Ако в различните възрасти мислим различно, различни личности ли сме? Научно изследване

magnifisonz.com / 

Едно от най-уникалните изследвания за цялата история на психологията, публикувано в списание Psychology and Aging предполага, че с течение на нашия живот личността се трансформира до неузнаваемост, също както се изменя външността ни и постоянно се заменят клетките ни.

Изследването започва през 1950 г., когато 1208 14-годишни деца от Шотландия вземат участие в личностно проучване. По време на него, те попълват шест въпросника, целящи да установят шест личностни черти: самоувереност, постоянство, емоционална стабилност, съзнателност, оригиналност и ученолюбивост. Взети заедно, резултатите от тези въпросници са обединени в една черта, определена като „надеждност“. Повече от шест десетилетия по-късно, учените успяват да открият 635 от оригиналните участници и правят повторни тестове на 174 от тях. Получените резултати са доста интересни.

Новите тестове, проведени 63 години по-късно… не показват никакво постоянство по отношение на обособените характерни личностни черти при старите тестове! Това донякъде е изненада за учените, а и за повечето хора, които предполагат, че докато човек остарява малко или много запазва основните черти на характера си. Както се оказва обаче, младежите които тепърва навлизат в живота, са съвсем различни хора от тези, които са изживели съществена част от него…

Учителите са помолени да използват 6 въпросника, за да оценят 6 персонални черти на тийнейджърите – самоувереност, постоянство, стабилност на настроението, добросъвестност, оригиналност и желание да учат. Резултатите от шестте въпросника са обединени в един показател, който измерва една черта, определена като надежност. След повече от 60 години изследователите намират 635 участника от това анкетиране и 174 от тях се съгласяват да минат теста отново.

77-годишните участници се оценяват от близък приятел или роднина също по шест личностни черти. Като цяло няма много припокриване с резултатите от анкетата преди 63 години. „Не се забелязва стабилна корелация за всяка от 6-те характеристики, както и за общия фактор, надеждност, след 63-годишния интервал,“ пишат изследователите. „Ние предполагахме, че ще намерим доказателства за личностна стабилност даже за по-дълъг период от 63 години, но нашите корелации не поддържаха тази хипотеза“ – добавят те.

Резултатите изненадват учените, тъй като предишни изследвания на личността за по-къси периоди от време, сякаш показват добра приемственост.

Досегашните изследвания, продължаващи няколко десетилетия, които се фокусират от 10 г. до средна възраст и от средна възраст до старост, показват стабилни личностни черти. Но последното изследване, обхващащо най-дълъг период, показва, че стабилността на личността се нарушава с течение на времето. 

„Колкото по-дълъг е интервалът между две оценки на личността, толкова е по-слаба връзката между тях“, пишат изследователите. „Нашите резултати показват, че когато интервалът се увеличи до 63 години, не се забелязва никаква връзка между личностните качества на един и същ човек“.

„Личността представлява характерни модели на мислене, емоции и поведение на индивида, заедно с психологическите механизми – скрити или не – зад тези модели“, отбелязват авторите, цитирайки определението на професора по психология Дейвид Фандер (David Funder).

Ако начинът на мислене, емоции и поведение толкова драстично се променят в продължение на десетилетия, може ли тогава да се счита за едно и също лице човекът в напреднала възраст и като тийнейджър? Този въпрос се свързва с теориите за природата на личността, от съвременната невронаука до древната будистка вяра, че нашата идея за едно стабилно „Аз“ не е нищо повече от илюзия.

Разбира се, това сме го усещали, когато например се срещнем със стари съученици, с които не сме се виждали няколко десетки години, но това изследване предполага, че ако можехме да се срещнем със собствената си млада версия, едва ли бихме се познали.

Facebook Comments