Елиас Канети – Единственият носител на Нобелова награда роден в България

 magnifisonz.com / 

Елиас Канети  е немскоезичен писател (белетрист, есеист, драматург), роден в Русе, България, от сефарадско-еврейски произход. Получава Нобелова награда за литература (като австрийски писател) през 1981 година.

Елиас Канети
Elias Canetti
писател

Роден
25 юли 1905 г.
Русе, България
Починал
14 август 1994 г. (89 г.)
Цюрих, Швейцария
Националност България България
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания
 
Литература
Период 1934-1994 г.
Награди Нобелова награда
Подпис Unterschrift von Elias Canetti.jpg
 

През 2017 г. се навършват 112 години от рождението на единствения роден в България нобелист – Елиас Канети. Разходете се из дунавския град по стъпките на писателя и открийте какво го свързва с България.

Роден в Русе, Елиас Канети – носител на Нобелова награда за литература през 1981 година, описва Русчук така:

Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика.

„Слуховидец“ е превод на рядка немска дума, която Елиас Канети използва, за да назове един особен характер. Тя също се превръща в название на сбирка от 50 характера, всеки от които е дълъг около една страница. Самият Канети попълва своята колекция от характери през целия си живот. На страницата на проекта можете да се докоснете до творчеството на Елиас Канети, да получите вдъхновяващи импулси за писане, да изявите себе си, да напишете собствени, нови характери. Можете да измислите и само названия на характери и да предложите на други да напишат текстове към тях. Повече за проекта тук.

Делото и творчеството на Елиас Канети са твърде малко известни в България, а неговите изследвания за масата и властта са от решаващо значение за осмисляне на съвременните исторически и политически процеси.

Кой е Елиас Канети?

Роден е в Русе в семейството на Жак Канети и Матилд Ардити. Родът на Елиас Канети може да се проследи назад във времето до 15-и век, когато предшествениците му са прогонени от Испания. Майчиният език на Канети е ладинският (езикът на сефарадските евреи). В Русе бащата и дядото на Канети развиват успешна търговия.

Канети прекарва детските си години (1905-1911) в Русе, след което семейството се мести в Манчестър, Англия. От седемгодишен, след смъртта на баща си, Канети живее във Виена, където научава немски език; по това време вече владее български, английски и френски. През 1929 г. завършва химия във Виенския университет.

37748

Канети за смъртта и агресията

Влияние над Канети имат Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Философската позиция на Канети е противоположна на тази на Фройд. Той не приема съществуването на нагон към смъртта у човека, т.нар. Танатос. „Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува“.

Така основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си „Сватба“ (1932) и „Комедия на суетата“ (1934). През 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман „Заслепението“, който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.

Маси и власт“ и Нобеловата награда

След присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието — така в Лондон започва да работи над философския си труд „Маси и власт“, негов opus magnum, който завършва едва през 1960 г.

Опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на пребиваването в масата, Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта. Писателят заявява: „Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“, и също: „Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса“.

През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той произнася: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.

На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.

Елиас Канети и Русе

В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“. През 1992 г. е учредено и Международно дружество Елиас Канети. Запазена е родната къща на писателя, на ул. Гурко 13, а на ул. Славянска 12 е търговската къща на фамилията, където в началото на 20-ивек се е помещавал магазинът на дядо му, описан в книгата „Спасеният език“. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името „Дом Канети“. През 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад Елиас Канети, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.

Мисли на Елиас Канети :

  • Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук… — начало на мемоарната му книга „Спасеният език“
  • Аз съм тук. Мен ме няма. Новото преброяване на човечеството.
  • Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.
  • Богатият събира стада и камари. Хората не го вълнуват – достатъчно му е, че може да ги купи. Властелинът събира хора. Стадата и камарите са му безразлични или му трябват за придобиване на хора. Знаменистостта събира хорове. Тя иска да слуша в тях своето име.
  • В дистанциите човек закоравява.
  • В дневника си човек разговаря със самия себе си.
  • В процеса на писане има нещо безкрайно.
  • В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.
  • Властта днес е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е.
  • Властта завърта главата дори и на тези, които въобще не я притежават; само дето по-бързо изветрява оттам.
  • Властта на по-дълбоко, животинско ниво е по-добре да се нарича насилие.
  • Всеки въпрос е нахлуване.
  • Всеки език има свое мълчание.
  • Всеки човек е център на света, точно така – всеки; и светът именно затова е ценен, защото е пълен с такива центрове.
  • Всичко, което може да се яде, става обект на властта.
  • Големите автори на афоризми се четат така, като че всички те са се познавали един друг много добре.
  • Градовете загиват, хората лазят по-надълбоко.
  • Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ.
  • Действай така, както сякаш не би могъл повече никой друг път.
  • Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.
  • Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда.
  • Дори не можем и да си представим, колко опасен би станал светът без животни.
  • Едва в изгнание осъзнаваш в каква степен този свят е бил свят на изгнаници и на каторжници.
  • Езикът, разглеждан като система, немее.
  • За чужди не тъгуват.
  • Заплахата както и преди живее във всяка една заповед.
  • Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата.
  • Заповедта не допуска противоречия.
  • Известно е, че хора, действащи по заповед, са способни и на най-ужасни постъпки.
  • Изобретението, което все още ни липсва: да се вкарат взривовете обратно.
  • Източник на заповедта е по-силно същество.
  • Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.
  • Истинските писатели срещат своите герои едва след като те вече са сътворени.
  • Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, него последен роб.
  • Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът.
  • Какво е човекът без поклонение? И какво поклонението не направило за човека!
  • Какво именно разбират хората под величие? Това е твърде многозначителна дума, че се съмняваш може ли въобще да се извлече от нея ясен смисъл. Какво само не е било наричано велико!
  • Който има много отговори, би трябвало да има още повече въпроси.
  • Който не вярва в Бог, той приема цялата вина за този свят върху себе си.
  • Колко е лесно да се каже: „Намерѝ себе си!“ Какъв страх, ако това наистина се случи!
  • Колкото повече продукти, толкова по голяма нужда от потребители.
  • Колкото повече хората се губят, толкова по-сходни са те по съдба.
  • Където отиват мнозина, там отиват и другите.
  • Лекарят от добро общество за всеки свой пациент изнамира особена болест.
  • Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.
  • Може ли да се изобрети още нещо, без страх от изобретеното?
  • Морето има глас – много изменчив, но непрекъснато долавян.
  • На заповед се подчиняват, защото съпротивата е безнадеждна: заповядва този, който все едно ще победи.
  • На никого не би му попречило да се вгледа в себе си по време на хранене.
  • Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.
  • Най-много ти се иска – каква скромност! – безсмъртие, за да четеш.
  • Най-трудно би ни било да понесем такъв Бог, какъвто сами си измислихме.
  • Най-ужасната тълпа, която можете да си представите, би се състояла само от познати.
  • Най-ужасните хора са тези, които знаят всичко и вярват в това. Но най-трудното е да не тормозиш другите с това, което поправяш у самия себе си.
  • Насаме със самия себе си човек не може да попадне под властта на заповедта.
  • Невинен въпрос е този, който остава сам за себе си и не влече след себе си други.
  • Никой никога в действителност не е вярвал, че гледната точка на мнозинството, която е спечелила при гласуването, е едновременно и най-разумната.
  • Нощем, в тишината, когато всички, които той добре познава, спят, той става по-добър човек.
  • Няма нищо по-отегчително от това да бъдеш обект на поклонение. И как само Бог издържа всичко това.
  • Оръжието трябва да е такова, че по-често и съвършено неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.
  • Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.
  • Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.
  • По-добре да презират, отколкото да се боят.
  • Познатият е човек, когото познаваме достатъчно добре, за да му поискаме назаем пари, но недостатъчно добре, за да му дадем назаем.
  • Прицелването в успеха, а също и самият успех, оказват стесняващо въздействие.
  • Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява.
  • Ръцете не вършат едно и също едновременно.
  • Светец е този, който е успял да ограничи всички нравствени мъчение в пределите на собствената си персона.
  • Свободен е този, който няма желания. Че защо тогава да бъдем свободни?
  • Новия идол го издигат сред отломките на предишния.
  • Съждението си е само съждение, дори да е било изречено с необичайна увереност.
  • Това е епоха, особеност на която се явяват новите вещи, но не и новите идеи.
  • Този, който иска да стане по-силен от властта, трябва да се научи без страх да гледа в очите на заповедта и да намери начин да измъкне жилото от нея.
  • Тук, в нашия земен живот, царства производството.
  • Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.
  • Умен е този отговор, който прекратява въпроса.
  • Хората отдадени във властта на заповедта, само смътно подозират доколко опасна е тя. Трябва да се осмелиш да се противопоставиш на заповедта, да поразклатиш нейното господство.
  • Хората са пламенни и експанзивни – те се хващат за едно и за друго, създават си кумир, покоряват му се и се привързват към него с такава страст, която изключва всичко останало.
  • Човек винаги се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували очевидно повече, отколкото неговите собствени.
  • Човек е длъжен да има сили да бъде самият себе си.
  • Човек за нищо не е така открит, както за въздуха.
  • Човекът е животно, забелязващо, че убива.
  • Човекът е събрал в едно мъдростта на всички свои прадеди, а погледни – какъв глупак!
  • Човечеството като цяло вече никога няма да може да смали своите претенции.
 
Facebook Comments