Франц Кафка – Първият признак, че започваш да разбираш живота, е желанието да умреш

 magnifisonz.com /

134 години от рождението на Франц Кафка.

Автор – Екс Алкохолик 

kafka_franz

Запознах се с творчеството на Кафка в ранните си младежки години, когато по ирония на съдбата работех като огняр. Точно като онзи огняр на кораба, с който започва романа „Америка”.  Чистех с навлажнени и навити на фуния кърпички саждите от носа си, полезно е за здравето, а кърпичките излизаха почернели, по-малко катран оставаше за организма ми. Дори по това време за един мой имен ден братовчед ми ми подари биографията на Кафка от Жерар-Жорж Льомер, която започваше с погребението на му, едва ли би било подходящо начало на подобна книга, но Кафка е изключение във всичко.

Считан от критиците за един от тримата върхови писатели на 20 век, заедно с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, той е единственият, който не завършва окончателно никой свой роман.  За разлика от това, много негови разкази са публикувани приживе.

Най-голямо влияние върху мен определено е оказал „Издръжливец на гладуване”, където мъж в клетка, като атракция издържаше дълго време на глад, а накрая никой не му вярваше. Това е като истината, която може да е толкова очевидна в живота, а почти всеки не я приема, защото сам не може да си представи да я преживее.

„Метаморфозата” разказва за младият Грегор Замза, който се събужда преобразен като хлебарка.  И първата му мисъл беше как да отиде на работа, ако това не е абсурдизъм. Аз като младеж веднъж се събудих с голяма червена пъпка на носа и откачих, камо ли, ако се събудя като хлебарка. В момента (3-ти юли), моят квартал в Горна Оряховица е пълен с хлебарки, има ги във всеки апартамент, дори и в моя тази нощ, докато подготвям тази статия. Но основното в разказа е може би, че ние не приемаме това как се променяме, и само по навик търсим старото.

А в „Наказателната колония”, кой друг е описвал машина за наказание толкова детайлно, все едно всеки момент ще те сложат на нея :

„Пътешественикът си помисли: „Винаги е рисковано да се намесваш решително в чужди дела.“ Той не беше нито жител на наказателната колония, нито гражданин на страната, която владееше тази колония. Ако пожелаеше да осъди или дори да осуети екзекуцията, можеха да му кажат: „Ти си чужденец, мирувай!“ На това нямаше какво да отговори, освен само да добави, че в случая не проумява сам себе си, защото пътува единствено с познавателна цел, а съвсем не да променя чужди съдоустройства. „

Цялата наша безпомощност, която изживяваме всеки ден като наблюдатели е събрана в един разказ. Същото се повтаря в романът му „Процесът”.

Всяка библиотека без книги на Кафка е не само пуста, но и от части безполезна за аналитичният ум. Сякаш се губи онази малка връзка, която трябва да открием във всичко около нас, и която ни смазва.

Кафка е обсебен от деспотичният си баща. Сам не понася работата си, и е не по-различен от почти всеки от нас. Но той поне успява с творчеството си да направи нещо велико, което е достояние само на големите таланти.

Според Владимир Набоков най-силно влияние върху Франц Кафка по отношение на литературния му стил е упражнил Гюстав Флобер. Подобно на френския писател Кафка си служи с езика като с работен инструмент. В прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки.

FranzKafka

Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им.

От 1908 до 1922 г. Кафка работи в застрахователна фирма, но непрекъснато, главно нощем, пише. Така е създадена първата му значима литературна творба, разказът „Присъдата“ (1913), последвана от новелата„Преображението“(1915). Писателят е близък до кръга на пражките експресионисти и разказите му излизат в различни литературни списания.

Интимният живот на Кафка също е белязан от болезнена неувереност, самоненавист и неудовлетвореност. Конфликтните отношения с деспотичния му баща и атмосферата на угнетеност, самота и неразбиране в родния му дом, се оказват важни за връзките му с жените. В любовта Кафка се разкъсва между страх и копнеж. Той се бои от самотата на ергенството, жадува за свое семейство и дом, за трайна човешка близост. И в същото време се чувства неспособен за брак, тръпне при мисълта за съвместен живот. Кафка прави предложение за брак на всяка жена, с която има връзка.

10_D20110207100

Три пъти официално се сгодява два от които за една и съща жена, но никога не стига до брак. Едва в края на дните си се обвързва с близо 20 години по-млада от него жена и заживява с нея на семейни начала.

Началото на неговата първа драматична любовна история, продължила 5 години, е поставено на 13 август 1912 година. Тогава Кафка се запознава в дома на своя приятел Макс Брод с 20-годишната стенографка от Берлин Фелице Бауер. Тя е момиче ,,с костеливо пусто лице, което открито носи своята пустота, с почти пречупен нос, с руса жилава коса и мощна брадичка“. Въпреки нейната невзрачност и пълно равнодушие към литературата, тя му става симпатична. След няколко седмици започват оживена кореспонденция. С изключително търпение, внимание и интерес Фелице се отнася към дългите епистоларни монолози на своя любим. В писмата си срамежливият млад човек е решителен, смел и откровен.

След половин година кореспонденция Кафка и Фелице решават да се срещнат през 1913 г. по време на Пасха в Берлин. После той се запознава със семейството й.

На 16 юни писателят иска ръката на Фелице и така попада в собствения си капан. Кафка й предлага брак, като не се надява на положителен отговор. Само че тя се съгласява веднага и без колебание и това стряска младия писател. В този момент той решава, че е прибързал, поддал се на емоциите, без да помисли добре, и дава ход назад. Започва всеки ден да й изпраща писма, в които я умолява да не бързат, настоява да си помисли отново дали иска да свърже живота си „със слаб, болен, крайно необщителен, мълчалив, тъжен, с две думи, напълно безнадежден човек“. Същата година Кафка й изпраща писмо от Венеция с думите „Трябва да се разделим“.

Отношенията им за известно време охладняват. Не след дълго неочаквано и за самия Кафка той отново й предлага ръката и сърцето си. „Не мога да живея с нея, но не мога и без нея“, споделя той с приятеля си Макс Брод.

Объркана, Фелице изпраща в първите дни на октомври своята приятелка Грете Блох при Кафка, която да й разкаже за живота му. Постъпката на Бауер се оказва недалновидна. Обаятелната, умна и лекомислена Грете се среща с писателя и скоро той започва да я ухажва. Тя не остава безразлична. Те изкарват няколко прекрасни дни заедно. Когато Грете се връща в Берлин, Кафка започва тайно да й пише. Нерядко те обсъждат в писмата си Фелице, за което годеницата на писателя естествено нищо не подозира. Кореспонденцията с Грете Блох продължава около година. Кафка твърди, че отношенията им са платонични, но след години Грете обявява, че има син от него.

През 1914 г. Кафка заминава за Берлин. Фелице и Франц се сгодяват официално. И докато родителите на младите се готвят за сватба, женихът отново е обхванат от съмнения. Той търси удобен момент, за да се откаже от брака си. На помощ му идва Грете, с която продължава да си пише, като се надява връзката им да продължи и след сватбата с Фелице. Само че Грете решава да разкаже на приятелката си за тайния си епистоларен роман с бъдещия младоженец. Тя показва писмата, в които Кафка се изказва не особено ласкаво за своята избраница. Фелице се вбесява и разваля годежа. Така тя спасява неуверения си ексгоденик от мъчителни обяснения.

Въпреки това те продължават да си пишат. Минават три години и Кафка отново предлага на Фелице Бауер да се оженят. И пак се съгласява. След месец писателят внезапно получава силен кръвоизлив и лекарите откриват туберкулоза. За Кафка това е знак свише – бракът му с Фелице няма да се получи. Този път той се отказва от годежа им. Така приключва любовната им история, която не им донася дългоочакваното щастие, но от която Фелице Бауер все пак успява да спечели – тя продава писмата си от Кафка

След края на Първата световна война Кафка се премества в Шелезен. Там той се влюбва в жизнерадостната Юлия Вохризек. Тя била против брака. Но за Кафка единствено възможната перспектива в отношенията между мъжа и жената е създаването на семейство, при това с много деца. Въпреки че самият той се страхува от брака, настойчиво я убеждава да му стане жена. След като Юлия се съгласява, пускат обява във вестника за предстоящото си бракосъчетание и започват да си търсят жилище. Но и от този женитбен проект не излиза нищо. Баща му не го одобрява, тъй като го смята за неразумен. И отново знак, който Кафка приема като знак на съдбата. Два дена преди щастливото събитие се оказва, че не могат да наемат жилището, което са си харесали. И Кафка използва това като мотив, за да разтури сватбата.

Зарязва Юлия и през 1920 година в живота на Кафка се поява пражката писателка, журналистка и негова преводачка Милена Йесенска

Тя е с 16 години по-млада от него, омъжена и живее във Виена. Кафка започва кореспонденция с нея, когато тя превежда на чешки език няколко негови разказа. Той е привлечен от нейната интелигентност и страст.

Милена е съвсем различна от жените, в които той се е влюбвал дотогава. На 23 години тя има зад гърба си богат житейски опит. Взема наркотици, които понякога краде от своя баща – лекар. Прекарва известно време в психиатрична клиника. Омъжва се за евреин против волята на родителите си. Харчи лекомислено и често остава без пари. Във времето на нищета тя живее на товарната гара и сериозно уврежда здравето си. Мълвата й приписва хомосексуална връзка с нейна съученичка, която продължава и по време на авантюрата й с Кафка.

 AA306153 cucina 317 433 300 3748 5119 Scala di grigio

Милена обаче не желае да води живота, който й предлага Кафка. Приключва любовната им афера, но не и приятелството им. Те продължават да се срещат от време на време и да си пишат до края на 1923 г. За Кафка Милена е не само човекът, който много добре го познава, но и човекът, който много добре го разбира. Милена Йесенска загива през 1944 г. в концлагера Равенсбрюк.

В началото на 1923 г. Кафка е в тежко физическо и емоционално състояние. Той преживява нервен срив, какъвто по-рано не е имал. Кафка заминава за курорта Мюриц на Балтийско море и среща 20-годишната полска еврейка Дора Диамант. Двамата се влюбват един в друг. През септември 1923 г. заминават за Берлин с надеждата писателят да се отдели от семейството си и да се концентрира върху писането. Най-накрая Кафка постига мечтата си, която преследва цял живот – да е далеч от Прага, да се занимава единствено с писане и да живее под един покрив с любимата жена. И това се случва точно когато всяка надежда е немислима, тъй като здравето му се влошава все повече. След шест месеца на душевен покой и щастие настъпват три месеца на агония. Състоянието му се влошава и той отива в санаториум близо до Виена.

Ненавършил 41 години, Кафка умира в ръцете на своята любима. Тя унищожава всичките му ръкописи, които притежава, тъй като такава е била последна му воля. И въпреки че не били женени, след смъртта му тя нарича себе си Дора Кафка.

ЦИТАТИ :

„Колкото по-малко обичаш една жена, толкова по-сигурно е, че я притежаваш.“

„Колкото по-необмислено говориш, толкова повече улучваш.“

“Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно. Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“

„Общуването с хората подтиква към самонаблюдение. Нищо не може да ти се случи, когато си сам.”

„Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява.“

„Да обичаш е по-добре, отколкото да си обичан. Много по-сигурно е.“

„Любовта е лукс. Любовта е път без проблем – проблемът е само във водача, в пътниците и в пътя.“

485030

„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“

„Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.“

„Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.“

„Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди.“

„За да напишеш любовно писмо, трябва да започнеш, без да знаеш какво искаш да кажеш и да завършиш, без да знаеш какво си написал.“

„Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно, дори когато всичко се върши противно на здравия разум.“

„Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес.“

„Любовта е егоизъм за двама.“

„Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.“

„Любовта е това, което се случва на мъжа и жената, които не се познават един друг.“

„Страданието е позитивният елемент в този свят, макар да е единствената връзка между света и позитивното.“

„Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.“

AVT_Franz-Kafka_8240

„Няма предел за безбройните глупости, които можеш да изречеш на жена, в която си влюбен.“

„Страхът е моят наркотик и вероятно най-добрата част от мен.“

„Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно.“

„Първият признак, че започваш да разбираш живота, е желанието да умреш.“

kafka_091912_620px

Facebook Comments