Фройд – Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание

magnifisonz.com /

Теориите на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд не спират да вълнуват хората и до днес. Неговите прозрения за човешката природа са били новаторски за времето си, но са оказали огромно влияние не само на психологията, а и на много други научни сфери. Две са откритията, които са обезсмъртили Фройд – това, че е разгадал тайната на човешкия сън и пръв е намерил универсалния ключ към човешкото подсъзнание.

Нека надникнем в нас през неговия поглед :

1. Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.

2. Никога не сме толкова беззащитни както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта.

3. Голяма част от това, което е реално вътре в нас – не се осъзнава, а това, което се осъзнава, е нереално.

4. Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти.

5. Колкото по-безупречен е човек външно, толкова повече демони има вътре в него.

6. Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.

7. За нещастие, потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно продължават да влияят на човек.

8. Задачата човекът да е щастлив не е влизала в плана за сътворението на света.

9. Ние идваме на света сами и сами го напускаме.

10. Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да търсиш в себе си. Защото те винаги са били там.

11. Любовта и работата – това са крайъгълните камъни на нашата човечност.

12. Повечето хора в действителност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а хората се страхуват от нея.

13. Този, който обича много жени – познава жените; този, който обича една – познава любовта.

14. Завистта е разрушителна.

15. Сънищата са царският път в безсъзнанието.

16. Всеки човек има желания, които не споделя с другите, и желания, които дори не признава пред себе си.

17. Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията.

18. За сексуално отклонение може да се счита само пълното отсъствие на секс, всичко останало е въпрос на вкус.

19. Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на срам.

20. Нищо в живота не излиза толкова скъпо, както болестта и глупостта.

21. Никога една параноя не е напълно безпочвена.

22. Въпреки моите 30-годишни изследвания на женската душа, не бях способен да отговоря на въпроса, на който никой още не е отговорил: „Какво иска една жена?“

23. Сексът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката.

24. У заетия човек рядко ходят на гости безделници, както над врящото гърне мухи не летят.

25. Когато ме критикуват, мога да се защитя, но пред похвалите съм безсилен.

26. На човек е присъщо да надценява и да иска това, което не може да достигне.

27. Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате – това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри – това сте вие сега.

28. Човек никога не се отказва от нищо, просто заменя едно удоволствие с други.

29. Преди да диагностицирате у себе си депресия и ниска самооценка, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти.

30. Всичко, което правите в леглото е прекрасно и абсолютно правилно – важното е само да се харесва и на двамата.

През 1912 година, Фройд публикува „Относно универсалната тенденция за принизяване в сферата на любовта“. В този труд Фройд дава обяснение защо толкова много мъже могат да бъдат потентни само ако доминират и унизяват жени по време на секс. През епохата на Фройд много „културни“ джентълмени въобще не са способни да правят секс със съпругите си и ограничавайки контактите с тях до разговори и целувки, се разтоварват сексуално чрез услугите на проститутки. Обяснението, което дава психоанализата, е следното: първите жени, които малкото момче обича, са майката и/или сестрата. Тъй като телесната близост с тях става забранена, когато момчето пораства, то всеки път, когато порасналият мъж чувства истинска близост с жена, се активира старата анти-кръвосмешителна забрана, и той не може да бъде потентен. Затова той има нужда от сексуален обект, който да е безличен, не възприеман като истинска личност.

Друг принос в разбирането на сексуалното поведение на хората от Фройд, е фетишизмът („Фетишизъм“, 1927). Механизмът на фетишизма е следният: малкото момче първоначално смята, че всички са устроени като него, вкл. притежаване на пенис. Когато момчето открива, че момичетата и жените нямат пенис, това не се приема като естествено състояние на нещата, а като следствие на наказание, наложено върху жените, т.е. жените нямат пениси, защото са наказани. И ако той – малкото момче – не внимава, също ще бъде наказан и ще му бъде махнат пенисът. Момчето и мъжът цял живот са длъжни да доказват на света отново и отново, че не са жени, т.е. че имат пенис. Заради тези широко разпространени психически явления, жените използват толкова много „символни пениси“, с които да излъжат подсъзнанието на мъжете, че всъщност всички имат пениси и никой не е заплашен, и така им приспиват тревогата чрез: токчета, дълги боядисани нокти, показване на оголени крака и т.н. Всичко това се развива в сферата на 90-те процента несъзнавана активност. Атрибутът, който възбужда и привлича в една жена съответния мъж – например „предизвикателни“ ботуши или „добри крака“, или „порнографски токчета“; или плакат/картина на сексуална жена, държаща фантастичен автомат, или меч, или моторен трион – това са символните пениси, „фетишите“, от които мъжът/зрителят има нужда, за да изчезне неговият подсъзнателен страх от загуба на своя пенис, а да се появи „привличане“.

В сферата на разбирането на религиите, скандалният принос на Фройд е книгата му „Мойсей и Монотеизма“ (1939) опитваща се да обясни рационално появата на юдейската религия. Въпреки че самият Фройд е евреин, той е тотален привърженик на рациото и e атеист. Използвайки психоаналитични техники за изчисляване на скрити данни в объркани повествования, Фройд стига до следните изводи: Юдеите живеят в рамките на египетската империя, и от египтяните се научават да се „обрязват“ и да избягват свинското месо. Моисей е египетско име, и той е бил доверен съюзник на египетския император Аменхотеп IV (известен и като Ехнатон), който започнал борба с жреческото съсловие и забранил всички богове освен един. Оттук дошла идеята за един единствен бог. След като жреците свалят от власт Аменхотеп, неговият доверен съюзник бяга от Египет заедно с юдеите, които вероятно са му били поверени по начало. Моисей въвежда при юдеите монотеистичната идея на Аменхотеп. След като стигнали Палестина, юдеите на Моисей се смесили с местните племена, които почитали вулканическо божество Яхве, на което принасяли жертви. Затова Яхве се явява на върха на планина, като пламък или тъмен облак. Двете народности и религии се смесили, и така се появил днешният юдаизъм и религиите изградени върху тази основа – християнство и ислям. Това също обяснявало защо в библията Бог ту е всесилен създател на вселената, ту повече прилича на дребен демон, закрилящ избрано племе срещу строга система от животински жертвоприношения.

В близки отношения с Фройд е неговият може би най-известен ученик – Карл Густав Юнг, който на един етап от развитието си се дистанцира от идеите на Фройд и основава собствена школа по психоанализа в Цюрих. Фройд и Юнг прекъсват приятелството си през 1914. След това Вилхелм Райх е новата надежда на Фройд, но през 1924 с него също се изострят отношенията.

Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват влияние върху психологията, психиатрията, социологията, литературата (Итало Свево) и изобразителното изкуство (Густав Климт, Салвадор Дали) през първата половина на XX век.

Facebook Comments