Уилям Бъроуз – Целта на образованието е знанието – не фактите, а ценностите

magnifisonz.com / 

Бъроуз е един от най-култовите и скандални, не само за времето си, американски писатели. Минал през безброй опиати, преборил наркотичната си зависимост, убил съпругата си с изстрел в главата при пиянска игра. Човекът променил контракултурата на Америка звинаги.

Уилям Бъроуз е роден в заможно семейство от Сейнт Луис, щата Мисури, където започва да пише есета и журнали в ранно юношество. След като напуска дома през 1932 г., за да учи в Харвард, Бъроуз е удивен и впечатлен от ъндърграунд обществата на наркоманите. Неговата първа творба като романист е „И хипопотамите се свариха в своите резервоари“, върху която работи съвместно със своя приятел Джак Керуак, докато двамата живеят заедно с Алън Гинсбърг.

Като постмодернист оказва голямо влияние върху поп културата и литературата. Смятан е от мнозина за „един от най-политически язвителните, културно влиятелни и оригинални творци на XX век.“ Бъроуз пише 18 романа и новели, 6 сборника с разкази и 4 сборника с есета. Неговите интервюта и кореспонденция са събрани в 5 тома.

Работи по различни проекти с множество изпълнители и музиканти. Появява се и във филми.

жон Уотърс описва Бъроуз като „първият човек, станал известен с неща, които по принцип се прикриват.“ Голяма част от творбите на Уилям са частично автобиографични, главно повлияни от живота му като пристрастен към опиати – състояние, което бележи последните 50 години от неговия живот. Първият му самостоятелен роман носи името „Дрога“ (Junkie). В него често се срещат сатиричнипасажи, в които е вплетен и черен хумор. Романът е изграден въз основа на авторските социални критични възгледи и „пожизнено подронване“ на моралните, политически иикономически канони на тогавашното американско общество. В това отношение Бъроуз е може би най-известен с третия си роман „Голият обяд“ (Naked Lunch). В България добива популярност чрез станалата култова колекция „Америка ХХ“ на издателство „Парадокс“.

Бъроуз има само едно дете – Уилям Сюард Бъроуз Младши, което се ражда от втория му брак с Джоан Волмър от 1946 до 1951 г. Джоан умира, когато Бъроуз я застрелва в главата при опит да повтори популярната сцена с ябълката от „Вилхелм Тел“ в нетрезво състояние. Писателят е бисексуален, което той ревниво пази в тайна, докато е млад, ала впоследствие става открито хомосексуалист. В творбите му често се забелязва негативна критика срещу хомофобията.

Бъроуз умира в дома си в Лорънс, Канзас от сърдечен удар през 1997 г.

ЦИТАТИ ОТ КНИГИ НА БЪРОУЗ :

Из романа „Дрога“ (Junkie, 1953)
  • Бил Гейнз произхождаше от „добро“ семейство. Доколкото си спомням, баща му беше президент на банка в Мериленд. Личеше си. Гейнз се беше специализирал в краденето на палта от ресторанти. По-заможният американец е изтъкан от отрицания. Той се определя главно от това което не е. Гейнз бе стигнал още по-далече. Беше станал невидим. Едно неясно, заплашително присъствие. Нали знаете, че някои призраци си личат само ако носят чаршаф отгоре? Гейнз беше точно такъв. Той се материализираше в нечие палто.
  • Когато двама души се срещат за първи път, те тайно се изучават един друг. Но не и когато единият от тях е Дули. Той те блъсваше веднага с враждебната си настъпателност. Все едно, че нахълтва в душата ти и спокойно се оглежда за нещо, което би му влязло в работа.
  • Гейнз знаеше, че е роден невидим и от време на време се амбицираше да забие иглата в някаква плът, все пак. Доказваше собствената си материалност.
  • Ню Орлиънс е град-спомен.
  • Всички разговори бяха кошмарно еднообразни. Говорещи зарчета, хвърлени по металните столове. Човешки същества, разпадащи се сред космическото безумие, случайни истории в загиващата вселена.

william burouz

Из романа „Голият обяд“ (Naked Lunch, 1959)
  • Бъди справедлив, а ако не можеш да бъдеш справедлив, бъди своеволен.
    …Be just and if you can’t be just, be arbitrary.
  • Функциониращата полицейска държава не се нуждае от полиция.
    A functioning police state needs no police.
  • Нашият национален наркотик е алкохолът. Ние сме склонни да гледаме на употребвата на всеки друг наркотик с някакъв особен ужас.
    Our national drug is alcohol. We tend to regard the use of any other drug with special horror.
Из романа „Дивите момчета“ (The Wild Boys, 1971)
  • Младежта е някакъв чужд вид. Те въобще не искат да ни отклонят от революционния път. Но ще ни забравят като че ли въобще не сме и съществуали.
  • Имаме намерение да продължим настъплението срещу полицейската машина навсякъде. Имаме намерение да унищожим полицейската машина и всичките й записи. Имаме намерение да унищожим всички догматични вербални системи. Семейната клетка и нейните метастази в племена, страни, народи ще я изтръгнем от корен. Не желаем повече да слушаме семейните безсмислици, майчините безсмислици, бащините безсмислици, полицейските безсмислици, провинциалните безсмислици или светските безсмислици. Казано по-просто, вече сме се наслушали на достатъчно глупости.
Из романа „Градовете на червената нощ“ (Cities of the Red Night, 1981)
  • Вашето право е да живеете там, където искате, в общество, избрано от вас, и по закони, с които вие сте съгласни, е загинало в осемнадесети век с капитан Мисън. Да го възкресят могат само чудо или катастрофа.
  • Нищо не е случайно за човека на знанието: всичко, което вижда и чува, е точно на своето място и в своето време и чака да бъде видяно и чуто.
Из романа „Западните земи“ (The Western Lands, 1987)
  • Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение.
  • Холивуд е способен да разкъса човешката душа парче по парче. Няма такава човешка мечта, която Холивуд да не би могъл да низвергне до състоянието на чудовищна пародия.
  • Опасноста за човека е биологична необходимост, също както сънят и съновиденията.
  • Литературата, ако тя въобще има някакъв смисъл, е необходима, за да предупреждава за опасности…
  • Само пребивавайки в ада, ще може да видите рай.
  • Измамѝ хазяина, ако можеш и ако трябва, но дори не се и опитвай да метнеш Музата. Няма да се получи. Можеш да имитираш качеството не повече, отколкото можеш да имитираш добрата храна.
Из сборника „Сметачната машина“ (The Adding Machine, Collected Essays, изд.2008)
  • Историята на тази планета е история на идиотизма, подчертан от няколко дебили, които са се откроили на общия фон като гении.

william burouz 2

Из романа „Призрачният шанс“ (Ghost of Chance, изд.1999)
  • Времето е бедата на човечеството, не изобретение на човека, а негов затвор.
  • Красотата винаги е обречена. „Лошите въоръжени хора са все по-близо“. Homo Sap с неговото оръжие, с неговото време, с неговата ненаситна алчност и невежество е също толква отвратителен, че не може дори да разгледа собственото си лице.
  • Вярващите и невярващите ги разделя тънката граница, от двете страни на които е пропастта на всеобхватното невежество. Никой не е толкова сляп, както този, който не желае да гледа.
Из сборника „Дезинсектор“ (Exterminator!, 2001)
  • Има нещо сгрешено в цялата концепция на парите. Изискват се все повече и повече, за да си купиш все по-малко и по-малко. Парите са като хероин. Дозата, която ще ти стигне в понеделник, няма да ти достатъчна в петък.
  • Много ти се иска да се измъкнеш от настоящото време, нали? Това обаче е доста по-сложно, отколкото си мислиш, много по-сложно. Времето удря много болезнено.
Из романа „Пространството на забравените пътища“ (The Place of Dead Roads, 2004)
  • Положихме всички усилия да прекратим Промишлената революция, докато все още не е късно, да забавим ръста на народонаселението на приемливо ниво, постепенно да заменим количествените парични инструменти с качествени, да се борим против децентрализацията и за съхраняване на ресурсите. Промишлената революция в своята същност е вирусно заболяване, насочено към възпроизводството на идентични обекти и личности. Ако произвеждаш сапун, не ти пука кой ще купува твоя сапун, докато продажбите растат, а заедно с тях и печалбите. Не ти пука и за това, кой го произвежда и кой работи в твоите фабрики. Важното е да се вари сапун.
  • Единственото, способно да обедни цялата наша планета, е планетарна космическа прогрма… Земята се превръща в космическа станция, и войната просто изчезва от дневния ред, дори мисълта за нея се превръща в безумие в контекста на изследователските центрове, космодрумите, възхитителното усещане, възникващо от съвместния труд с хората, които ти харесват и които изпитват дълбоко уважение към своите, определени по взаимно съгласие цели – цели, които ще донесат изгода на всички, който може да ги достигне. Щастието е страничния продукт на една осмислена дейност. Планетарната космическа станция предоставя на всички членове на своя екипаж възможност да действат осмислено. Собствениците на ранчо благоденстват, а човешкия добитък на пасбищата едрее и се готви за заколение… Светът е без начало и без край.
От различни източници
  • Продавачът на дрога не продава своя продук на клиента, той продава клиента на своя продукт. То не подобрява и не опростява своята дейност. Той деградира и изпростява своя клиент. — Letter from a Master Addict to Dangerous Drugs“, written in 1956, first published in The British Journal of Addiction, Vol. 52, No. 2 (January 1957), p. 1 and later used as footnotes in Naked Lunch
    The junk merchant doesn’t sell his product to the consumer, he sells the consumer to his product. He does not improve and simplify his merchandise. He degrades and simplifies the client.
  • Комуникацията трябва да стане тотална и съзнателна, преди да успеем да я спрем. — The Ticket That Exploded, 1962
    Communication must become total and conscious before we can stop it.
  • Знаете ли, питат ме: ако бях на пустинен остров и не познавах никого, който да е виждал онова, което съм написал, бих ли продължил да пиша. Отговорът ми е най-категорично „да“. Бих продължил да пиша, заради компанията. Защото създавам един въображаем – винаги е въображаем – свят, в който бих желал да живея. — Quoted in interview, The Paris Review, Fall 1965
    You know, they ask me if I were on a desert island and I knew nobody would ever see what I wrote, would I go on writing. My answer is most emphatically yes. I would go on writing for company. Because I’m creating an imaginary — it’s always imaginary — world in which I would like to live.
  • Параноик е някой, който знае твърде малко за това, което се случва.
    A paranoid is someone who knows a little of what’s going on.
  • Само след един поглед върху тази планета, всеки посетител от открития космос би казал: „Искам да видя управителя.“
    After one look at this planet any visitor from outer space would say „I want to see the manager.“
  • Всичко, което може да бъде извършено химически, може да бъде извършено и с други средства.
    Anything that can be done chemically can be done by other means.
  • Щастието е страничен продукт от фунция, намерение и конфликт; тези, които търсят щастие за себе си, търсят победа без война.
    Happiness is a byproduct of function, purpose, and conflict; those who seek happiness for itself seek victory without war.
  • Как ненавиждам този, който се е посветил на своето удобство.
    How I hate those who are dedicated to producing conformity.
  • Отивам твърде далече и някой ден не ще мога да се върна въобще.
    I am getting so far out one day I won’t come back at all.
  • В дълбоката печал няма място за сантименталност.
    In deep sadness there is no place for sentimentality.
  • Езикът е вирус от открития космос.
    Language is a virus from outer space.
  • Като всички чисти създания, котките са доста практични.
    Like all pure creatures, cats are practical.
  • Нищо не е истинско, всичко е с разрешение.
    Nothing is true, everything is permitted.
  • Може би цялото удоволствие е само облекчение.
    Perhaps all pleasure is only relief.
  • Мълчанието е единственият уплах на хората, които са натрапчиво многословни.
    Silence is only frightening to people who are compulsively verbalizing.
  • Разбий контролиращите представи. Разбий контролиращата машина.
    Smash the control images. Smash the control machine.
  • Понякога параноята има всички доказателства.
    Sometimes paranoia’s just having all the facts.
  • Целта на образованието е знанието – не фактите, а ценностите.
    The aim of education is the knowledge, not of facts, but of values.
  • Котката не предлага услуги. Котката предлага себе си. Разбира се, че иска грижи и подслон. Не можеш да получиш любов срещу нищо.
    The cat does not offer services. The cat offers itself. Of course he wants care and shelter. You don’t buy love for nothing.
  • Лицето на злото е винаги лицето на тоталната нужда.
    The face of evil is always the face of total need.
  • Единствената възможна етика е: човек да прави това, което иска да прави.
    The only possible ethic is to do what one wants to do.
  • Начинът да убиеш един човек или един народ е да го лишиш от мечтите му, начинът, по който белите са се погрижили за индианците: убивайки техните мечти, техните магии, техните шамани.
    The way to kill a man or a nation is to cut off his dreams, the way the whites are taking care of the Indians: killing their dreams, their magic, their familiar spirits.
  • Не може да има общество от хора, които не мечтаят. Те ще загинат за две седмици.
    There couldn’t be a society of people who didn’t dream. They’d be dead in two weeks.
  • Знанието ти за това, което се случва, може да бъде само повърхностно и относително.
    Your knowledge of what is going on can only be superficial and relative.
  • Твоят ум ще отговори на повечето въпроси, ако се научиш да отпускаш и да чакаш отговора.
    Your mind will answer most questions if you learn to relax and wait for the answer.
  • Кои сте вие и за кого е опасна истината? Какво е истината? Нещо незабавно виждано като истина. (Тя може да се появи само веднъж, но не и втори път.) Ние сами създавам истината. Никой друг освен нас не я създава. Няма такава истина, която не сме създали сами. Пробий дупка в Голямата Лъжа. Пробий дупка в мене.
  • Къде е кавалерията, космическия кораб, взвода от спасители? Хвърлили са ни на тази плането, управлявана от измамни негодниц с повече от скромени умствени умения. Никакъв смисъл. Нито помен от добри намерения. Измамни, безполезни негодници.
  • Любов? Какво е това? Най-естественото обезболяващо. Това е тя. Любовта.


Магнифисонз.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.

Още по темата в Магнифисонз :

Кафка на плажа и във фантазиите (133 години от рожението на геният)

kafka_franz

Габриел Гарсия Маркес – Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб

Gabriel-Garcia-Marquez-cien-años

Фредерик Бегбеде – Всичко е временно : любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз

Frederic-Beigbeder

Ерих Фром – Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата казва : „Нуждая се от теб, защото те обичам!“

erich from

Руми – Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти. ; Мъдростта на Персия

rumi 22

Дъглас Адамс – В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете

duglas adams

Дино Будзати – „Напразни покани“ ; един велик разказ

dino buzzati

Орасио Кирога – Кораби самоубийци ; един вълшебен разказ

horacio-quiroga-editorial-imperia

Жан-Пол Сартр – Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни

jean paul sartr

Венедикт Ерофеев – да си гениален писател и гениален алкохолик, една форма на висше изкуство

Venedikt Erofeev, russian writer. Moscow, 1977.

Гор Видал – Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел

gore-vidal-best-of-enemies

Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение

marcel-proust (1)

Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор

carlos castaneda

Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф

Raymond_Chandler

Реймон Радиге – детето чудо на френската литература

RADIGUET 3

Facebook Comments