Жорж Сименон – Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен

magnifisonz.com /

Името на Жорж Сименон неизменно свързваме с името на Мегре – обикновенния инспектор от Следствената френска полиция, герой на безброй романи.

Сименон е бил в състояние да пише от 60 до 80 страници на ден, и за няколко години в хотелската си стая написва 450 разкази и новели. Така става един от най-плодовитите писатели на XX век. Той е най-известен със 75-те романа и 28-те разказа, в които участва инспектор Мегре. Първият роман, в който се появява този герой, е „Пьотр Латвиеца“ (през 1931 г.), а последният от тази поредица е „Мегре и г-н Шарл“, издаден през 1972 година.

Жорж Сименон се научава да чете на три години. На 15 години постъпва като репортер в „Газет дьо Лиеж“, където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа. Публикува първия си роман (така поне се смята) на 18 години.
Жорж пристига в Париж без нито едно су в джоба си през 1922 година, храни се с кафе със сметана и кроасани и пише първите си разкази в стаята на един зловещ хотел в предградието Батиньол. Колет (артистичният псевдоним на френската писателка Сидони-Габриел Колет), литературен съветник на всекидневника „Матен“, попада на един от тези разкази и иска среща с автора. На тази среща тя му казва: „Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне.“ И става точно така.

Сименон става секретар на една аристократка, собственица на списание в Ньовер, след което се заема с писането на полулюбовни-полуморализаторски романи. Единствения му архив и източник на вдъхновение е илюстрираният „Ларус“. Използва много псевдоними за книгите си, които издателите публикуват, без да прочетат. Тази производителност му донася материално обезпечение и той се жени за приятелката от детството си Тижи. По време на пътуване в Нидерландия го осенява идеята да напише един полулитературен роман – отдава се на криминалния жанр.
Този първи, истински роман на Сименон – 120-ят или 150-ят според него, излиза през 1928 година – „Пьотр Латвиеца“. Целият Сименон се намира в тази книга – стилът, чувството за елипса, формулата. В тази книга се появява неговият популярен герой Мегре. За името на инспектора Сименон дава няколко версии. Една от тях е, че е заимствал името от съседа си.

През 1930 г. той тръгва на север и заедно с Тижи изследва полярния свят. В почивките пише. Година по-късно издателство „Фаяр“ публикува петия Мегре. Машината е завъртяна, киното започва да се интересува от романите му. По молба на Йожен Мерл, директор на списание „Пари матен“, Сименон се съгласява да напише пред очите на читателите роман за един ден и една нощ, поставен в стъклена клетка. Страниците се показват на наблюдателите в процеса на писането.

За да си почине от романите за Мегре, които издателство „Фаяр“ неуморно изисква, Сименон пише романи без Мегре. И пътува. С жена си прави обиколка на европейските столици. Пише поредица статии за „Жур“. Когато се завръща в Париж, в куфара си има три или четири завършени романа. Но и това не е достатъчно за „Фаяр“. Сименон е недоволен и подписва договор с „Галимар“ – друго издателство, което се задоволява с един минимум от шест книги на година. За писателя това си е почти почивка.

Междувременно той вече е на кораб в Средиземно море. После заминава за Ню Йорк и този път решава да обиколи света: Южна Америка, Галапагос, Таити, Австралия и Индия.

През 1960 г. Сименон е председател на журито на кинофестивала в Кан и налага (заедно с писателя Хенри Милър) „Сладък живот“. Италиано-френският игрален филм – трагикомедия, е режисиран от Федерико Фелини и е с участието на Марчело Мастрояни, Анита Екбери и Анук Еме в главните роли. Лентата проследява една седмица от живота на римския журналист Марчело Рубини (Мастрояни), в неговото непрестанно търсене на любов и щастие, които никога не идват.

Филмът е големия победител в Кан, където печели приза „Златна палма“.

Докато живее последните години в Лозана, заобиколен от цял взвод секретарки и медицинската сестра Тереза, която е и негова приятелка („най-красивата любов на живота ми“, казва гордо Сименон), вече дори не прилича на сянката си; той е сянка на една сянка. „Никога не съм се интересувал от себе си – продиктувал веднъж Сименон, но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори в присъствието на жените, които съм „познавал“ (той твърди, че броят им надхвърля 10 000, от които 8 000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: „Кой съм аз?“

Към таланта и трудолюбието трябва да се прибави и ненаситната му страст към жените. Сам признава, че е „познавал” над 10 000 жени, 8 000 от тях жрици на любовта. Затова и често се питал: „Кой съм аз?”.

 Представяме ви няколко цитата от Жорж Сименон :

Разбирай хората, не ги съди. В живота няма престъпници, има само жертви.

Всеки счита себе си за изключителен и не желае да се равнява с обикновеното простолюдие.

Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите.

Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за други.

Започваш да пушиш, за да докажеш, че си мъж. После се опитваш да спреш да пушиш, за да докажеш, че си мъж.

Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен.

Още от най-ранна възраст децата притежават качествата и недостатъците на възрастните, така че човек се учи да познава хората, като наблюдава как живеят децата.

Съществува само един морал – този, с помощта на който силните поробват слабите.

Чета и наказателния кодекс, и Библията. Библията е жестока книга. Може би най-жестоката, която е била писана някога.

Facebook Comments