Джана Нанини в София : Прости им, Джана!

Автор : Васил Громков – VaGro

Джана Нанини за Италия е точно това, което е Милена Славова за България – Първата и Единствена рок дама на своята страна.

Откъде да знае 62-годишната (родила дъщеря на 54) изпълнителка, че „вносният“ концертен живот специално в София умря още през лятото на 2013 година след концерта на Роджър Уотърс? Да сте чули от тогава да е имало голям гастрол на световна звезда на столичен стадион? Няма и да чуете никога повече! Още по-зловещи са личните ми прогнози: до няколко години дори Ролинг Стоунс няма да могат да продадат и 150 билета в тукашната чалга-територия! Помнете ми думата!

Да! Джана Нанини не успя да разпродаде зала 1 на НДК за 25 минути. Не успя и за 25 дни. Дори и за 25 седмици не успя. Защото закъсня! 5-6 години по-рано щеше да ѝ се получи. Сега вече е прекалено късно за цивилизована музика по тези земи. Необратим процес!

А как само пее и се раздава тази прекрасна италианска певица! Шоуто ѝ на живо е нещо много, много близко до младия Били Айдъл. Великански бенд, цели шестима класически музиканти в червени одежди, желязна рок банда, непоклатими беквокалистки и изключително балансиран звук от италиански озвучители. Абе, пипнато отвсякъде суперпрофесионално европейско History турне. Просто да отидеш и да се разцепиш на хубава музика.

В замяна гостенката Джана получи 2 000-2 500 души, половината от които бяха в шок, че са попаднали на рок концерт, а не на плейбекови „лашатемикантарета“ и нервно си гледаха в телефоните.

След кратко цигулково интро, Нанини влетя като хала в концерта с разтърсващия си хит „America“. След него без никакви приказки и кичозни бръщолевения на развален български закова „Avventuriera“ и „Profumo“. Чак след това поздрави шашнатата от здравите китари публика и изпя помитащата „Ragazzo dell’Europa“. Точно там, след няколко анемични аплодисменти настана …. тишина. А в тишината от рехавите задни редове на залата – типично по чобански, се провикна някакъв всезнаещ чичо: „Абе, алоооо, на пулта! Вдигни малко микрофона, че не се чува гласа!“. Откъде да знае чичото, че на пулта са италианци и няма да му отразят забележката? А микрофон и глас си се чуваха просто вълшебно, ама нали сме специалисти!

Джана Нанини подкани феновете си да дойдат отпред в оркестрината при едни подскачащи 5-6 девойчета на крехка възраст, за да прецакат зрителния комфорт на „скъпите билети“ отпред. Клетата Джана откъде да знае, че от нея се чака „Сан Ремо“, а не рок концерт? Тя продължи вихрено с „Ciao amore ciao“ (кавър на Luigi Tenco) и след това запука едни от златните си хитове през 80-те години на миналия век: „Hey bionda“, „Fotoromanza“ и обичаната „I maschi“.

Отпред пред сцената се посъбра народ, взе да се получава атмосфера и точно в този момент наказателна бригада от трима чичовци-редовъдворители реши, че трябва да разгони агитката. И почна едно изтрещяване. Те ги гонят от ляво, Джана Нанини ги вика от дясно. Накрая трите „нинджи“ се отказаха и безпомощно се изнесоха под развеселените хихикания на публиката. Кой знае, може пък тази пародия да е била добре изигран скеч?

Там някъде, точно в средата на хубавия концерт, на Джана Нанини взе да ѝ става ясно, че рок купон тази вечер в София просто няма как да стане. И че половината от присъстващите просто са дошли на „италианско“ по навик.

Легендарната певица продължи да се раздава в „Lontano dagli occhi“  (кавър на Sergio Endrigo), „Io“, „Amandoti“, „Volare“ (изключително пипната интерпретация) и точно за най-великия си хит „Bello e impossibile“ (1986) гардът ѝ взе да пада надолу, независимо от яростната подкрепа на петдесетина подскачащи италианци, тотално окупирали оркестрината на зала 1 – за ужас на омърлушените столчета в редички там.

Последният напън преди биса беше за „Latin Lover“, „Meravigliosa creatura“ и много стилно представяне на бенда с „войс-оувър“ на голямата италианска звезда.

Джана Нанини смени трето сако и продължи да си върши работата на суперниво. Седях в център, идеален на залата – точно пред пулта на озвучителите, сам-самичък на целия ред в компанията на Братя Илиеви (едни много прочути, но са под прикритие). Гледаме си часовниците (разбирай – телефоните). Минал е едва един час от началото на концерта. А го добутахме до бис.

С поредна смяна на сакото рокаджийката изпълни „Sei nell’anima“ и футболния си химн от преди 27 години „Un’estate italiana“ (композиран от гуруто Джорджо Мородер) в някаква скъсена версия от под 2 минути и половина. После малко поклони и тогава взе, че стана неочакваното. След час и нещо зимен сън, публиката изведнъж реши, че е време да удължи концерта, когато на практика е приключил. Започнаха едни овации, които доведоха до неочакван втори бис. Явно за изненада и на самата Джана Нанини.

Тя се завърна с поредното си сменено сако, попя малко само под акомпанимента на пианиста си и накрая взе, че разцепи залата с бунтовния си хит „Revolution“. Дано само тези, които ремонтират НДК-то в момента, не решат да разцепят зала 1 и в буквален смисъл и да пипат култовите легендарни седалки там! Направо ги убивам! И не само аз! Долу ръцете от най-удобните седалки във Вселената!

Накрая най-доволен от всички остана вечният концертен мускетар Боби Павлов, защото Джана Нанини му се разписа на поне 10 оригинални плочи, пък взе, че се и снима с него за спомен!

Толкова е хубаво, че този концерт се случи! И толкова е тъжно, че световните звезди окончателно ще спрат да идват тук съвсем скоро!

Прости им, Джана, те просто са от друга порода!

Facebook Comments