Мисли за интелигенцията, интелектуалците, лидерите, лидерството, народа …

magnifisonz.com / 

Интелигенция, интелектуалци

Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред – важното бе той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция. Атанас Буров (1875-1954), български финансист, дипломат и политик

А нашите интелектуалци. Нашата ин-те-ли-ген-ция! Можем само да я презираме. Векове, за да бъдат създадени. И всичко това за нищо: безкрайно въртене около тавата, кършене в какви ли не посоки, умуване какво заклинание да бъде направено на баницата, та хем да бъде изядена, хем да остане цяла. Всъщност великата мисъл, която се криеше зад тези мощни чела, бе как да си проправят път към уютната, благоуханна ясла. Владимир Буковски (роден през 1942 г.), руски писател, противник на комунистическия режим

Преди няколко години, когато националсоциалистите заграбиха властта, Гьоринг възкликна: „Когато ми заговорят за интелигенцията, изваждам пистолета!” Тази философия се разпростря и отвъд границите на Германия. През този период в цяла Европа интелигенцията беше в немилост. Разбира се, вина за това имаха и самите интелектуалци.

И днес на интелигенцията се гледа с лошо око, което означава, че врагът не е още победен. Като всички и аз познавам недостатъците на интелектуалците и зная, че в определени ситуации те биха могли да се превърнат в опасни животни, а също и в предатели. Но сега си мисля за онези мои събратя, които честно и смело – в продължение на четири години – отстояваха своите права, своето истинско място в обществото.

Те направиха твърде много жертви, затова заслужават уважението на всички. Да, ако тази интелигенция случайно изчезне, сигурно ще настъпи нощта на диктатурата. Нека да я защитим и да я уважаваме. И това ще бъде цената на нашето приятелство.

Ролята на писателя е неотделима от човешките задължения и грижи. Той не бива да бъде слуга на онези, които правят историята, а на тези, които я изтърпяват. В противен случай го заплашват самота и отлъчване от изкуството. Албер Камю (1913-1960), френски писател и философ

Но тази интелигенция няма никакво влияние! Разделена на най-малки части, тя е затворена в своите луксозни гета, в университетите. В големите вестници никой от академичните среди не взема думата. И ако все пак някой реши да се включи в политиката, той се отказва веднага от академичната си работа, както направиха Бжежински и Кисинджър. Ако в Европа интелектуалци подпишат манифест и не му се отделя винаги най-голямо внимание, то поне най-малкото е, че трудно може да бъде напълно пренебрегнат. Умберто Еко (1932-2016), италиански писател и професор по семиотика

 

Интелектуалците мелят все едно и също. Това са много досадни хора, никога не са великодушни – неспособни да простят, да разберат, да се поучат от другите. Ана Маняни (1908-1973), италианска актриса

Народ

Народът е с всеки, който държи калъча. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът. Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже „свободен си”. Световната практика е такава – няма управия без сопа, въже и остен.

Сопа – да вкарва народа в пътя, въже да го тегли напред и остен да го ръга отзад, да тегли плуга и ралото. Ако си въобразявате, че ще минете без сопата, въжето и остена, лъжете се. Тях, трите атрибута на държавата, трябва да ги има. Иначе – край. Ще идете като Стамболийски в чакмак-сокак. Атанас Буров (1875-1954), български финансист, дипломат и политик

Бях разбрал прекалено рано следното: тежко и горко на страната, където обикновената почтеност се смята в най-добрия случай за героизъм, а в най-лошия за умствено разстройство, защото в тази страна житото няма да покълне. Злочест е народът, у когото се е загубило чувството за достойнство, защото той ще създаде синове чудовища. И ако в тази страна не се намерят шепа хора или поне един човек, за да поеме върху себе си общия грях, тя няма бъдеще. Владимир Буковски, роден през 1942 г., руски писател, противник на комунистическия режим

Ако една страна не е уверена в самоуважението си, ако не е уверена в самата себе си, ако не познава духовните си основи, то тогава тя не може да бъде успешна и в икономическо отношение. Това е моето убеждение. В Европа силни ще станат страните, чието чувство за национална самостойност и национално самоуважение е силно. Виктор Орбан, роден през 1963 г., министър-председател на Унгария

Не съществува вина или невинност на цял един народ. Вината, както и невинността, не е колективна, а лична. Рихард фон Вайцзекер (1920-2015), президент на Федерална република Германия

R Wagner

Рихард Вагнер: „Великите мъже” нямат никакво вътрешно съдържание и лакомо поглъщат само външното”

 Владетел, лидер, лидерство

Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората. Махатма Ганди (1869-1948)

Оня, който се надига на пръсти, няма да се задържи дълго прав. Оня, който крачи широко, няма да върви дълго. Оня, който сам показва себе си, не блести. Оня, който сам себе си счита за прав, не изпъква. Оня, който сам напада, няма успех. Оня, който сам себе си хвали, не може да бъде над другите. Лао Дзъ (6-и век пр. Хр.), древен китайски философ

За какви качества на лидерството плаче днешната епоха? Без изобщо да се замисля, ще изброя четири – любопитство, комуникативност, характер и компетентност. Нужен ни е експанзивен лидер, който ще потърси сътрудничество от широк кръг хора, включително от онези, които са против него. Нужен ни е открит лидер, който не крие лошите новини, нито пък се опитва да ни мотивира, като всява страх у нас. Нужен ни е човек, който да може да решава проблемите, който ще събере около себе си възможно най-добрия екип за доброто на нашата страна. Лий Якока, роден през 1924 г., мениджър от автомобилната индустрия

„Великите мъже” – за нищо на света не бих желал да бъда като тях. Отвратителни, дребни, насилнически натури, ненаситни – защото нямат никакво вътрешно съдържание и поради това са принудени лакомо да поглъщат само външното. Стига с тия велики мъже! Има много нещо в думите на Шопенхауер: „Достоен за възхищение не е този, който покорява света, а който го превъзмогва!” Да пази господ от тези „силни” натури, тези наполеоновци и тям подобни. Рихард Вагнер (1813-1883), немски композитор и есеист

Оттук се поражда и спорът: по-добре ли е за владетеля да бъде обичан, отколкото да се боят от него, или обратното. Казват, че би било желателно и едното, и другото. Но тъй като тези две неща са несъвместими едно с друго, ако се наложи да се избира между двете, то много по-сигурно е един владетел да внушава страх, отколкото да бъде обичан. Защото за хората може да се каже, че обикновено са неблагодарни, непостоянни, лицемерни, страхливи и сребролюбиви.

И така, тъй като е необходимо владетелят да владее добре похватите на звяра, той трябва да взема пример от лисицата и от лъва, защото лъвът е беззащитен срещу примките, а лисицата е беззащитна срещу вълците. Следователно трябва да бъде лисица, за да разпознава примките, и лъв, за да плаши вълците. Онези, които разчитат само на лъвската сила, не разбират нищо от политика.

Един властител трябва винаги да се обръща за съвети, но само когато той пожелае, а не когато искат другите. Дори нещо повече: той трябва да премахне у всекиго желанието да го съветва за каквото и да било, ако той самият не желае това. Но той трябва да разпитва надълго и нашироко и търпеливо да изслушва истината и, обратно, ако разбере, че по някаква причина скриват истината от него, да прояви недоволство. Николо Макиавели (1469-1527 г.), флорентински философ, политик и дипломат

Лидерът е смел воин в пазарната ентропия, инициатор на промените, защитник на ценностите на организацията, който я сплотява и вдъхновява в името на велики цели. Панайот Ляков, д-р по политически науки

За мен да водиш хора означава: чувство за справедливост, готовност да платиш справедливата цена. И преди всичко: да събудиш живот у хората. Да не ги изстисквам, да зачитам достойнството на отделния човек, да вярвам в доброто у хората, да не изоставям никой човек. Да водиш, означава да говориш човешки език, да се грижиш твоите работници и служители да си отиват изправени и като почтени хора у дома, без страх и депресии.

Когато ръководя работници и служители, поемам отговорност и за тях, за тяхното здраве, за тяхното благополучие. Работният климат е от решаващо значение за здравето на работника или служителя. Когато по време на работа му доставям радост, това ще се отрази добре и в семейството му. Когато той си отива изправен, като добросъвестен и почтен човек у дома, той няма нужда да потиска другите.

Ръководителят трябва да гледат на служителите си с нови очи, с очите на вярата, които вярват в доброто на другите и го събуждат в тях чрез грижливо и всеотдайно общуване. Анселм Грюн, роден през 1945 г., немски християнски писател 

Длъжност, служба

Всяко изкачване по стъпалата на службите не е крачка към свободата, а към обвързването. Колкото по-висока е длъжността, толкова по-дълбоко е обвързването. Колкото по-голяма е властта на една длъжност, толкова по-строга е службата. Колкото по-силна е една личност, толкова по-недопустимо е своеволието. Херман Хесе (1877-1962), немски писател и поет

Простащината е езиков код, който можеш да ползваш само ако си на висока държавна служба. Проф. Коста Костов, роден през 1955 г., началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА

 

Facebook Comments