„На Александрина“ – Винченцо Капа (поема) – Тя има очи на опитомена лъвица …

„На Александрина“ – Винченцо Капа

Тя има очи на опитомена лъвица,
умни, спокойни, хитри,
без да са лукави,
и не издават какъв е
нейният таен и истински нрав.

Тя има очи на опитомена лъвица,
която има нужда от една цигара, книга и море,
за да не ти обръща внимание.

Тя има очи на опитомена лъвица,
в чиито поглед са преплетени древни култури,
цялата красота и сила наследена от тях.

Тя има очи на опитомена лъвица,
от които не можеш да предвидиш,
дали нейната лапа
ще те погали или погуби.

Тя има очи на опитомена лъвица,
в които може само да видиш, че никога нищо не
може да бъде опитомено напълно.

Тя има поглед, който търсиш в картините из галериите,
и когато не го откриеш,
просто си тръгваш отегчен и пиян с другите художници
и зяпачите, които са попаднали от скука там.

23 / 07 / 2017 – На Александрина Валенти

–––––––––––

Още поеми от Винченцо Капа : 

„И бенките по тялото ти“ – Винченцо Капа

И бенките по тялото ти,
скъпоценни, като черен пипер
през ренесанса,
дори дъждът не може да отмие
от моите неделни мисли.

Подправка на твоята красота,
тъмни петънца,
преследващи ме в сънищата.
По-обсебващи от всички 
чужди очи и думи.

И една капка лудост в погледа ти,
без която ще умра от жажда,
в баналните нормални дни.

––––––––––

„Прелестни наивници“

Има една непозната, 
с която, поне веднъж 
месечно, господин на средна възраст
се засича в градската библиотека.

Той е скромен,
минал 30 години, хубав, но не красив,
леко оплешивял,
без голям житейски опит,
но с богато въображение,
което го тласка към много заблуди.

Тя е с десетилетие
по-млада,
красива, непринудена,
доста по-добре облечена от него,
дългокоса.

И двамата се разминават
из града,
понякога се поглеждат,
но така, както хората,
които не искат да се познават,
още от пръв поглед.

И двамата живеят сами,
обичат да гледат навън когато вали,
но няма нищо друго,
което е общо в интересите им.

Веднъж се сблъскват на
улицата, той я поглежда,
тя се извинява набързо
и заминава.

Той не знае, че тя често пита,
коя книга е взел
последно от библиотеката,
и винаги я прочита след него.

Тя не знае, че той й 
пише стихове, които крие в една тетрадка,
в дъното на чекмеджето си,
макар, че няма кой да я потърси.

Ако съдбата ги заобича,
в един момент ще им покаже,
макар и двамата да са доста интелигентни, 
какви големи глупаци са, и колко прелестни наивници.

(Винченцо Капа)

Винченцо Капа е роден на 22 септември в Горна Оряховица. Италианист, философ, преводач и поет. Превеждал е стихове и разкази от италиански и сърбохърватски. Експерт по ренесансово изкуство и класическо италианско кино.

e-mail на автора : vincenzo@abv.bg

Facebook Comments