, която умира малко след раждането му. Кларънс е умствено болен в резултат от травма в ранна възраст и до края на живота си Луис Армстронг ще се грижи за него. Бракът с Дейзи Паркър не продължава дълго, а малко след развода им тя умира.

През 1919 година замества заминалия за Чикаго Кинг Оливър като тромпетист в бенда на Кид Ори, като в същото време свири и в Тъксидо Брас Бенд. По това време той вече може да чете ноти и започва да изпълнява продължителни сола на тромпет, в които се усеща личния му стил, нещо необичайно за тромпетистите по това време. Той създава характерен саунд и започва да включва в изпълненията си също пеене и речитатив.

През 1922 година Армстронг става поредният нюорлиънски музикант, заминал за Чикаго, където е поканен от своя учител Кинг Оливър. Той се включва в неговия Криоул Джаз Бенд, което му дава достатъчни доходи, за да не е нужно да работи друго през деня. По това време Чикаго е в подем и, макар междурасовите отношения да не са особено добри, в града има изобилие от работни места за чернокожите, които получават добри заплати в заводите и могат да харчат за развлечения.

През декември 1963 Луис Армстронг прави демо-запис на Hello, Dolly! с цел промотиране на спектакъла, поставен на Бродуей. През януари Кап Рекърдс издава демо-версията на Армстронг като комерсиален сингъл и той достига позиция № 1 в американската класация на Билборд „Хот 100“, което прекъсва владичеството на Бийтълс и тяхната 14-седмична серия от три хита под номер 1. Hello, Dolly! се превръща в най-големия хит в кариерата на Армстронг, който е последван от едноименен албум със златен търговски статут. Песента прекарва седем седмици в класацията за Възрастна съвременна музика малко след откриването на мюзикъла.

Цитати на Армстронг :

„Какво е джаз? Човече, ако питаш, никога няма да разбереш.“

„Има хора, които ако не разбират нещо, просто не може да им го обясниш.“

„И папата е бил малко момче, нали знаете.“

„Паметта за отминалите неща е важна за джаз музиканта. Отминали неща като възрастни хора, пеещи под лунната светлина в задния двор в гореща лятна нощ или нещо, казано много отдавна.“

„Всички започваме с до, ре, ми, но трябва да откриеш останалите ноти сам.“

„Това, което свирим, е живот“.

„Всичката музика е народна музика. Не съм чувал никога кон да пее песен.“

„Музикантите не се пенсионират. Те спират, когато вече няма музика в тях.“

„Начинът, по който третират моите хора на юг… Правителството може да върви по дяволите!“

„Правенето на пари не е нещо, което ме вълнува. С тях ще можеш да си купиш една идея по-добра пиячка спрямо някой пияница в ъгъла. Но ще ти втръсне също като следващата ти котка и като умреш ще си същия в гробището като него.“

„Ти разбиваш това кой си ти самият.“

„Някои младежи ми казват: „Ей, старче, какво искаш да кажеш с това: „Какъв прекрасен свят!“ (“What a wonderful world”)? Ами всичките войни, които стават? Наричаш това прекрасно? Ами гладът и замърсяването? Те също не са толкова чудесни.“ Е, какво ще кажете да се вслушате в старчето за минута. На мен ми се струва, че не е проблемът, че светът е толкова лош. Проблемът е какво му причиняваме ние и всичко, което казвам, е: вижте какъв чудесен свят би било, ако само му дадем шанс. Любов, душицо, любов. Това е тайната. Ако повече от нас се обичаха един друг, щяхме да разрешим много повече проблеми. И тогава този свят би бил по-добър. Това е, което повтарят всички старчета.“

Facebook Comments