Няколко великолепни стиха на Борис Виан

magnifisonz.com / 

В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността, отърсват я от всякаква делничност и я преизграждат – фантасмагорична, гротескна и жестока. Ето няколко великолепни негови стиха :

ТЛЪСТО
 
Никога не съм срещал жена,
Която да ме накара да съжалявам, че съм мъж.
Само че не бива да приемат и това за комплимент.
 
 
ТЪРГОВИЯ НА ДРЕБНО
 
          (За утешение на господин Пужад:
          историята на един преуспял търговец)
 
Започнах с карантия,
но не потръгна – как
да въртиш търговия
с клиенти без петак.
Продавах всичко: ножици,
бръсначи, сечива,
пили, сатъри, нощници
и гребени, дърва …
Опитах и със ягоди,
с цветенца и бурми.
Поправях даже всякакви
бидета и чешми.
Бездомен бродех денем
със бричката си аз.
И щях да свърша в Сена,
но срещнах своя шанс.
Возя се в кадилак по улиците на Париж,
откакто живота разбрах и имам пари,
имам малък хотел, и прислужници, и шофьор,
вече всички ченгета ме приемат за свой,
защото продавам оръдия, цеви, дула,
къси и дълги, големи и малки, на колела
и без колела – с най-различни цени, – и за вас,
млади, стари, мъже и деца, продавам ги аз.
Има много любители на този инструмент –
дула имам за всички – всички бързо при мен!
                                            Продавам топове!
Дулата от желязо
изливат и коват,
насочват ги с омраза
в съседите отвъд.
И всички имат бачкане
и всеки като кон
работи до припадък,
но мисли и за дом.
И взимат – плащат заеми
на банкови лица …
И правят несравняеми
деца, дула, деца.
Но всичко е напразно –
когато порастат,
за няколко си франка
на фронта ще умрат.
По улиците на земята бях търговец аз,
но търговията ми тръгна прекалено:
препълних вече гробищата – край на моя шанс, –
няма вече хора, губя постепенно …
Клиентите измряха
със песен на уста.
Вървя и пея в мрака
и пак съм аз пеша.
Сърцето ми подхвръква по улиците стари на града голям,
танцувам карманьола, защото няма никой и съм сам.
                              Топове за разпродажба!
                              Топове за разпродажба!
                              Топове за разпродажба!
 
 
ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО
 
          На Виктор Юго
 
Под ударите на вдъхновението
Поетът пише
Но има хора на които ударът не причинява нищо.
 
 
ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ
 
Животът прилича на зъб
Изобщо не мислиш за него
Доволен си – дъвчеш добре
Но внезапно той се разваля
Боли те но щом ти е нужен
За него се грижиш
Но за да бъдеш съвсем излекуван
Трябва да го изтръгнат от теб.
 
 
РАЗЛЕПИХА АФИШИ
 
Разлепиха афиши за да сплашат хората
Разлепиха ги по стените като пиявици
Минавам покрай тях и се отдръпвам
Защото могат неочаквано да оживеят
От всеки коридор ме дебнат
На всеки двайсет крачки по един афиш:
„Плюенето на кръв е забранено!“
Но кой ли би се осмелил да плюе кръв?
 
 
***
Господин Дьо Бержерак
Едно име върху стената
И дванадесет дупки от куршуми
И всяка обкръжена с кръв
Всички освен дванадесетата
На малкия рус пелтек
Който ни-ни-никога не се научи
да стреля.
 
 
ГОСПОДИН ВИКТОР
                              Текст и музика Жан Валжан
                               Песен с 500 куршума
                                                       (без артистите)
 
Почетоха един мръсник
С национален траур.
Един малък кортеж, в който нямаше нищо мръсно
Освен този мръсник.
Там беше и Жулиета,
Която ревеше като теле
Мръсницата.
Там беше и президента
С усмивчица в крайчеца на мутрата
И Тотор*, който сам вървеше в тъмното,
Седнал в свойта катафалка.
И всички умираха от смях.
Край на измишльотините, край!
Господин Виктор,
От вас вече нищо не става.
Смъртта ви държи от мозъка до задника.
 
–––––––––––––––––––
* Тотор (фр.) – на детски Виктор
 
 
УТОЧНЕНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА
 
          На моите деца
 
Животът зависи от много неща
Безсмислено е по това да се спори
Но можеш смисъла без спор да промениш
Какво по-интересно има от спора
Животът е голям и хубав
Той е съставен от моменти
И тяхната последователност е сестра на чудото
Защото след момента идва друг момент
Животът е препълнен с любопитство
Напред-назад се движи пъргав като зебра.
Но може и така да се получи – да умреш
Даже може много хубаво да се получи
Това обаче нищо не променя
Животът зависи от много неща
Защото е в различни отношения
Със други всякакви явления
Още недовъзприети още недоопознати още
Но към тях не смятам да се връщам.
 
 
ДОБЪР ДЕН, КУЧЕ
 
Виждам едно куче на улицата
И му казвам: Как си, куче?
Мислите ли, че ще ми отвърне?
Не? Добре де, ала то все пак ме поздравява.
Знам, това не ви интересува.
Ала срещна ли човек,
Който отминава куче,
Срам ме хваща за баща му.
Такова лошо възпитание
Най-малкото изисква… а аз не съм особено
                                                                изискан –
Три поколения наследствен сифилис.
Но никого да не обидя, ще добавя:
Кучетата в повечето случаи
На поздрави не отговарят.
 
 
ГОЛЯМОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ
                                 
          На Брьоно
 
Прагът на безсмъртието
Е много висок, от камък и зеленина.
Човек не би усетил как го преминава,
Но чува от другата страна
Ята
От птици без крила, без кръв.
Надаваха предсмъртни викове…
 
 
ДЪНОТО НА МОЕТО СЪРЦЕ
 
          На мен
 
Ще бъда откровен – макар че нямам този навик.
Ето: Щастлив ще съм, когато кажат
По телефона – ако още има телефон, –
Когато кажат
„В“ като Виан …
Добре, че името ми
                     Не започва с „Д“.
Защото дъ-то като Виан би ме измъчвало страхотно.
 
 
МУХИТЕ
         
          На Жан-Пол Сартр
 
Уден
По улицата се разхождат мъже.
Някои носят загасналото си око като мръсен чорап.
Един циркулиращ сопол им запушва ноздрите
                                                                         периодично.
Други разни мъже с бастуни вървят,
Въртят ги и мятат погледи бляскави.
Всички са броячи на мухи,
Но има два начина да преброиш мухите –
Със или без тяхното съгласие.
 
 
… С ПЪЛНИ ШЕПИ
 
          На невинните
 
А ако ви запитат неочаквано:
„Добродетелно ли е да си невинен?“
Аз не бих им отговорил, но
Бих изтърсил нещо за измъкване:
„Да сте чели някога Сезан?“
Някои забравят как се лъже
И ни уверяват: „Аз не знам!“
Не можеш всичките да ги принудиш.
Наистина, да си невинен не е добродетел.
От памтивек в невинността човек се е съмнявал.
И леля ми бе фрашкана със добродетели,
Тя досега ги притежава. Тя е стара.
Добродетели са имали и в древна Гърция,
Но гърците не са били невинни,
Защото те съсякоха Сократ.
Трудно е да се отсъди, никой на това не е
                                                                   присъствал.
Най-добре е при подобни обстоятелства
Да се намери начин за извъртане
И да отвърнеш, без да отговориш…
Не успееш ли да го откриеш, можеш винаги
                                                         да се самоубиеш.
 
 
ОСТРОВИТЕ
         
          На Люсиен Куто
 
Има острови в Черно море
От ледени студени камъни
Там човек самотничи със часове
И посещава разни замъци
От стаи, стаи и стени
Открива вътре всякакви жени
Разстлани върху откровените легла
Големи бели мраморни жени
Чиято козина ухае и уханието
Израства в спираловидни раковини
Сини в безцветния въздух на стаите
Където не трябва да се спира
Защото те са там и чакат
Те могат да направят всичко
Те приемат всякакви форми
Те текат като вода
Недей да ходиш там
По-добре е да си купиш шунка.
 
 
ИСКАМ ЖИВОТА МИ ДА ПРИЛИЧА НА РИБЕНА КОСТ
 
Искам живота ми да прилича на рибена кост
Потопена в синя чиния
Искам живота ми да прилича на нещо
На дъното на едно-единствено нещо
Искам живота ми да прилича на пясъка в твоите шепи
Да има формата на плесенясал хляб или на стомна
Да има формата на пътък
И формата на всичко друго
На коминочистач или на люляк
На буца пръст
На подивял бръснар или на лудо пухче
Искам живота ми да има твойта форма
И той я има но това съвсем не е достатъчно
Аз съм винаги неудовлетворен.
 
 
С ДВОЕН ВХОД
 
Има всякакви игрички в обществото:
Може за ръце да се държите, да се гледате в очите,
Може да си дърпате брадите, дойде ли му времето,
Може да ви седнат в скутите
                                                                  на „сляпа баба“
И по лулата ви, издула джоба,
                                       безпогрешно да ви разпознаят.
Би могло да се направи много дълъг списък
                                                                     на игричките.
От „Ох, пипни ме, докторе“ до играта на „сардели“.
Ако играта преминава и през чуждия език
на всеки в дупката, в общата дупка,
                                                          в дупката на съседа,
Би било познато и досадно.
Много по-различно е да вземеш четката
И да минеш със катран един килим персийски.
После върху него да нарежеш на парчета мъж.
И една жена след него да нарежеш.
И когато ги съединиш,
                 трябва да получиш истински хермафродит.
А катранът е наистина необходим –
Иначе килимът ще се изцапа с кръв.
 
 
АЗ ЩЕ УМРА ОТ РАК В ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ
 
Аз ще умра от рак в гръбначния стълб
Това ще стане през една ужасна вечер
Светла топла чувствена уханна
Аз ще умра от загниване
На някакви си непознати клетки
Аз ще умра от своя крак откъснат
От гигантски плъх изскочил от гигантска дупка
Аз ще умра от сто разрязани места
И небето целия ще ме затрупа
Като къс стъкло ще ме разчупи
Аз ще умра от гласа на трясъка
Пробил ушите ми
Аз ще умра от оглушителните рани
Нанесени ми в два часа преди да се разсъмне
От плешиви плашливи убийци
Аз ще умра без да забележа
Че умирам ще умра
Погребан под сухите руини
Хилядометров напластен памук
Аз ще умра удавен в маслото на възбудата
Стъпкан под краката на безразлични животни
И под краката на различни животни
Аз ще умра чисто гол или загърнат в червено
                                                                            платнище
Или натъпкан в претъпкана чанта с ножчета за
                                                                             бръснене
Може би ще умра без да лакирам
Ноктите на долните си крайници
И с шепи препълнени със сълзи
И с шепи препълнени със сълзи
Аз ще умра когато клепачите ми отлетят
Отлетят към яростното слънце
Когато ми зашепнат бавно
Злобни думи на ухото
Аз ще умра съгледал как се гаврят със децата
И със мъжете смаяни и бледи
Аз ще умра изглозган жив
От червеите ще умра
С ръце завързани под водопада
Аз ще умра запален в тъжния пожар
Аз ще умра малко или много
Без да страдам но със любопитство
И след това когато всичко свърши
Ще умра.
 
 
ЕДНОРОГЪТ
 
          На теб
 
Беше някъде през май и беше светло
И сърцето ми цъфтеше като млад бадем
Под дърветата с пръстеновидни клони
Ние се прегръщахме със теб
Трябва да се каже за мое оправдание
– Хайде да не се будалкаме така –
Че всичко туй извършихме върху тревата
И безброен беше броят на пълзящите гадинки
Дето ги избивах безпощадно
Плъзнали по шията на твоя крак
Трябваше да ги избивам поотделно
Както англичаните избиха бурите
Един след друг… Мръсниците
Има сигурно опиянение
(В смисъл сигурно опиянение)
Да се любиш сред полето под носа на еднорог
И тогава те обземат всякакви идеи за величие
Не не е жестоко и освен това е чисто
Фермерите също идваха да гледат,
Имах време и дори в излишък
– Невъзможно е да помниш тъй като сънувах аз –
И отидох твърде надалече чак до някакви огради
Там едно момиче русо със гърди червени като мед
Бодна ме с една касапска кука и ме сложи да вися
Трябва да се каже за нейно оправдание
– Хайде да не се будалкаме така –
Тя те искаше страхотно страшно я смущавах аз
Беше полудяла от желания повече от мен дори
Както знаеш аз съм честен повече от всеки друг
Разкажи ми най-подробно правите ли нещо там
А когато пак дойдохте тук на следващия ден
Нямаше го вече него – еднорогия му еднорог,
Там една самотна крава с рога си единствен
С рога си единствен в двойствено число
Това все пак е повече от уважителен предлог
Особен когато някой клати като луд
Трябва да се каже за тяхно оправдание
Тези дето се поклащат здраво имат здрав авторитет
Но сега и месец май привърши
Повече наникъде не мърдам чак до следващия май.
 
 
ДЕЛИНИ*
 
Трябва наистина да си признаем с тъга:
Хубавите голи жени никога не съвпадат
С хубавите облечени.
Разбира се, че има изключения.
Да вземем моята жена. И вашата също.
И ако вие сте написали тези редове,
макар да не вярвам, то вие лъжете, както аз дишам.
 
––––––––––––––––––––––––-
*Делини – плувен басейн на брега на Сена, в центъра на Париж, любимо място за нудистите
 
 
КОГАТО ВЯТЪРЪТ НАХЛУЕ В МОЯ ЧЕРЕП
 
Когато вятърът нахлуе в моя череп
Когато всяка моя кост позеленее
Навярно ще помислят че се хиля
Но това ще е лъжливо впечатление
Понеже неизбежно ще отсъства
Елементът ми пластичен
Пласти-пласти-пласти-тичен
Който плъховете ще откъснат
с чарка мой и весилата
И прасците и бедрата
Задника и колената
Чрез които днес се движа
Космите ми мойте пори
Мойте синкави очи без порив
Мойте зейнали ченета голи
Със които ви облизвах
И носа ми грандиозен
Моят дроб сърце и мозък
Тези ценни дреболии
Всички търсеха приживе;
Разни дукове, дукеси
Папи разни и папеси
И абати абатеси
И хората от занаята
Няма аз да притежавам вечно
Този фосфор вече поразмекнат
Дето ми помага да предвиждам
И в смъртта си себе си да виждам
Как със вятър в черепа позеленявам …
Ах ужасно ме боли че остарявам.
 
Превод от френски Рада Баларева и Румен Леонидов
Facebook Comments