Марлон Брандо – Когато се криеш, отказваш да въздействаш на света

magnifisonz.com / 

Когато писателят Труман Капоти правил интервю с Марлон Брандо, той внимателно изследвал очите на актьора. После написал, че имат цвят на „еспресо“, а чертите на лицето му са невероятно нежни. Капоти останал най-впечатлен от погледа на Брандо: „Той издаваше едновременно сигурност в себе си и увереност, че знае тайните на своя събеседник“.
 
 
И нищо чудно, годината е 1951-ва, а Марлон е едва 27-годишен. Светът вече е в краката му след неговото участие в „Трамвай желание“. На 3 април същият този кинобог навърши 80 г. За да отбележи юбилея на актьора издателство „Ширмер-Мозел“ пусна книгата „Марлон Брандо – кинопортрети (1946-1995 г.)“.
 
Прелиствайки томчето, може да се видят пробните снимки на актьора, правени, преди да бъде ангажиран на Бродуей за ролята на Стенли Ковалски в брилянтната пиеса на Тенеси Уилямс „Трамвай желание“. Четири години по-късно тя е филмирана, а Вивиан Ли („Отнесени от вихъра“) изпълнява ролята на Бланш. Благодарение на Брандо прилепналите по тялото тениски с къс ръкав стават тогава невероятен моден хит.
По-нататък се вижда актьорът в тога като Марк Антоний в „Юлий Цезар“. Следват снимки с култовото кожено яке, с което Брандо седи върху мотора във филма „Дивият“ или пък е натъкмен като Наполеон редом с Джейн Симънс в „Дезире“. Има фотоси от ролята му на дон Корлеоне от „Кръстникът“ и на Оберст Курц в „Апокалипсис сега“, както и от невероятно скандалния „Последно танго в Париж“ с младата Мария Шнайдер. Има го и като лейтенант Флетчер Кристиан в „Метежът на Баунти“ – филмът, променил живота на Марлон Брандо както никой друг.
 
 
По време на снимките на о. Таити американският актьор се влюбва в партньорката си Таритатуми Терипая. Тя е родена на друг остров – Бора-Бора. По-късно от нея Брандо има две деца. За новото си семейство, той има дотогава три деца от две различни жени, Марлон купува острова Тетиароа, близо до Таити, където живее до днес.
 
 
Нещастията в семейството обаче валят едно след друго. Дъщеря му Чейен, родена от връзката с Таритатуми, сама слага край на живота си през 1995 г., след като изпада в тежка депресия. Причината е трагедията, разиграла се през 1990 г. в къщата на Брандо в Лос Анджелис. Тогава нейният полубрат Кристиян застрелва годеника й и е осъден на пет години затвор. Истината е, че Марлон Брандо, син на пътуващ търговец от Омаха, щата Небраска, винаги е предпочитал да живее на ръба. Независимо какво правят днес Шон Пен или Джони Деп, той го е правил много преди тях и доста по-екстремно. Той е и първият актьор, получил милионен хонорар в Града на ангелите. А когато трябвало да вземе своя „Оскар“ за ролята в „Кръстникът“, изпратил индианка, която да протестира срещу потискането на червенокожите в Америка.
 
Истинският характер на Марлон Брандо за повечето хора остава загадка. Доста голям напредък в разгадаването му има Труман Капоти. Портретът, който авторът на „Закуска в „Тифани“ прави на актьора през 1957 г. в „Ню Йоркер“, е изключително точен. Ето какво изповядва Брандо: „Стремежът да си успешен актьор. Какъв смисъл има, ако не води до нещо полезно? А той не води до нищо полезно. Човек седи на огромна, измамна планина от захар и гледа в нищото. Това е единствената възможност.“
 

Размисли на знаменития американски актьор Марлон Брандо

Марлон Брандо (1924-2004 г.) е един от знаменитите американски филмови артисти, описван като странен мъж, който никога не сваля износените дънки и който се ангажира с важни граждански каузи. Публикуваме размисли на Марлон Брандо от негово интервю, правено в края на 70-те години на миналия век, във връзка с филма „Апокалипсис сега” (1979 г.) на режисьора Франсис Форд Копола.

Въпрос: Знаем почти всичко за Вас и за Вашите роли. Бихме желали да ни кажете какво мислите по въпросите, които сега предизвикват голяма загриженост?

Схващането за човещината е преобърнато наопаки. За това трябва да говорим, но думите, които се изричат и отпечатват, трябва да бъдат достатъчно силни, за да развълнуват хората. Разбирате ли какво означава това? В наше време хората често са безчувствени и егоисти. Вместо да заемат позиция и да действат, те предпочитат да се крият в черупката си, да се бранят зад собствените си бронирани врати, обкръжени от глутници кучета и полкове телохранители.

Мисля, че най-лошото влияние на насилието и ужаса е затварянето на хората в техния егоизъм, поведението на самозащита. Те не мислят за друго, освен да защитават себе си и състоянието си.

Вие как реагирахте?

Вместо да отида, както би изглеждало логично, да се скрия на островите в южните морета, реших да живея тук. Искам да водя борбата си от вътрешността на страната и да експлоатирам докрай всичко, което мразя и срещу което съм се борил в миналото. Парите, властта, така наречените „човешки” закони. Филмът „Апокалипсис сега” крие ключа към едно послание.

Какъв ключ и какво послание?

Става дума за бунта срещу всичко, което считаме за истинска ценност и което е в основата на нашето общество. За да напредва този бунт, трябва да се откажем от всякаква форма на изолация и да се опитаме да постигнем максималното.

Видяхте как се държи полковник Курц в „Апокалипсис сега”. Той е затворен и неспокоен. Крие се, защото се страхува от съд и наказание. В действителност той символизира провала, компрометирането, неразбирателството в нашето общество. Той не отговаря на представата, която си създават хората и която режисьорът Копола искаше да внуши на зрителите.

Човек наистина имаше впечатлението, че се криете. В „Апокалипсис сега” сте плешив и постоянно в полумрак. Страхувахте ли се, че на публиката ще направи впечатление възрастта Ви?

Може, разбира се, да се тълкува по този начин. Но случаят съвсем не е такъв. Аз не се стремя да скрия бръчките си. Искам да стане ясно, че хората сега се крият, опитват се да изглеждат това, което в действителност не са, имат тенденция да живеят егоистично. Да се криеш – това е най-добрият начин да направиш компромис, да приемеш света такъв, какъвто е, да се откажеш да му въздействаш.

За пръв път работих искрено, свободно и с мисълта, че следвам правилния път. За пръв път филмите ми бяха инструмент, чрез който да се изразя. Ролите ми може би изглеждат мъгляви, но мистерията предизвиква любопитство, кара хората да мислят.

Приех да участвам в продължението на филма „Последно танго в Париж”. Сигурен съм, че и сега хората ще се редят на опашка, за да видят как застреляният в Париж герой е оживял и се е оправил от раните си. Той е парализиран и прекарва дните си в количка. Неговият свят е деформиран, объркан и луд. Свят, близък до нашия. Това е „ключът”, който ме интересува.

Значи сте станал моралист?

Да, моралист съм, макар и това да Ви изглежда абсурдно.

Facebook Comments