Кръстьо Сарафов – Понякога дори ставам нощно време и търся образа. Всяка нова роля за мене е родилна мъка

magnifisonz.com / 

„Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш – все тая ще е!“

„За ролите си полагам големи усилия и труд. Често пъти сънят ми е неспокоен. Понякога дори ставам нощно време и търся образа. Всяка нова роля за мене е родилна мъка. Но когато мъката премине, отново настъпва желание за ново раждане.“ Кръстьо Сарафов

Кръстьо Сарафов e български актьор, роден на 6 април 1876 г. Дебютира през 1899 г. в театър „Сълза и смях“ в Гоголевия „Ревизор“, но огромната част от ролите си след това изиграва на сцената на Народния театър. Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов). Председател е на Съюза на артистите в България от 1924 до 1925 г., носител е на много държавни отличия, удостоен е със званието „народен артист“. Освен на големи български сцени, той играе в малки градове и села, навсякъде, където е канен. През 1951 г. по случай 75-годишния му юбилей Държавното висше театрално училище е наречено на негово име. Умира на 27 август 1952 г. в София.

Автор : Магдалена Гигова ; epicenter.bg

За мнозина Кръстьо Сарафов е просто името от табелката на НАТФИЗ. Той обаче е бил не само талантлив актьор и обаятелен чешит, ами се е женил четири пъти и умеел да омайва дамите. Момичета и попрезрели жети изпадали в екстаз при появата му на сцената на Народния театър.

Като истински македонец обаче Сарафов бил консервативен. Казвал, че жената не трябва да гради кариера, ами да бъде домошарка и да си гледа къщата. И… сам се опровергал – всичките му четири брака са с актриси.

Пътят му към сцената също не е лесен. Кръстьо е едва на 15 години, когато за първи път се качва на професионална сцена. Опиянен от щастие, се прибира вкъщи чак на другия ден. Но още от вратата дядо му го посреща с патерицата, пребива го до посиняване и го хвърля в пресъхналия кладенец в двора. Майка му изчаква да се стъмни,тайно го изважда, свестява го, дава му няколко гроша и го пуска да се спасява.

Кой знае как е щяло да свърши всичко, ако точно по това време семейство Сарафови не научава, че в Министерството на просвещението прави конкурс за 4 стипендии за актьорско майсторство в странство и че кандидатите са все сериозни люде.

Кръстьо се представя отлично и вече предвкусва следването в Париж, когато баща му решава, че трябва да отиде в Петербург. Там вече следват двамата по-големи братя на Кръстьо и ще държат „вятърничавия карагьозчия“ изкъсо.

С помощта на граф Игнатиев Сарафов постъпва в Императорското драматично училище. През 1899 г. завършва образованието си с отличие и се завръща в България.

На път за Русия обаче той среща голямата си любов и майката на тримата му синове- Донка Гюзелева.

Когато се виждат за първи път на софийската гара, Кръстьо е на 21 години, най-млад сред останалите стипендианти Адриана Будевска, Гено Киров и Вера Игнатиева. А бъдещата му изгора е едва на 17 години и отива в Петербург да учи пиано и езици, да кара педагогически курсове. Тя е дъщеря на руския възпитаник и опълченец Иван Гюзелев, който по-късно става заместник-министър на народното просвeщение в правителството на Петко Каравелов.

От вълнение, че се разделя с близките си, Донка вдига на перона висока температура.Облегнало глава на рамото на баща си, през сълзи момичето вижда да се приближава висок, мургав младеж със зелени очи.

Красивият начинаещ актьор вече има доста почитателки в София. Братовчедка на Донка, която е сред изпращачите, разпознава Кръстьо и възкликва радостно, че Донка ще си има компания. Запознава я със Сарафов и той поема ангажимент да й кавалерства по пътя. Двамата пътуват в едно купе с Адриана Будевска и Виола Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов и сестра на Яворовата Лора).

Кръстьо е душата на компанията. Той също харесва Донка и все се шегува с нея. Тя решава, че той е мъжът от мечтите й. Сякаш да потвърди убеждението й, Кръстьо „се жертва“ да лапне пред девойката един хинин, за да й покаже, че не е страшно да си изпие лекарството.

„Във всеки негов жест, в смешните му подражания и импровизации личеше бъдещият артист.Чувствах, че се увличам, че без да ща, го харесвам…“, споделя в спомените си Донка Гюзелева.

Преди да се качат на кораба за Русия, Кръстьо се разхожда с новата си приятелка по кея и й пее руски романси. Момичето се спъва и пада в неговите обятия. „Допирът с топлината на неговото тяло беше решаващ, за да го обикна за цял живот“, пише по-късно Донка.

Параходът„Ростов на Дон“ ги отвежда в Одеса, откъдето продължават към Петербург с влак.

Пътуването трае три денонощия. Двамата слизат на малката гара Барановичи да хапнат. Тук се целуват за първи път и изпускат влака. Влюбените отсядат в хотел „Дремучий лес“ край гарата. Донка се кълне, че той спал на канапето, а тя (облечена) на леглото. 

„В нея тъмна нощ видях в зелените му очи безкрая на морето и онази мъжка божествена красота, която ме привлече завинаги“, пише след време бъдещата г-жа Сарафова. На разсъмване тя и Кръстьо хващат влак до следващата гара, където настигат приятелите си.

Романтичното им пътешествие е към своя край. В Петербург и двамата слизат от влака обезумели от любов един към друг. Донка си забравя багажа в купето, тъй като се притеснява, че Кръстьо ще бъде много зает с учение и ще охладнее към нея. Тревогите й са напразни. Търсят се всеки ден, дори боледуват едновременно, ако не се видят известно време. През студентските си години са неразделни.

24 април 1898 г. е съдбовна за двамата дата. Младата дама свири на пианото в квартирата си. Склонен към драматизъм, Кръстьо й подава две свои снимки и я пита коя си избира. На гърба на едната има само негов подпис, а на другата – превод на любовно стихотворение от Пушкин. Донка се колебае коя да вземе и оставя избора на него.

„Тогава той ми подаде снимката със стихотворението. А аз започнах да плача…“, описва след много години романтичния им годеж Гюзелева. Същата вечер, паднал на едно коляно като в мелодраматична пиеса, бъдещият актьор й предлага да се оженят, след като се върнат в България. Тя казва „Да“ и се хвърля в обятията му.

Следването на Сарафов продължава три години, нейното е само две, но тя остава при него в Петербург. Родителите й не са във възторг от избора на дъщеря си. Те са очаквали зет с по-сериозна професия.

През1899 г. влюбените пътуват към България, след като старият поборник е изпратил гневна телеграма на щерка си да се връща. Планът им е да се представят пред родителите на Донка и да поискат благословията им. Иван Гюзелев обаче ги пресреща още на русенската гара.

Отрязва брачните мераци на Сарафов с думите „Цигулар къща не храни“ и му забранява да се вясва в дома му. Двамата влюбени се заклеват, че никой не може да ги раздели. Срещат се скришом, пишат си дълги любовни писма и се готвят за тайна венчавка.

Разлютеният баща изпраща непокорната си дъщеря във Виена при сестра й, да се „лекува от неразумната любов“. След два месеца родителите на Донка отиват в Австрия да я видят. Тя е заприличала на призрак. Не е излязла нито веднъж от стаята си, отказва да се храни, плаче денонощно.

Разтревожените родители пред ужаса да изгубят детето си избират по-малкото зло – зет артист. Донка се връща и разцъфтява. Двамата с Кръстьо вече са официални годеници, разхождат се „легално“ из Борисовата градина.

Една вечер бащата свиква семеен съвет и дава благословията си за брак. Преди това, обаче е изпратил съгледвачи в Македония да проучат соя на бъдещия зет.

Той научава с изненада, че ще се сроди със стара и много тачена фамилия, истински патриоти и революционери. Бащата на Кръстьо – Петър, и дядо му Кръстьо Карпузов, известен като архимандрит Харитон, заради просветителската си дейност са заточени от турците в Анадола.

Донка и Кръстьо се женят през 1899 г. и заживявят в бащиния й дом, на ъгъла на оживените софийски улици „Стефан Караджа“ и„Раковски“ (близо до днешния НАТФИЗ). Къщата е просторна и богато обзаведена. Всяка вечер след представление там се събират актьори.

Покрай тях у Донка започва да зрее убеждението, че и тя има талант за сцената. За десет години ражда на Сарафов трима синове, но това не й пречи да пътува на турнета с именития си съпруг. Кръстьо разучава ролите си до креватчетата на децата, а съпругата му се готви за артистичните си изяви в хола.

Г-жаСарафова обаче винаги остава в сянката на прочутия си и обожаван съпруг, което натрупва в душата й горчивина. Сценичните партньорки на Сарафов – Елена Снежина и Теодорина Стойчева, подкрепят младата майка и я съветват да оставя синовете си на бабите и да тръгне на самостоятелни турнета. Амбициите на Донка растат.

Мечтае за големи роли. Сарафов я моли да остане при децата, но тя е непреклонна в преследването на сценична кариера. По разкази на съвременници Донка има твърде посредствен талант, но съжителството със Сарафов й дава самочувствие.

Двамата създават „Свободен театър“ и кръстосват из България. Но през 1904 г. отново се връщат в Народния театър и разривът назрява. Там мъжът й не е собственик и директор и тя вече не може да получава ролите, които е убедена, че заслужава.

Това не й пречи да му натяква, че не подкрепя кариерата й. На Сарафовму писва и заминава за Виена, уж за да лекува гърлото си. Донка го последва след няколко месеца и вижда, че гласът му си е съвсем добре, без дори да се е отбивал в болница.

В замяна на това обикаля театрите и се усъвършенства. След бурен скандал, Кръстьо отсича, че в семейството един артист е достатъчен. Съпругата му обаче е убедена, че това трябва да е тя, а мъжът й просто я ревнува от сцената. Завръщат се заедно в София,но раздялата е само въпрос на време.

През1921 г. Донка се изнася с децата при родителите си, които са разорени. В театъра не й дават роли. Тя изживява няколко нервни срива и изпада в дълга депресия. Заминава първо за Чехия, а после и за Австрия, където мисли, че ще се излекува. Уви! И зад граница тя бленува само за мъжа си. Той обаче е отегчен от нервните й изблици. Готов е да се грижи дз децата и да запази добрите отношения с голямата си любов, но не и да живее с нея.

Сарафов блести в „Три сестри“ от Чехов и„Коварство и любов“ от Шилер, играе главни роли във всички пиеси на Шекспир- от „Ромео и Жулиета“ до „Хенри Четвърти“. По отношение на чувствата- също. Влюбва се като герой на Чехов и се разделя като в Шекспирова трагедия.

Въпреки несполуките в личния си живот Кръстьо Сарафов не спира да жъне успехи на сцената на Народния театър, където разгръща многостранния си талант. Той се превъплъщава в десетки драматични и комедийни роли. Четири години е главен режисьор на Народния и е един от основателите и първи директор на оперетния театър „Ренесанс“.

През цялото време влюбчивият актьор се забърква в авантюри и пикантни скандали, които клюкарската актьорска гилдия с наслаждение дискутира. Те неизбежно стигат до ушите на (все още) съпругата му Донка. А нещастията се сриват върху злощастната й глава.

Семейството й е принудено да продаде фамилната къща, защото баща й е починал разорен и потънал в дългове. Донка устройва на Кръстьо няколко зрелищни скандала, които развеселяват цяла София, и след 22 години брак подава молба за развод.

Донка е в постоянна депресия – останала е без средства. За издръжката си разчита единствено на благоволението на бившия си съпруг.
Внучката й Маргарита Хюнке, дъщеря на сина й Борис, която живее в Германия, разказва,че в края на живота си баба й била принудена да моли Сарафов за подслон и – преглътнала гордостта си – живеела с поредната му съпруга в неговия дом. На 67 години Донка е принудена да замине при сина си Борис в Германия, където умира.

Четири брака, трима синове

Кръстьо Сарафов няма други деца освен тримата синове от първата си жена – Кръстьо, Борис и Петър. Междувременно той застава пред олтара още три пъти. Първият път взема за жена студентката си Ирина.

Втория път се жени за известната актриса от Народния театър Марта Попова. Последната му съпруга е също е актриса, но от Пловдивския театър – Рада Сарафова.

Романтик

„Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш – често философствал Кръстьо Сарафов, – все тая ще е!“. Събеседниците му го контрирали: „Ти тогава защо си се женил четири пъти?“ Отговорът бил: „Щото съм романтик.“

Facebook Comments