Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си – Харуки Мураками

magnifisonz.com /

Харуки Мураками е известен съвременен японски писател и преводач,  един от най-големите съвременни романисти.

ЦИТАТИ & БИОГРАФИЯ :

§ Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот.
§ По-рано си мислех, че хората порастват от година на година, някак постепенно. Оказа се, че не е така. Човек става възрастен изведнъж.
§ На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.
§ Колкото по-възрастен става човек, толкова по-голямо място в живота му заема онова, което не отговаря на истината.
§ Всичко, което изгубваме – дори онова, което изчезва завинаги – оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.
§ Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.
§ Ако всеки на този свят повярва, че накрая всичко ще завърши добра, няма да остане нищо, от което да се страхуваме.
§ Колкото и силно да се опитваш да противодействаш, когато си болен – боли.
§ Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират.
§ Не обичам аскетизма. Просто не завързвам ненужни запознанства. Така хората могат да си спестят излишни разочарования.
§ По всичко личи, че сърцето е скрито зад твърда черупка и да успеят да го разбият се отдава на малцина. Може би тази е причината така и да не успея да изпитам любов.
§ Бъдете честни едни с други и когато се нуждаете, искайте помощ – това е най-важното.

haruki-murakami
§ Каквато и да е празнината, тя при всички положения ще бъде запълнена с нещо.
§ На човека е дадена надежда, която той използва като гориво, така че да съумява да продължава да се движи напред. Без надежда „по-нататък“ не може да съществува.
§ Цялата наша действителност се основава на безкрайната борба между онова, което действително се е случило, и онова, за което не искаме да си спомняме.
§ Не съществуват такива тайни, които да не бъдат изтръгнати от сърцето.
§ Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.

§ Какво означава самотата? Тя наподобява на чувството, което те обзема, когато в някоя дъждовна вечер стоиш отстрани на устието на голяма река и дълго наблюдаваш как огромният воден поток се влива в морето.
§ Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разбиват на парчета.
§ Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето.
§ Гледано от далеч, всичко изглежда красиво.
§ Често се случва така, че най-важните неща на този свят започват като нещо съвсем незначително.
§ Да се движиш с всички сили в погрешна посока е по-лошо, отколкото изобщо да не се движиш.
§ Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си.
§ Ако всичко се случва точно по начина, по който на теб ти се иска, животът ще стане крайно безинтересен.

haruki-murakami-3

Харуки Мураками е роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. Въпреки че е роден в Киото, прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник. Майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавалияпонска литература.

Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият „западен“ стил на писане, отличаващ го на фона на основните японски литературни течения.

Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като завършва следването си, отваря джаз бар „Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 1974–1982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено Танцувай, танцувай, танцувай и Норвежка гора.

Haruki Murakami Peter Cat Jazz

Трилогията на Плъха

Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст. Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман Чуй как пее вятърът (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и мъчителна носталгия. След известно време той затваря джаз-бара.

Първоначалният успех го окуражава и той продължава да пише. Една година по-късно публикува продължението „Флипер, 1973“(1973).

През 1982 г. публикува Преследване на дива овца, роман със своеобразен накъсан сюжет и с оригинални магически елементи. С него Мураками печели литературната награда Нома (Noma Bungei Shinjin Sho). Тези романи съставят „Трилогията на Плъха“ (и в трите присъства един и същ разказвач, наричан „Плъхът“).

През 1985 г. Мураками публикува Страна на чудесата за непукисти и краят на света, съноподобно фентъзи, в което магическите елементи нарастват.

Той постига най-големия си успех и признание в Япония през 1987 г. с излизането на Норвежка гора. Продават се милиони екземпляри от книгата сред японската младеж, която прави от Мураками свой идол. През 1986 г. Мураками напуска Япония и пътува из Европа.

През януари 1991 г. се премества в Америка и работи в Принстънския университет. В този период написва Танцувай, танцувай, танцувай и На юг от границата, на запад от слънцето.

 

През 1994/1995 г. Мураками публикува Хроника на птицата с пружина. В този роман фантастичните тенденции се смесват с реализъм. Това е първото му произведение, което съдържа елементи на физическо насилие и докосва социални проблеми, засягайки трудната тема на японските военни престъпления вМанджурия. Хроника на птицата с пружина е романът, който литературната критика най-често цитира като най-високо постижение в творчеството на Мураками. С този роман той печели литературната награда Йомиюри (Yomiuri Literary Award).

През 1997 г. публикува Метрото, публицистична книга за атентата в токийското метро през 1994 година, в която събира интервюта с оцелелите и с роднините на пострадалите, като се стреми да нарисува картина на съвременното японско общество.

Мураками превежда много от произведенията на Франсис Скот Фицджералд, Реймънд Карвър, Труман Капоти и Джон Ървинг

През 1999 г. излиза Спутник, моя любов, а през 2002-а Кафка на плажа.

Издателство Шиничоша публикува в Япония най-обемния роман на Маруками – 1Q84 – на 29 май 2009 г. 1Q84 се произнася като ‘ichi kyū hachi yon’, което е също като 1984, и 9 също се произнася ‘kyū’ на японски.

 

Романите на Мураками, често критикувани като поп-литература в контекста на японската литература, са наситени с хумор и сюрреалистична атмосфера, и в същото време се отклоняват към теми като алиенацията и самотата. В неговите творби той успява да улови духовната празнота на своето поколение и да изследва негативните ефекти на доминираната от работата и работното японска менталност. Неговото писане критикува упадъка на човешките ценности и липсата на връзка между хората в японското общество.

–––––––––––––-

Предлагаме ви интервюто, което японският писател даде за „Амазон”, в което говори за хитовия си роман „1Q84”.


Във вашите романи, вие не давате обяснения за странните и сюрреалистичните неща. Те просто съществуват. Така ли е и в действителност?
–    Не се опитвам да пълня книгите си със сюрреализъм. Просто предавам на читателите неща, които са реални за мен. Изглежда обаче, че колкото по-реалистично се опитвам да пиша, толкова по нереално изглежда то отстрани. През нереални лещи, светът изглежда по-реален. Това се случва, когато пиша роман. Имаше период преди време, в който терминът „магически реализъм” беше често използван. Предполагам обаче, че дори да попитаме Габриел Гарсия Маркес, той ще определи стила си просто като реализъм.

Наричат „1Q84” антиутопия. Без съмнение заради асоциациите със заглавието. Това правилно ли е? Не ми приличате на политически писател.
–    Не мисля за творбата като утопия или антиутопия. Светът, в който живеем, е антиутопия. Бях на летище в Хавай и проверката за сигурност беше точно като описана от Оруел. Ако не си махнеш колана, обувките, дъвката ти не мине през скенера, не си вдигнеш двете ръце и не се завъртиш, не можеш да се качиш на самолета. Когато го направиш обаче, няма и едно „благодаря”. Да не говорим за цените на билетите. При положение че живеем в такъв свят, за какво ни е да пишем роман, който е антиутопия? Когато пиша, интерпретирам историята по мой начин. Може да е реално, а може и да е просто моята гледна точка. Така аз виждам нещата.

Дори за вашите стандарти, „1Q84” е сложен лабиринт. Направихте ли си чернова, план или нещо такова?
–    Не мисля за това докато пиша. Ако си правиш план или чернова, се губи цялата радост от писането на роман. Какво ще се случи нататък, кое какво означава – това са важни неща. Любопитството е инструментът, който ми помага да продължавам напред. Дните без любопитство са досадни. Работих три години върху тази творба и качеството на живота ми през това време зависеше от нивото на любопитство, което изпитвах.

Някои въпроси в „1Q84” остават без отговор. Като цяло, кое беше важно да бъде предадено през романа и кое не толкова?
–    Имаме предистория и следистория. Аз знам за историята, може да пиша за нея, но най-вероятно няма. За всяко нещо има предпоставки и последствия. След като ние умрем, също ще има мистерии, които никога няма да бъдат разкрити.

Как приемате собствените си произведения? Четете ли ги след публикация?
–    Никога не чета текстовете си след публикация. Приключването на дълъг роман е като приключването на брак. Веднъж като свърши, не можеш да се върнеш в началото. Поне по принцип. Преминаваш на следващия етап – това е всичко, което можеш да направиш. Макар че, ако говоря за себе си, аз съм женен за една и съща жена от 40 години.

 


Магнифисонз.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.

Още по темата в Магнифисонз :

Венедикт Ерофеев – да си гениален писател и гениален алкохолик, една форма на висше изкуство

Venedikt Erofeev, russian writer. Moscow, 1977.

Гор Видал – Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел

gore-vidal-best-of-enemies

Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение

marcel-proust (1)

Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор

carlos castaneda

Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф

Raymond_Chandler

Реймон Радиге – детето чудо на френската литература

RADIGUET 3

Балзак – Много кафе, много жени и никакво доверие на хората / цитати

BALZAK

Facebook Comments