Жак Превер – От теб, малка лъвице, тъй кървяха ми раните

magnifisonz.com / 

Жак Превер (на френски: Jacques Prévert) е френски поет, кинодраматург и сценарист.

Първоначално свързан със сюрреализма, по-късно стиховете му са най-често свързани с теми от ежедневния живот в Парижв средата на 20 век. Много от тях са използвани в популярни песни, изпълнявани от известни френски певци, например Ив Монтан и Едит Пиаф.

Превер е автор на сценариите на няколко филма, повечето от тях на режисьора Марсел Карне. Сред тях е „Децата на рая“ („Les Enfants du paradis“, 1945), за който е номиниран за награда „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий.

превод: Даниела Соколова

За теб, любов моя

От пазара за птици
купих птици
за теб,
любов моя.

От пазара за цветя
купих цветя
за теб,
любов моя.

От пазара за окови
купих вериги,
тежки вериги,
за теб,
любов моя.

Накрая на пазара за роби
те потърсих,
но не те намерих,
любов моя.

(Пикасо и Жак Превер)


Демони и проклятия

Демони и проклятия,
Ветрове и отливи.
И ти.
Далеч е вече портрета на морето,
Демони и проклятия,
Като водорасло, нежно милвано от вятъра,
на пясъка на твоето легло, което си сънувала поклащайки се.
Демони и проклятия.
Ветрове и отливи.
Далеч е вече портрета на морето.
Но в твоите открехнати очи
са останали две малки вълни.
Демони и проклятия,
Ветрове и отливи.
Две малки вълни, в които да ме удавиш.

––––––––––––

Отчаянието е седнало на пейка

В карето на квартала
На пейка стара
Мъж седи минувачите вика
С очила и дреха сива
Пуши фас на пейка стара
Вика те като минаваш
Или просто прави знак
Не го поглеждай
Не го слушай
Просто отмини
Престори се, че не виждаш
Престори се, че не чуваш
Забързай крачка отмини
Ако го гледаш
Ако го слушаш
Той ти прави знак и нищо и никой
Не може да ти попречи да седнеш и ти
Тогава той те гледа и се усмихва
И ти страдаш ужасно
А мъжът продължава да се усмихва
И ти се усмихваш със същата усмивка
Точно
Повече се усмихваш и повече страдаш
Ужасно
Повече страдаш и все повече се усмихваш
Безнадеждно
И оставаш там
Седнал скован
Усмихвайки се от пейката
Деца играят наблизо
Минувачи преминават
Спокойно
Птици отлитат
Сменяйки едно дърво
С друго
Но ти оставаш там
На пейката
И знаеш
Че никога вече няма да играеш
Като тези деца
Оставаш на пейката и знаеш
Че вече няма да минаваш
Спокойно
Като тези минувачи
Оставаш на пейката и знаеш
Че никога вече няма да замениш
Това дърво с друго
Като тези птици.

 


 

При цветарката

Мъж влиза при цветарка една
и избира да купи цветя.
Докато тя ги увива,
към джоба си посяга мъжът
и търси монета,
за да плати букета,
но в същото време
изведнъж
слага ръка на сърцето
и пада този мъж.
Докато тихо той пада
монета започва да се търкаля,
след нея и още една,
цветята след тях политат едва,
заедно с мъжа, който пада
и монетата дето се търкаля,
а цветарката стои вцепенена,
стресната от звъна на парата,
гледа как падат цветята
и как им се кършат стеблата –
тихо и скръбно,
като мъжа, който умира безмълвно.
Очевидно това носи много тъга
и трябва нещо да направи тя
цветарката,
която не може да се съвземе
и не знае с кое първо да се заеме
с човека ли, дето умира,
с цветята ли, дето загиват
или с тези проклети монети,
които да се търкалят не спират.

 


 

Някой чука

Кой е там?
Никой
Това е моето сърце,
което бие лудо
за теб.
А отпред
мъничката бронзова ръка
на голямата дървена врата
не мръдва
не трепва
с пръстче дори,
да ме спаси.

 

 


 

Да нарисуваш птица

На Елза Енрике

Вземи бои и четка
и първо нарисувай клетка
после с размах-два
добави отворена врата.
Нарисувай след това
нещо за красота
после нещо обикновено,
нещо хубаво
и нещо потребно
за птичето.
Намери дърво
и окачи на него твоето платно,
в градината
или в гората
скрий се зад това дърво,
не говори
и дори не се движи…
Понякога птичето бързо пристига,
но понякога много време не стига
за да се реши
да долети.
Не се обезсърчавай –
чакай,
чакай, ако трябва с години.
Всъщност твоето търпение
не е от никакво значение
за красотата на това творение.
Когато птичето долети,
ако изобщо прецени,
запази дълбока тишина,
и го чакай да намери своята врата.
Когато птичето мине през нея,
ти лекичко се протегни
и я затвори.
После
изтрий внимателно
клетката от твоето платно
без да докосваш на птичето
нито едно перо.
После нарисувай дървото
като най-красивото клонче
избери за своето птиче.
Нарисувай също зелени листа,
добави на вятъра свежестта,
на слънцето нежната топлина
и шумът на насекомите в лятната суха трева.
И после чакай птичето да реши да запее.
Ако птичето не иска да пее
това не е на добре,
защото значи, че рисуваш зле.
Но, ако птичето все пак се реши
и те удостои
със своята песен,
това е повече от добре
и означава, че ще ти даде,
едно свое перце,
с което да напишеш
името си долу, в ъгъла, под неговото краче.

 


Ден първи

Постели бели в гардероба
Постеля червена в едно легло
Едно дете в майчината утроба
Майка му в болки и тегло
Бащата в един коридор
Коридорът в една къща
Къщата в градски двор
Градът обвит в нощта
Смъртта, скрита в един вик
И детето, поело дъх в този миг.

 


Хубавото време

Гладна премръзнала изгубена
съвсем сама без петаче
девойка на шестнадесет
неподвижно изправена
площад Конкорд
петнайсти август по пладне.

 


Тази любов

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
И безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
Лоша като времето
Когато лошо е то
Тази любов така истинска
Така красива
Така щастлива
Така игрива
Така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмното
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
И от нас все чакана
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
Така обляна от слънце
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
Да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
И още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като деня
Крехка като децата
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
Там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
Те забравихме
Но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на земята
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
И без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
В гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
И ни спаси.

Paris at night

Три клечки кибрит ? една подир друга запалени 
в мрака. 
Едната ? за да погледна цяло лицето ти.
Втората ? за да погледна очите ти.
Третата ? за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това ? за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

Превод Веселин Ханчев

Моя малка лъвице

От теб, малка лъвице,
тъй кървяха ми раните, 
че на, ето ме, хвърлих те
на християните.
И това, двама знаем го, 
не само виц е – 
прости ми за стореното, 
моя малка лъвице!

Превод: Валери Петров

Facebook Comments