Най-влиятелния икономист на 20 век Джон Мейнард Кейнс – „Идеите оформят хода на историята“

magnifisonz.com / 
 

Джон Мейнард Кейнс,  Първи Барон Кейнс,  5 юни 1883 — 21 април 1946, е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно като теория и практика. Неговите идеи оказват сериозно влияние и върху икономическата политика на редица правителства.

Защитава интервенционалната икономическа политика, чрез която дадено правителство с фискални и монетарни мерки би могло да смекчи негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Неговите идеи са основа за школата, известна като Кейнсианска икономика (Кейнсианство), както и нейните различни разклонения.
През 30-те години на 20 век Кейнс революционизира господствуващата дотогава икономическа мисъл, оспорвайки стария постулат на неокласическата икономика, че свободните пазари автоматично ще осигурят пълна работна заетост, ако работниците са гъвкави в своите искания за заплати. Кейнс заявява, че общото ниво на икономическа активност се определя от съвкупното търсене; когато е налице неадекватно търсене се създават благоприятни условия за продължителен висок ръст на безработицата.

След избухването на Втората световна война идеите на Кейнс са приложени от водещи западни икономики. През 50-те и 60-те успехът на кейнсианската икономика е толкова внушителен, че почти всички капиталистически правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират социалния либерализъм. През 1999 списание Тайм включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на 20 век. Мотивацията е: „Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма.“

Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те на 20 век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на Милтън Фридман и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. Все пак настъпването на глобалната икономическа криза през 2007 година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на британския премиер от 2007 до 2010 Гордън Браун, както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на 21 век.

Кейнс се смята за основоположник на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на 20 век (от много коментатори като икономиста Джон Сломан).
 

Кейнс е роден в Кеймбридж в семейство от средната класа. Баща му Джон Невил Кейнс(1852-1949) е икономист и преподавател по хуманитарни науки в Кеймбриджкия университет, а майка му Флорънс Ада Кейнс (по баща Браун) (1861-1958) е писателка и се занимава и с обществена дейност. Джон е първото дете в семейството, следват Джефри (Geofferey Keynes) (1887-1982), който става хирург и Маргарет (1890-1974), която се омъжва за Арчибалд Хил, лауреат на Нобелова награда за физиология и считан за един от основателите на биофизиката. Дъщерята на Маргарет Поли Хил също става известен икономист.

Според биографа на Кейнс Робърт Скиделски, неговите родители са грижовни, без да прекаляват, и до края на живота си децата им често ги посещават. Кейнс получава значителна подкрепа от баща си, който го подготвя за изпитите и винаги му оказва финансова помощ, дори и през Голямата депресия.

Първоначалното си образование Кейнс получава в училище „Сейнт Фейтс“ в Кеймбридж. Учителите го определят като блестящ, но понякога небрежен и недостатъчно упорит ученик. През тези години той често боледува и на няколко пъти дълго не ходи на училище. След това постъпва със стипендия в престижния Итън Колидж, където проявява заложби в различни области, най-вече в математиката, класическата филология и историята. Въпреки относително скромния си произход, той се сработва лесно със съучениците си, повечето от които произхождат от висшите класи. През 1902г. постъпва в Кингс Колидж, част от Кеймбриджкия университет, със стипендия по математика.

Кейнс бил доста висок на ръст— около 198 см. Биографите му съобщават за неговата бисексуалност. Бил е близък приятел с Литън Стрейчи. Кейнс свободно признавал връзките си с мъже. Имал е сериозна връзка и с художника Дънкан Грант в периода от 1908 до 1915 г., а през целия си живот не спира да го подпомага материално. През октомври 1918г. по време на гастролите на Руския балет на Сергей Дягилев в Лондон Кейнс среща руската балерина Лидия Лопухова(известна на английски и като Лопокова) и през 1925 г. тя става негова съпруга. През същата година за първи път посещава СССР по повод честванията на 200-годишнината на Академията на науките, а освен това става балетен меценат и дори съчинява балетни либрето. Посещава СССР и през 1928 и 1936г. като частно лице.

Кейнс е успешен инвеститор и съумява да натрупа нелошо лично състояние, макар че след краха фондовия пазар от 1929г. се оказва на ръба на банкрута. След това успява да възстанови богатството си.

Увлича се от колекциониране на книги и съумява да придобие много оригинални трудове на Исак Нютон (Кейнс го нарича последният алхимик (на английски: the last alchemist) и му посвещава лекцията си „Newton, the Man“). Интересува се от литература и драматургия, оказва финансова помощ на Кеймбриджкия театър, което спомага този театър за известно време да стане най-значителният английски театър извън Лондон. По време на войната пак той е един от хората, допринесли за оцеляването на Кралската опера Ковънт Гардън, като използвал влиянието си, за да ѝ бъде осигурено финансиране. Събира значителна лична колекция от произведения на изкуството, съдържаща картини на Пол Сезан, Едгар Дега, Амедео Модиляни, Жорж Брак, Пикасо и Жорж Сьора.

Кейнс е бил неизменен привърженик и член на Либералната партия (една от двете съществуващи до 1920-те във Великобритания политически партии). Когато през 1926 г. Лойд Джордж става неин лидер, Кейнс играе основна роля в определяне на икономическата политика на партията. Скоро след това обаче тя е изместена от Лейбъристите и от втора по значение партия става трета .

Кеймбридж
Кингс Колидж. Бабата на Кейнс му писала в едно писмо, че бидейки роден в Кеймбридж, хората ще очакват от него да бъде умен.
По време на следването му в Кеймбридж известният икономист Алфред Маршал се опитва да го убеди да стане икономист, но Кейнс по това време се увлича по-скоро от философията, особено от етичната система на Джордж Едуард Мур. Той става член на полу-тайното дружество Кеймбриджки апостоли, дискусионен клуб, в който се приемат предимно по-добрите студенти от университета. Както и други членове на клуба, Кейнс запазва връзките си с него и периодично посещава негови сбирки до края на живота си. Заедно с други забележителни негови членове — интелектуалци членува и в кръга БлумсбъриПрез 1904 г. се дипломира като бакалавър по математика, но продължава да посещава университета и през 1906 г. полага изпити за правоспособност на държавен служител. Постъпва като чиновник в Индия офис, но през 1908 се връща в Кеймбридж, където се отдава на научна работа. Работи върху теорията на вероятностите. През 1909 публикува първата си икономическа статия в Economics Journal за ефекта на тогавашния икономически спад върху Индия. През същата година получава университетско преподавателско място по икономика, финансирано лично от Алфред Маршал. По-късно е избран и за „fellow“ (академична титла, свързана с определен колеж). През 1911 г. става редактор на Economics Journal, а през 1913 г. публикува първата си книга Indian Currency and Finance („Индийски парични единици и финанси“)

През Първата световна война
Лойд Джордж. Кейнс е впечатлен от Лойд във Версай и стават приятели. Това обаче не му пречи да изобрази в язвителна светлина тогавашния министър-председател в книгата си „Икономически последствия на мира“.
По време на Първата световна война британското правителство ползва Кейнс като експерт. Макар че не е ангажиран официално със служба, Кейнс заминава за Лондон само няколко дни преди да започнат военните действия през 1914г. Тогава банкерите настояват за спиране на плащанията в твърда валута, но с помощта на Кейнс Канцлерът на хазната (тогава Лойд Джордж) бива убеден, че ако плащанията бъдат суспендирани преди да стане абсолютно необходимо, това силно ще влоши репутацията на страната.

През януари 1915г. Кейнс постъпва на официална правителствена служба в британската хазна (Министерство на финансите). Сред задълженията му е и формулирането на условия за отпускане на кредити по време на войната между Великобритания и нейните континентални съюзници, както и придобиването на редки валути. Според икономиста Робърт Лекачмен здравите нерви и майсторството на Кейнс стават легендарни заради отличното изпълнение на тези негови задължения— като например в случая, когато той трябвало да изнамери отнякъде известна сума испански песети, тогава дефицитни. Секретарят на Хазната научил с облекчение, че Кейнс е успял да събере достатъчно от необходимите за правителството песети. Но вместо да му ги предаде, Кейнс решава да извърши с тях валутна операция — продава ги на пазара и смелостта му се оправдава, тъй като след този му ход песетите станали по-малко редки и поевтинели.

За работата си по време на войната Кейнс е удостоен с Орден на банята през 1917г. и признанието води до поста, който ще окаже силно влияние върху Кейнс и неговата кариера — той е назначен за финансов представител на хазната по време на Версайската мирна конференция през 1919 г. Той получава и белгийски Орден на Леополд.
Това назначение оказва влияние върху оформянето на бъдещите му възгледи, но не е успешно за кариерата му. Кейнс бил против налагането на твърде високи репарации на Германия с мотива, че това би наказало невинните германски граждани, би навредило на платежоспособността на Германия и сериозно би ограничило нейната възможност да купува стоки от други страни — и така би засегнало не само германската икономика, но и световната. За голямо съжаление на самия Кейнс консервативните сили в коалицията, която победила на общите избори във Великобритания през 1918, изтласкали представителите на министерството на финансите от официалните разговори. Тяхното място заели т. нар. „Небесни близнаци“— съдията Лорд Съмнър и банкерът Лорд Кънлиф (прозвището им произлиза от „астрономически“ високите военни репарации, които те наложили на Германия). Така че на Кейнс му се наложило да действа предимно зад кулисите.

Тримата основни играчи във Версай са: от Великобритания — Лойд Джордж, от Франция— Клемансо и от Америка— президентът Уилсън . Всъщност Кейнс имал директен достъп само до Лойд Джордж. Преди изборите от 1918г. Лойд Джордж изпитвал известна симпатия към възгледите на Кейнс, но по време на предизборната кампания се оказало, че речите му се възприемат добре само ако обещава сериозни наказания на Германия и той постепенно възприел изискването за налагане на високи репарации. На парижката конференция Лойд Джордж все пак успява (въпреки съпротивата на французите) да осигури така необходимите за немските граждани доставки на продоволствие.

Клемансо също настоява за високи репарации, като исканията на французите дори надхвърлят тези на Великобритания. Президентът Уилсън първоначално поддържал една относително по-снизходителна позиция — той се опасявал, че твърде суровите условия могат да подбудят зараждането на екстремизъм и искал на Германия да бъде оставен достатъчно капитал, за да внася стоки от чужбина. За съжаление Лойд Джордж и Клемансо успяват да притиснат Уилсън да приеме налагането на изключително високи репарации. Към края на конференцията Кейнс предлага план, с който според него ще се помогне не само на Германия, но и на други обеднели централно-европейски сили, но и който като цяло ще бъде добър за цялата световна икономика. Този план се състоял в опрощаването на военните дългове, което да окаже положителен ефект върху международната търговия. Лойд Джордж се съгласява, че това може да е приемливо за британските избиратели, но Америка е против, защото по това време САЩ са основен кредитор и освен това Уилсън вече започва да смята, че по-суровите условия са полезни като предупреждение към бъдещи агресори. Така че въпреки всички усилия на Кейнс, в края на конференцията е сключен Версайският договор, който той не може да приема както от икономическа, така и от морална гледна точка и той подава оставка.

Кейнс анализира вредните последици от Версайския договор в своите книги „Икономически последици на мира“(1919) и A Revision of the Treaty(„Ревизия на договора“). Правилността на предвижданията му се потвърждава, когато през 1923 г. германската икономика е подложена на хиперинфлация и след това идва краят на Ваймарската република и Втората световна война. На практика Германия изплаща само малка част от наложените ѝ репарации. С „Икономически последици на мира“ Кейнс си спечелва международна слава, но също така и етикета на опозиционер. Като следствие той остава встрани от правителствените назначения. Едва след началото на Втората световна война са му предложени място на директор в голяма банка и правителствен пост. Все пак Кейнс продължава да оказва влияние чрез своите контакти, чрез публикуваните си трудове, както и чрез работата си в различни комисии като консултант.

20-те години на XX в. 
Кейнс се противопоставя на завръщането към златния стандарт след войната.
Кейнс завършва своя „Трактат върху теория на вероятностите“ още преди войната, но го публикува през 1921г.  Този труд е забележителен принос към философските и математическите основи на теорията на вероятностите и въвежда важния възглед, че вероятностите са само количествени стойности за истинност, намиращи се между стойностите за истина и лъжа (означавани съответно с 1 и 0). В своята книга Кейнс развива тезата за наличие на интервал на вероятностите, както и подхода за вземане на решения чрез оценка на риска и присвояване на тегла на различните вероятности. В допълнение към академичната си работа през 1920-те Кейнс активно работи като журналист, продава книгата си в различни страни по света и работи в Лондон като финансов консултант. През 1924 пише некролога по повод смъртта на своя учител и наставник Алфред Маршал.

Кейнс атакува предприетите от страна на правителствата следвоенни мерки с труда си A Tract on Monetary Reform през 1923– в който поддържа тезата, че държавите трябва да се стремят да стабилизират цените на вътрешния пазар и да предотвратят дефлацията, дори и на цената на обезценяване на собствената им валута. През по-голямата част от 20-те години Великобритания страда от много голяма безработица и Кейнс препоръчва обезценяване на стерлинга, за да се стимулира експортът на стоки и да се създадат работни места. След 1924 той препоръчва и фискални мерки, например създаването на работни места чрез държавно финансиране на публични проекти.

Той призовава също и за отказване от златния стандарт, тъй като той противоречи на автономията на държавата в областта на вътрешната политика. Но през 1925г. Министерството на финансите и Банк ъф Ингланд все още са привърженици на златния стандарт, убеждават и Уинстън Чърчил (тогава финансов министър) и това оказва катастрофален ефект върху британската икономика. Кейнс реагира с написването на The Economic Consequences of Mr.Churchill(„Икономическите последствия от г-н Чърчил“) и продължава да се бори срещу златния стандарт докато Великобритания окончателно се отказва от него през 1931.

Голямата депресия 
През втората половина на 20-те години Кейнс пише „Трактат за парите“ (1930), в който продължава да изследва въпросите, свързани с валутните курсове и златния стандарт. В този му труд за първи път се появява идеята за липсата на автоматичен баланс между бъдещите спестявания и инвестиции, при положение че при пълна заетост те са равни.

През 1925г. сключва брак с руската балерина Лидия Лопухова , с която са се запознали още през 1918г. Обаятелна и весела, тя рязко се отличава от приятелите му от Блумсбъри, но двамата се разбират добре. Бракът им е щастлив, но бездетен.

В края на 20-те обаче настъпва Голямата депресия — която обхваща не само американската, но и световната икономика. Европейските страни също са обхванати от икономическа криза, като дори в Европа тя започва по-рано. Ръководителите на правителствата и икономистите започват трескаво да търсят начини за излизане от кризата.

По отношение на Голямата депресия Кейнс се оказва лош пророк — две седмици преди началото ѝ той прави изказване, че световната икономика е поела по пътя на стабилизирането и устойчивия ръст и че няма да има рецесия. От друга страна, Фридрих Хайек и Лудвиг фон Мизес — привърженици на либералната демокрация и на свободния пазар — предсказват кризата един месец преди началото ѝ. Не разбирайки същината на икономическите цикли, Кейнс загубва всичките си спестявания по време на депресията.

Кейнс е назначен за член на Кралската комисия по финанси и промишленост и на Икономическия консултативен съвет. През февруари 1936 г. ученият публикува своя magnum opus — „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“, в която въвежда понятието мултипликатор на натрупването (мултипликатор на Кейнс) и формулира т. нар. основен психологически закон (личното потребление зависи от нивото на доходите, но динамиката му изостава от техния ръст). С издаването на този труд Кейнс се превръща в лидер на икономическата наука на своето време и авторитетът му се утвърждава.
Втората световна война и след нея [редактиране]

През 1940 г. Кейнс става член на Консултативния комитет по военни проблеми към Министерството на финансите, а след това и съветник на министъра. През същата година публикува работата си „Как да финансираме войната?“. Изложеният в нея план включва принудителното депониране на всички средства, оставащи над определено ниво у хората след плащане на данъците, в специални сметки в Пощенската спестовна банка. Този план позволявал решаването на две задачи едновременно: отслабване на инфлацията и намаляване на следвоенния спад.

През 1942 г. Кейнс е удостоен с наследствена перска титла барон и става член на Камарата на лордовете. Известно време е президент на Иконометрическото дружество (1944-45). От 1937 до 1944 е директор на Британското дружеството по евгеника и е неин привърженик до смъртта си.

По време на Втората световна война Кейнс се насочва към решаването на въпроса за международните финанси и следвоенното устройство на световната финансова система. Той взема водещо участие в разработката на концепцията на системата Бретън Удс, а през 1945 г. води преговорите за американските заеми на Великобритания. Негова е идеята за създаване на система за регулиране на валутните курсове, която да се съчетава с принципа за тяхната стабилност в дългосрочен план. През март 1946 г. Кейнс участва в учредяването на Международния валутен фонд.

Джон Мейнард Кейнс умира на 21 април 1946 г. на 62-годишна възраст от инфаркт на миокарда. Погребан е в Уестминстърското абатство.

Икономически възгледи
Кейнс е привърженик на балансиращата правителствена намеса в икономическия живот на страната чрез фискални и монетарни мерки и формулира основния ангажимент на държавата за стремеж към обществено благо. Целта е да се намалят максимално негативните ефекти на свиването и разширяването на икономическата активност. Неговите идеи допълнително се развиват от множество последователи.

Книгата му „Икономическите последици на мира“ предизвиква световна сензация. В нея той защитава тезата, че не трябва да се налагат тежки репарации на изгубилата Първата световна война Германия, защото това би навредило икономически и на страните-победителки и би довело до нова световна война (по-късно така и става). Още през април 1919 г. Джон Кейнс предлага на САЩ да започнат мащабна кредитна програма за съживяване на следвоенната европейска икономика — схема, която през 1947–1948 г. приема формата на плана Маршал.
През 30-те години на нашия век автоматично регулираното пазарно стопанство претърпява крах и под въздействието на ожесточената конкуренция между капиталистическите монополи настъпва криза в използвания стопански механизъм на капиталистическата икономика. През този период представителите на икономическата мисъл защитават твърдо становището, че без държавна намеса в икономиката капиталистическото общество ще загине. Кейнсианската икономическа теория, провъзгласена за най-голямото достижиние на ХХ век, започва да се прокламира като една панацея за всички беди и противоречия на капитализма, като икономическите кризи на свръхпроизводство, масовата безработица, ниските темпове на икономически растеж, нерационалното използване на производствените мощности и др. Политическата икономия през този период отразява обективната зависимост на икономическото мислене, на познавателно-идеологическия процес от състоянието и развитието на капиталистическия начин на производство и степента на изострянето на основните противоречия на капиталистическото общество. Растящото имуществено неравенство, породено от инфлационните процеси през този период, пораждат необходимостта от кейнсианските рецепти, свързани с използването на средствата за социално осигуряване. Една или друга икономическа теория претърпява крах и слиза от употреба не само тогава, когато влезе в противоречие с фактите от реалната икономическа действителност, но и когато тези противоречия достигат такива размери и форми, че тя вече не може да изпълняява своето главно предназначение, а именно да съдейства за хармоничното развитие на обществото и да отговаря на интересите на господстващата класа в него. Световната икономическа криза от 1929-1933 г беше именно причината Законът на Сей за автоматичното регулиране на икономиката, изключващ възможността от икономически кризи на свръхпроизводство, да загуби своето значение и да се яви вече като спирачка за обосноваването на необходимостта от държавномонополистическо регулиране в обществото.

През 30-те години на нашия век кейнсианството е не само водещо направление в икономическата мисъл, но и теоритична база на държавномоноплистическото регулиране. В резултат на това то получава и наименованието “Политиката на регулираното търсене”. Основоположникът на това направление в икономическата наука Джон Мейнард Кейнс осъзнава необходимостта през този период от нов курс не само в теорията, но и в икономическата политика. Десетилетия наред той решително се обявява против господстващата неокласическа ортодоксия с нейните идеали за свободна конкуренция и ненамеса на държавата в икономическите процеси и явления. Пълното несъответствие на тази доктрина с действителността тогава е причината той да разработи теория, обхващаща много по-реалистично механизма на функционирането на икономиката в условията на несъвършената конкуренция и несъвършената информация. Кейнс се стреми да разработи рецепти за икономическото регулиране на капиталистическата икономика с оглед смекчаването на противоречията в нея и осигуряването на условия за стабилен икономически растеж.

Независимо от увлечението на английските икономисти през този период към т.нар.”чиста” икономическа теория, Кейнс през целия си живот е участвал във формирането на вътрешната и външната политика на английското правителство.

Джон Мейнард Кейнс е роден през 1883 г в английския град Кеймбридж в семейство на професор по логика и икономическа теория. Завършва Кеймбриджкия университет и от 1906 г работи в него като професор по политическа икономия. Първоначално в своите теоретикоикономически разработки той изцяло се придържа към годсподстващите през този период в университета класически възгледи в духа на утилитаризма и духовния подем на А.Маршал (1842-1924) и А.Пигу (1877-1959), като компетентно и упорито търси начини и средства за тяхното практическо приложение в обществено-икономическия живот. На фона на всичко това би следвало да се очаква, че той ще бъде един от най-ревностните последователи и разпространители на техните социално-икономически възгледи. Но Кейнс, верен на своята вечно търсеща човешка и изследователска природа, никога не се отказва от откриването и прилагането на нови, по-прогресивни за времето си идеи и постановки за развитието на обществото. Когато световната война и последвалата след нея депресия логически оправдано довежда до намаляването на увереността и популярността на неговите първоначални, социално-икономически разработки в руслото на съвремената икономическа теория, той започва да търси и разработва такива, които с новите си актуални постановки биха го задържали отново на върха на икономическата наука (напр разбирането му, че човешкото общество може да бъде подобрено, поправено в една положителна, желана насока). Лайтмотивът в разработената от него “Обща теория” е разбирането, че за удовлетворяването на съвремените културни и икономически потребности на обществото са необходими преди всичко правителствени мерки.

Дейността на Кейнс е твърде бурна и разностранна. Той се увлича не само от наука. Него го блазни мисълта за успех в бизнеса и успешна политическа кариера. Ръководейки финансовата дейност на Кралския колеж, той успява по пътя на “разумното, допустимото инвестиране значително да увеличи неговите доходи”. Банкерът, математикът, университетският финансист, авторът на увлекателни полемични брошури и задълбочени статии по теория на вероятностите не е чужд и на проблемите на изкуството. Сред светските среди той е известен и като голям колекционер на картини. Редактор е на най-авторитетното английско икономически списание “Икономик джърнъл” от 1911 г и остава на този пост до 1945 г.

След Втората световна война с негова активна помощ е осигурен голям заем от САЩ, който е пролог към осъществяването на плана “Маршал” в следвоенна Европа. Кеймбриджкият професор завършва своя жизнен път през 1946 г.

“Обща теория” на Дж.М.Кейнс
Теорията на Кейнс представлява от само себе си опит да се създаде приемлива политическа икономия в един особен исторически момент – световната криза от 1929-1933 г, когато на хората са необходими както осъзнати действия за нейното преодоляване, така и методи за нейния социално-икономически анализ. В основата на т.нар. от него “запаси и потоци”, разглеждани и анализирани в икономическия модел, централно място заемат осъзнатите действия на хората, а не стихийните обективни пазарни сили. Това именно прави книгата на Кейнс “Обща теория на заетостта, процента и парите”, неотразимо привлекателна за своето време. Според него създаването и изменението на доходите също може да бъде свързано с поведението на хората. Това от своя страна се разглежда от Кейнс като възможност за осъществяването на такъв контрол, който ще съдейства за отстраняването на породените от самата система циклични колебания в икономиката. В резултат на това социалните групи в кейнсианския модел могат да се разглеждат като движещи сили на всички “склонности” на индивидите, определени от него. От само себе си тези групи често представляват само съвкупносто от индивиди, действащи и ръководещи очакванията, характера на които не е точно определен, било поради спекулативни намерения, било поради подчиняване на някои действия на централната банка. Освен това нито една от тези групи, за които той говори не изразява присъщите и социално-класови интереси.

Още в началото на своя труд, озаглавен “Обща теория на заетостта, процентите и парите”, Кейнс посочва, че главната му цел е “…аргументи и изводи да се противопоставят на аргументите и изводите на класическата теория, в която аз съм се възпитавал и която – както и 100 г. назад – господства над практическата и теоритическата икономическа мисъл. Той се опитва да докаже, че постановките на класическата школа са приложими не към общия, а само към особени случаи в икономиката, тъй като икономическата ситуация, разглеждана от представителите на класическата школа, според него представлява само един определен случай от възможните състояния на равновесие в икономиката.

В глава втора на своя фундаментален труд, озаглавена “Постулати на класическата икономическа теория”, той посочва, че в икономическата литература до сега не е изследван детайлно проблемът за действителната заетост на наличните трудови ресурси. Според него класическата теория за заетостта се изгражда върху два основни постулата:
1) Работната заплата да е равна на пределния продукт на труда, т.е. работната заплата на заетото с труд лице е равна на стойността, която е била загубена, ако заетостта се намали с една единице. Според класиците това равенство би могло да се наруши, ако конкуренцията и пазарът се окажат несъвършени, т.е. при несъвършената конкуренция.
2) Полезността на работната заплата при даден брой заети работници е равна на пределната тежест на труда при тази величина на заетост. Понятието тежест трябва да се разбира в смисъл, че включва в себе си всякакви причини, които могат да подтикнат отделната личност или група от хора въобще да не работят, отколкото да се съгласят на работна заплата, полезността на която е под известния минимум.

Според Кейнс представителите на класическата икономическа теория допускат съществуването само на “фрикционна” и “доброволна” безработица. Изключва се съществуването на т.нар. “принудителна” безработица. Според Кейнс двете основни изходни начала на класическата школа с някои уговорки определят обема на използваните трудови ресурси в една страна. В резултат на това заетостта в една икономика според тях може да се увеличи по следните няколко начина: 1) да се подобри организацията на стопанскита дейност (или да се повиши надеждността по отношение на предвиждането на бъдещето), което от своя страна ще намали “фрикционната” безработица; 2) да се понижи пределната тежест на труда с оглед съкръщаването на “доброволната”безработица; 3) да се увеличи пределната производителност на труда в отраслите на промишлеността и т.н.

В този именно смисъл Кейнс критикува теорията на А. Пигу за безработицата, изложена в неговата книга “Теория за безработицата”. Той решително застава против господството на неокласическата ортодоксия и нейните идеали за свободна конкуренция и ненамеса на държавата в социално-икономическите процеси. Пълното несъответствие на тази доктрина на икономическата дейстителност го подтиква да предприеме разработването на икономическа теория, обясняваща по-реалистично механизма на функционирането на икономиката в условията на несъвършена конкуренция и несъвършена информация. Той се стреми да състави такива рецепти за регулирането на капиталистическата икономика, които да намалят противоречията в нея и да осигурят условия за стабилен икономически растеж.

Кейнсианството се превръща в общопризната идеология на държавномонополистическия капитализъм, теоритическа база на една икономическа политика, получила наименованието “политика на регулираното търсене”.
С прилагането на макроикономическия подход при изследването на капиталистическото стопанство Кейнс умело показва, че условията за преуспяването на отделната фирма не съвпадат с условията за процъфтяване на националната икономика като цяло. Затова е необходимо непрекъснато да се възстановяват общонационалните икономически пропорции и да се усъвършенстват с общите условия на възпроизводство. Според него капитализма може да съхрани своята жизнеспособност само на основата на функционалната взаимозависимост между отделните елементи на възпроизводствения процес.

Като се има в предвид периодът, в който Кейнс пише своя труд “Обща теория на заетостта, процента и парите”, може да се приеме за съвсем естествено и нормално, че за изходно начало в своето социално-икономическо изследване той взема проблема за заетостта. В неокласическата теория заетостта зависи от два фактора –“пределна производителност на труда”, който определя търсенето на труда, и “пределна тежест на труда”, определящ предлагането на труда. Пресечната точка на тези две графики показва и степента на заетостта в една икономика. Това дава основание на представителите на неокласицизма да направят извода, че степента на заетост в икономиката се намира в ръцете на самите работници.

Като отхвърля тези неокласически постулати, Кейнс определя равнището на заетостта не от изменението на работната заплата, а от динамиката на “ефективното търсене”, което от своя страна се изгражда от очакваните разходи за потребление и инвестиране. В една икономика равнището на заетост и величината на националния доход се определят не от изменението на цените на ресурсите, а от “ефективното търсене”. Причините за безработицата според Кейнс се коренят във вътрешните недостатъци на капиталистическата система, изградена на база свободната конкуренция. В своята икономическа теория Кейнс се стреми да определи закономерностите на движение на “ефективното търсене” и прираста на националния доход.

Според него в основата на “ефективното търсене” стоят две градивни съставки: потребление и инвестиции. Състояние на пълна заетост в една икономика може да има само тогава, когато тези две съставки за даден период от време се намират в определено съотношение и могат да достигнат изискващото се необходимо равнище за това. Кейнс разглежда личното потребление като фактор, от който зависи потреблението в една страна. Според него върху личното потребление оказват влияние редица обективни и субективни фактори, които изменят реалните доходи, но не оказват съществено влияние върху обема на цялостното потребление във една страна. Личното потребление представено от Кейнс като устойчива функция от нарастването на доходите. Според него потреблението расте, но не със същия темп, с който растат доходите. Всичко това Кейнс обобщава в т.нар. от него “Основен психологически закон на обществото”, изведен преди всичко от психологията на човешката личност. Той изцяло застава на методологическите и общотеоритическите позиции на Австрийската субективна школа и въвежда в науката политическа икономия редица нови категории, подобни на нейните, като “склонност към потребление”, “пределна склонност към потребление”, “склонност или предразположение към спестяване”, “подбуждане да се инвестира”, “пределна производителност на труда”, “пределна ефективност на капитала” и др. Той отдава първостепенно и решаващо значение на стихийните, психологически преживявания, настроения и преценки на хората в тяхната стопанска дейност.

Според него размерът на инвестициите, които имат важно значение при определянето на равнището на националния доход и заетостта, зависи преди всичко от съотношението на два фактора:пределната ефективност на инвестициите и нормата на лихвата. Оценката на бъдещите приходи оказва според него влияние върху пределната ефективност на инвестициите. Тази оценка е крайно чувствителна към всякакъв вид спекулации, техническите революции, различните видове преоценки за развитието и състоянието на пазара и т.н. Равнището на лихвата се определя от търсенето и предлагането на паричните остатъци. В резултат на това в неговите социално-икономически разботки тя е представена като автономен фактор, като чист паричен феномен, отразяващ състоянието на паричния пазар. В този аспект е развита и неговата концепция за паричното търсене, свързвайки я с т. нар. ”склонност към ликвидност”. Според кеймбриджкият професор факторите, които регулират равнището на наличните пари, натрупани от хората, са следните: фактор, свързан с потребностите на стоково-паричното обръщение; факторът на предпазливостта, тясно свързан с първия, и спекулативният фактор, непосредствено свързан с нормата на лихвите.

Първият и главен практически извод, който Кейнс прави на базата на анализа на “ефективното търсене” и определящите го фактори е, че обект на регулиране трябва да стане “ефективното търсене” и най-вече неговата най-важна градивна съставна част – инвестициите. Като анализира пътищата за осигуряване на устойчив прираст на инвестициите, той посочва, че тяхната динамика зависи изключително от това колко висока и надеждна ще се окаже бъдещата печалба. Като разглежда функцията на потребление като устойчива величина, той посочва, че увеличение на “ефективното търсене”може да се постигне и по пътя на нарастване на потреблението. Но според него това има смисъл само тогава, когато се постигне стадият на едно инвесиционно насищане в икономиката.

В своята икономическа теория Кейнс се обявява против неокласическите постулати за преодоляване на прекомерно голямата безработица посредством намаляване на паричната работна заплата. В своя историко-логически анализ той стига до извода, че ефективното търсене, от което зависи увеличението на заетостта, може да се разшири за сметка на намаляване на работната заплата. Но той изрично посочва и пояснява, че това може да стане тогава, когато това намаление обхване и трите параметъра на ефективното търсене, а именно склонността към потребление, пределната ефективност на капитала и нормата на лихвата. Ефектът от едно такова намаляване според Кейнс е равнозначен на една банкова политика, насочена към увеличаване на наличните пари в обръщение. Според Кейнс е необходимо работната заплата да запази устойчиво равнище и даже в някои случаи да се повишава, а не да се намалява. Той отхвърля възможността при каквито и да е било обстоятелства тя да се използва като инструмент за регулиране на търсенето. За тази цел той предлага други два инструмента за неговото регулиране: паричнокредитната и бюджетната политика. В основата на парично-кредитното регулиране лежи неговата теория за лихвата, представена като най-важен параметър, определящ “пределната ефективност на капитала”. Според него с помощта на едно държавно вмешателство на паричния пазар може да се регулира за по-продължителен период от време нормата на лихвата, т.е. според него е налице косвена, а не пряка намеса от страна на държавата.

Като анализира икономическата природа на цикъла, свързвайки го с внезапните изменения в “пределната ефективност на капитала”, определящи се преди всичко от субективни фактори, той прави извода, че паричнокредитната политика е неефективана като средство за преодоляване на кризите. Кейнс разчита твърде много на бюджетната политика, т.е. увеличаване на самите държавни разходи. “…Аз разчитам на това, че държавата, която е в състояние да увеличи пределната ефективност на капиталните блага от гледна точка на по-далечната перспектива и въз основа на обща социална изгода ще поеме върху себе си по-голяма отговорност за пряката организация на инвестициите”. Не бива обаче да се приема, че Кейнс е привърженик на такива форми на преки “социализации на инвестициите” като държавната собственост. Според него собствеността върху оръдията за производство е съществена за държавата. “Ако държавата е в състояние да определи общия обем ресурси, преднзначен за увеличаване на оръдията за производство, и основните ставки за възнагражденията на собствениците на тези ресурси, то би се постигнало всичко, което е необходимо”.

Кейнс е привърженик на реформите отгоре. Това намира отражение в препоръчваните от него методи за държавномонополистическо регулиране. Независимо от това, че тези методи са насочени към създаване на най-благоприятни условия за натрупването на капитала, те в същото време предполагат и едно стимулиране на платежоспособното търсене на трудещите се и запазването на условията, осигуряващи пълна заетост. Той, за разлика от неокласиците, стига до извода, че всички жизненоважни проблеми на капиталистическото общество трябва да се търсят и откриват не в ресурсите, а в “ефективното търсене”, осигуряващо реализацията на тези ресурси. Като отхвърля Закона на Сей, съгласно който предлагането автоматически поражда търсенето, Кейнс на първо място поставя въпроса за “ефективното търсене” и неговите компоненти – потреблението и натрупването. Това негово разбиране особено силно проличава в отношението му към спестяванията, разглеждани от него като висша добродетел в човешкото общество. Според него при никакви обстоятелства пестеливостта на членовете в едно общество не може да съществува без тяхната предприемчивост.

Дж. Кейнс свързва съществуването на реалните противоречия в индустриалноразвитите страни с психологическите закони , отнасящи се както до личното, така и до производственото потребление.
Днес кейнсианската теория продължава да бъде идейна и теоретична база на различните реформистки направления и икономическата наука .

Facebook Comments