Върви уверено в посоката на своите мечти. Живей живота, който си си представял – Хенри Дейвид Торо

magnifisonz.com / 

Хенри Дейвид Торо е американски писател и философ, известен най-вече с автобиографичната си книга Уолдън (1854). В нея той разказва за доброволния си изгнанически живот в колиба край едноименното езеро. Книгата е възхвала на семплия живот сред природата. Торо е една от водещите фигури в движението трансцендентализъм, чиито идеи той не само изповядва на теория, но и доказва на практика чрез примера на собствения си живот:

„Бях се самоназначил за инспектор на дъждовните и снежни бури, и изпълнявах задълженията си добросъвестно, въпреки че не получавах нито цент за това.“
Хенри Дейвид Торо
Henry David Thoreau
Thoreau.jpg

Торо през 1856 година
Роден 12 юли 1817 г.

Конкорд, Масачузетс, САЩ
Починал 6 май 1862 г. (44 г.)

Конкорд, Масачузетс, САЩ
Професия писател, философ
Националност Флаг на САЩ САЩ
Жанр реализъм

Хенри Дейвид Торо е роден в Конкорд, Масачузетс, на 12 юли 1817 годинаЗавършва Харвард през 1837. През 1835 заболява от туберкулоза. След завършването си работи известно време като учител, а по-късно отваря собствено училище заедно с брат си и двамата преподават в него. Повратна точка в живота му става срещата с Ралф Уолдо Емерсън в Конкорд. Торо се премества да живее в дома на Емерсън и прекарва там две години, като помага в домакинството и градината.

Уолдън

 

Езерото Уолдън през октомври

През 1845 година Торо сам си построява малка дървена къщичка на брега на езерото Уолдън върху земя, която е собственост на Емерсън. Материалите за строежа му излизат 28 долара. Той с радост заживява в колибката си, като се храни с вегетарианска храна и само понякога се отбива в близкото селище за някои покупки и, най-вече, за да поговори с хора. За всичко това се разказва в книгата му Уолдън. Животът му сред природата продължава точно 2 години, 2 месеца и 2 дни между 1845 и 1847 година Влошеното здраве принуждава Торо да се откаже. „Ние сме раса от безволеви хора и нашите интелектуални полети рядко стигат по-високо от колоните на всекидневниците“, пише Торо в главата „Четене“. Сред най-интересните глави на книгата са разказите за срещите му с канадски дървосекач, ирландско семейство заселници, отиването му пеша до Конкорд, а главата „Уолдън през зимата“ се счита за една от най-поетичните зимни картини с думи. Описанието на бобовите му лехи пък вдъхновява по-късно ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс (носител на Нобелова награда, 1923) да напише прочутото си стихотворение „Езерния остров Инисфрий“. Макар че „Уолдън“ вдъхновява много творци и се превръща в символ на мечтата за бягство от цивилизацията, Торо всъщност отива там, снабден с пирони, дървен строителен материал, дрехи, семена и други продукти на цивилизацията, необходими за оцеляването му, а приятели му помагат да постави покрива върху къщичката.

Гражданско неподчинение

 

Хенри Дейвид Торо, 1854 г.

През 1846 година Торо отказва да плати данъците си в знак на протест срещу Мексиканско-американската война и продължаващото робство на чернокожото население в Америка. В резултат на това е арестуван и престоява една нощ в затвора. По-късно той изнася лекции, в които разказва за този случай, пише срещу робството и помага на роби от Юга, които бягат на Север. Но най-значителното последствие от ареста и краткия му престой в затвора е есето му „Гражданско неподчинение“ (1849). В това есе Торо красноречиво излага възгледите си за това какво означава свободен гражданин и гражданско общество. Според Торо, всеки гражданин е в правото си да не изпълнява нарежданията на властимащите, ако те са несправедливи. Изречението „Маса хора водят живот на кротко отчаяние“ се превръща в сентенция, вдъхновяваща борците за свободи от най-различни раси, вероизповедания и партии. Идеята на Махатма Ганди за пасивното съпротивление, речите на Мартин Лутър Кинг против расовата дискриминация и дори политиката на Британската лейбъристка партия – всички те са повлияни повече или по-малко от това есе:

Повечето смятат, че проявят ли непокорство, вредата ще е по-голяма от ползата. Виновно за това е самото правителство. ТО Е, което действително прави вредата по-голяма от ползата. Защо не е по-разумно, та да предугажда и провежда необходимите реформи? Защо не тачи своето мъдро малцинство? Защо крещи и се съпротивлява, още преди да е наранено? Защо не поощрява своите граждани винаги да следят и го уведомяват за грешките му и тъй да му помагат да се справя с тях по-добре? Защо вечно разпъва Исуса, отлъчва от църквата Коперник и Лутер, а Вашингтон и Франклин обвинява в бунтарство? (от „Гражданско неподчинение“)

Предчувствайки, че умира от туберкулозата, която го е измъчвала от ранни младини, Торо подготвя някои от дневниците си за публикация. Днес всичко написано от него, е публикувано и възлиза на около 20 тома – дневници, есета, лекции, кореспонденции.

Торо остава ненадминат с пословичната си пестеливост (той е известен с това, че е преживявал почти без никакви пари) и със скромността си като човек. Умира на 45-годишна възраст в дома на родителите си на 6 май 1862 година.

„Вместо да се възпитава уважение към закона, по-добре да се възпитава усет за справедливост”.

„Върви уверено в посоката на своите мечти. Живей живота, който си си представял”.

„Ако сте построили замъци във въздуха, работата ви не е била напразна — там им е мястото. Остава под тях да положите основите”.

„Не това, което гледаш, има значение, а това, което виждаш”.

„Нещата не се променят; променяме се ние”.

„Това, което получаваш от постигането на целите си не е толкова важно, колкото това какъв ставаш, постигайки ги”.

„Живей всеки сезон като последен. Вдишай въздуха, изпий питие, опитай плод и се остави на въздействието на всяко едно от тях”.

„Бъди верен на своята работа, своята дума и своите приятели”.

„Избягвайте всякакви начинания, които изискват да носите нови дрехи”.

„Езикът на приятелството не се състои в думи, а в значения”

„Къде е литературата, даваща израз на Природата”.

„Вместо любов, думи или слава, дай ми истина”.

„Съпричастността към Природата е свидетелство за непоклатимо здраве”.

„Този свят не е нищо друг освен платното на нашето въображение”.

„Тръгнал ли съм да се разхождам, аз с наслада се оставям на сетивата си. Какво правя в гората, ако ще мисля за нещо извън нея”.

„Сутрешната ранна разходка е благословия за целия ден”

„Няма друг лек за любовта, освен да обичаш повече”.

„Не наемай човек, който върши работата ти заради парите, а защото я обича”.

„Мечтите са мерило за нашия характер”.

„Най-добрите управляващи са тези, които управляват най-малко”.

Facebook Comments