Александър Поуп – Няма микроскоп с такова увеличение, като очите на човек, любуващ се на себе си

magnifisonz.com / 

Александър Поуп е английски поет и писател. Въпреки че става популярен чак в края на XIX век, той е определен за най-великия английски поет на XVIII век и за най-великия английски сатирик.

Александър Поуп
Alexander Pope
Alexander Pope by Michael Dahl.jpg
Роден 21 май 1688 г.

Лондон, Великобритания
Починал 30 май 1744 г. (56 г.)

Туикенхем, Великобритания
Професия поет
Националност Флаг на Англия Англия
Подпис Alexander Pope signature.svg

Поуп е роден на 21 май 1688 г. в Лондон в семейство на католици и през 1700 г. семейството му се мести в Бинфилд. В късното си детство той се разболява от заболяване, известно като „Болестта на Пот“, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Той никога не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). Поуп става протестант и на 12 години остава сирак.

Известен с литературните си спорове, Поуп никога не е имал близки приятели. Като млад той привлича вниманието на Уилям Уичърли и критика Уилям Уелш. На 17 години Поуп е приет в лондонското общество и е определен като литературно чудо. Сред по-късните му приятели са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро нападат Поуп заради консерватизма му. Привързаността му към партията на торите е подсилена от приятелството му с Джонатан Суифт и членството му в клуба на Скриблърс.

 

Поезията на Поуп обикновено се дели на три периода. Първият включва ранната му описателна поезия: „Пастирите“ (1709), „Уиндзорската гора“ (1713), „Критическото есе“ (1711), „Влизане с взлом“ (1714) — поема, която осмива модата от тази епоха, „Елегия за паметта на нещастната лейди“ и „Елоиз към Абелард“ са единствените любовни творби на Поуп. През 1718 г. Поуп започва интимни отношения с Марта Блънт — връзка, която продължава до края на животя му, и лейди Мери Уортли Монтагю, с която се разделя.

Вторият период на Поуп включва неговите великолепни, но в известна степен неточни преводи, издадени съответно – „Илиада“ (1720) и „Одисея“ (1725–26), направени съвместно с Уилям Брум и Илайджа Фентън. Тези преводи, заедно с неуспешните издания на Шекспир (1725), водят до натрупване на големи дългове. През 1718 г. Поуп взема заем за да купи къща в Туикънхем, в която той и майка му остават до края на живота си.

В последният период от творчеството си Поуп започва да пише сатирични и нравствени стихотворения. Сред известните творби от този му период са: „Глупакът“ (1728–43) — сатирична творба против глупаци и литературни драскачи, в която Поуп напада своите врагове, включително и Лудвиг Теобалд, драматурга Коли Кибър, критикува своето издание на Шекспир; „Имитациите на Хорас“ (1733–38) — сатира за социалните проблеми и политическата глупост; „Човешко есе“ (1734)- поетично-философско съчинение, неговата най-амбициозна творба; „Нравствени съчинения“ (1731–35) и „Послание към Арбътнот“ (1735)- защита на неговата поезия и творчеството му като цяло.

Цитати и поезия :

  • Глупаците не могат да се сдържат да не осмеят някого.
  • Най-сериозните хора са най-доверчиви.
  • Силата на ума идва с упражняването му, а не с покой.
  • Думите са като листата на дърветата: когато са много, плодовете са малко.
  • Болестта е един вид преждевременна старост.
  • Няма микроскоп с такова увеличение, като очите на човек, любуващ се на себе си.
  • Да се греши е присъщо на хората, а да се прощава — на боговете.
  • Във всеки човек има точно толкова тщеславие, колкото ум не му достига.
  • Нашите възгледи са като нашите часовници: всички показват различно време, но всеки вярва само на своя.
  • Характер, който в живота обикновено се нарича ‘приятен’, е съставен от вежливост и фалш.
  • Природата и нейните закони били покрити с мрак.
    И рече бог: да бъде Нютон — и настана светлина.
    надпис на родната къща на Исак Нютон
Ода на самотата
 
Блазе на онзи, който е охолен
в кръга на бащината си земя
и с радост диша въздуха, доволен,
че си е у дома,
чиито ниви, с хляб го снабдяват,
а пък стадата – с мляко и руна,
чиито буки лете хлад му дават,
а зиме – топлина.
 
Честит е, който гледа уталожен,
как с часове и дни се нижат рой,
със здраво тяло, с ум неразтревожен
денем във блажен покой,
 
в дълбок сън нощем, работа и сладост
съединил в едно и отдих тих,
и дух невинен, дето литва с радост
към размисъл и стих.
 
Тъй нека да живея – сам, без слава,
и да умра, без да ви натъжа,
и никой камък нека не издава
къде лежа.
 

ИЗТЪКНАТИ ФИЗИЦИ

В природата цареше хаос –
непрогледен мрак навред.
Но каза Бог: “Да бъде Нютон!”
И биде светлина и ред.”

–––––––––––––

Признавам, милорд, няма как!
Да, всеки поет е глупак.
Но доказвате вие наглед —
не всеки глупак е поет!
Facebook Comments