Велко Кънев – Предпочитам мисълта и действието да са насочени към другите. Предпочитам да се раздавам

magnifisonz.com / 

 „Не мога да живея, без да търся смеха – и като актьор, и като режисьор! Но ние, смешниците, изпитваме страхотна стръв към драматичното! Не виреем в калъп.” Велко Кънев 

Велко Кънев
български актьор
Velko Kunev.jpg
Роден
31 юли 1948 г.
Елхово, България Народна република България
Починал
11 декември 2011 г. (63 г.)
София, България България
Активни години 1973 – 2011
Страница в IMDb

Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 до 1976 г. играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, след което играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в продължение на три сезона (1976-1979). От 1979 г. е член на трупата на Народен театър „Иван Вазов“.

Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев получава „Аскеер” за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург. През 2008 е поканен в комедийното телевизионно предаване Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60-годишнина на сцената на Народния театър с премиерата на моноспектакъла „Дванадесет разгневени монолога“. От 2010 г. е „Почетен гражданин на Сливен“.

Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.

Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.

Член на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.

Умира на 11 декември 2011 година в София, на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване.

Мисли на Велко Кънев :

„Най-голямото удоволствие в театъра е да играеш, затова
повече играх, отколкото режисирах.”

„Предпочитам мисълта и действието да са насочени към
другите. Предпочитам да се раздавам. Така се живее по-лесно.”

 „Не мога да живея, без да търся смеха – и като актьор, и като режисьор! Но ние, смешниците, изпитваме страхотна стръв към драматичното! Не виреем в калъп.”

„Създателите на националната култура са изритани в задния двор. Толкова унизени не са били никога – дори когато са обикаляли страната с каруца. Но във всеки град са били посрещани като божества въпреки мизерията.“

„Цял живот сме смешни. Но зрителят винаги е убеден, че не става дума за него.”

„Дайте да дадем! Това е девизът на държавата, когато се заговори за култура. Айде таз пиеска, айде онуй филмче – да поработим, момчета, да излезе премиерата, пък за пари после ще говорим – догодина, по-догодина или никога.”

„Колкото повече време минава, толкова повече тъпчат актьора, ограничават го и го смаляват. Той все по-малко намира сили да изяви себе си. Остане ли без роли, се случват белите.”

„Голата амбиция да се качиш на сцената и суетнята да се говори за теб са безкрайно комични.”

„Човек не може да режисира смъртта. Никой от нас не знае как си отива другият. Парадоксално.”

„Никой няма право да съди никого. Няма личност без грехове. Голямата трагедия на съвременния човек е, че често виси в нищото.”

„Въпросите остават – кой е виновен, всички или никой?! Ако театърът даваше отговорите, отдавна щяхме да сме в демокрацията. Но всъщност тя е за шепа хора. Останалите продължават да живеят като в стадо. Уморихме се от чакане. Безверието завладя обществото. Интелектът на нацията се срина.”

Facebook Comments