„Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан“ – Жорж Санд

magnifisonz.com / 

На 1 юли се навършват 213 години от рождението на Амандин Орор Люсил Дюпен (1804-1876).

Тя е ексцентрична, смела, съблазнителна, пуши неистово, умее да спори и е безумно талантлива. Емблематичен пример за жена, дръзнала да се бори за пълна независимост и равенство с мъжете. Ако трябва да се спрем на жена-творец, която най-ярко да се вписва в идейните възгледи на френския романтизъм, то това със сигурност ще бъде Жорж Санд.

Жорж Санд (на френски: George Sand) е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен (Amandine Aurore Lucile Dupin), по мъж баронеса Дюдеван.

jorhorzh-sand

Жорж Санд е автор на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове.

Нейният първи роман, Rose et Blanche, е публикуван през 1831 г.

Тя не само приема мъжки псевдоним, но и започва да се появява в обществото с мъжки дрехи. Това, разводът ѝ през 1835г. и свободното ѝ поведение допринасят за нейния, донякъде скандален за епохата, облик.

Сред любимите на Жорж Санд са композиторите Ференц Лист и Фредерик Шопен (14-годишната им връзка е описана в книгата ѝ „Зима на Майорка“), както и писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме.

Известна е обширната ѝ кореспонденция с Гюстав Флобер.

ЦИТАТИ :

–  Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.

–  Мъжът, който говори умно за любовта, не е влюбен

–  Нека другите да свикват един с друг от мързел, и да прощават от равнодушие.

–  Не е нужно да знаеш всичко – достатъчно е да разбираш.

–   Пази добре в себе си това съкровище – добротата. Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост

–  Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан

–  Призванието на артиста е да изпраща светлина в човешкото сърце

–  Работата не е наказание за човека. Тя е неговата награда, сила и удоволствие

–  Простотата е най-трудно да бъде опазена в този свят. Тя е последната граница на опита и последното ниво на гениалността

–  Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая

–  Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня

–  Животът прилича на роман много повече, отколкото романите приличат на живота

Любовта между Шопен и Садн :

chopen 1

Той бил млад и красив, носел слава на гений в композирането на музика. Тя се обличала в мъжки облекла, била еманципирана, скандална и много талантлива писателка. Той се казвал Фредерик Шопен, тя е известна с псевдонима Жорж Санд.

Срещата им родила любов, нечувана за онези времена, която продължила цели 14 години. С нея се родили музикални произведения, които и днес карат света да затаява дъх и да се прекланя пред величието.

 

Срещата на двама гении – Шопен бил едва на 20 години, когато в далечната 181 г. напуска Варшава и заминава за Париж, столицата на изкуствата. Не било нужно много време на младия композитор да срази публиката с полонеза, валсове и мазурка, изпълнени с драматизъм и поезия. На Фредерик не му коствало много усилия да изгради репутация на сърцевед и прелъстител на женските сърца.

chopen 2

С не по-различна слава се носели слухове и за писателката Амандин Дюпен. Тя била наричана повелителка на мъжките сърца, а като автограф на романи си оставяла името Жорж Санд. Младата и талантлива авторка носела мъжки облекла, имала дрезгав глас и демонстративно показвала странен маниер. Историите на любовните й авантюри се носели из цял Париж. Двамата се срещат през 1836 година по време на прием, организиран в дома на Мари Даголт, любовница на Ференц Лист. В момента на срещата им, Шопен сравнил образа срещу си с карикатура на денди с цигара в ръка, но женска душа.

  1.  Любов от пръв поглед и труса на обществото – малко сред срещата им се разнася новината, че заминават заедно на пътешествие, а това за онова време и обществото било истински бум. За тях журналисти, папараци за онова време, както и известни личности, какъвто е Оноре Балзак . Великият Балзак казва, че Санд винаги е търсила истинската любов и действайки като мъж, вярвайки в нея като жена, много вероятно е да я е срещнала.
  2.  Съвместното щастие на Федреик Шопен и Жорж Санд – години наред никой не узнал тайната на двата таланта, така взаимно свързани. И двамата се отдавали на творчеството си, и двамата изпадали в кризи, но най-интересното между тях е, че взаимно се приемат не само като любовници, а и като верни приятели. За Жорж Санд работата сякаш не се отразявала така пагубно. Тя работела 24 часа без прекъсване и дори нужда от забавления. В продължение на 20 години Шопен бил постоянен гост в замъка на Дюпен. Тук пристигали роднини и приятели, множество познати на Шопен, които гальовно го наричали Шопенчо. На това място той се запознава с Пиер Леру, Балзак и Луи Блан, но въпреки всички велики личности царицата в неговите очи и сърце си остава Санд.
  3.  Изпитанията в любовта – в една зима двамата творци прекарват дълъг период от време в Майорка. Това място им дарява вдъхновение, но и подлага на куп изпитания. Сред няколкото месеца на творчество и талант, живот, прелюдия и любов, Шопен заболява тежко. Това кара Санд да изостави писането и да не се отделя нито ден, нито нощ от леглото му. След известно време и с много упоритост, двамата преживяват кризата и се завръщат в Барселона, а от там в Марсилия. Здравето на Шопен никога не е напълно възстановено. В идните няколко години двамата прекарват живота си в имение на писателката Нюан. Там Санд пише поетичен разказ за малкото селце Бери, в което е отраснала, а по него Шопен създава музикално произведение. Говорело се, че Жорж не оставала равнодушна към всяка творба на Шопен, за разлика от неговото отношение към труда й. Говорело се, че много от романите й той не е прочел никога през живота си.
  4. Финалът на една велика любов – и както всяко красиво нещо в живота, така и любовната зависимост между Федреик Шопен и Жорж Санд си имала свой край. Всичко започнало след издаване на романа „Лукреция Флориани“. Той се появява на бял свят в 1848 г. и разказва любовна история, наподобяваща тази на писателката и композитора. В нея критиците оприличили образа на Санд и три деца от различни мъже. Самият Фредерик се сравнява с герой – княз Карол, който бил нарцистичен и в романа бил представен като карикатура. Това наранява и обижда композитора, който твърди, че Санд предава тяхната любов и така слага край на връзката им. Финалът не настъпва веднага, а в резултат на множество последващи и изнервящи ситуации, а само една от тях слага чертата на всичко. Ситуацията е свързана с дъщерята на Жорж Санд, която разваля отношенията с дъщеря си след брака й. Когато Соланж и съпруга й, продължили да се срещат с Шопен, Санд прекратява връзката си с него. Не след дълго тя отново е енергична, жизнена, работоспособна и общителна, за разлика от Шопен. Той спира да създава музика от този миг на татък. Здравето му се влошава все повече. Шопен се връща в Париж, а Санд сякаш се е освободила от бреме, което носела цели 14 години. Шопен загубва говора си и общува само с жестове, а когато Жорж иска да го види, приятелите му не я допускат, с пред текста, че силното вълнение може да доведе края му. Само дни преди да издъхне, композитора си спомня, как Санд обещала да не го оставя сам, и как се врекла да умре в ръцете й. Малко след това самата Жорж разкрива, че никога по време на връзката им не са се сърдили един на друг, нито са се карали, а първата им раздяла се е оказала и последна… Не говори ли това за една от великите любови на всички времена и за пълно себеотдаване?!

chopin05

JORJ SAND

Facebook Comments