Серж Гeнсбург и най-еротичната песен за всички времена – Je t’aime… moi non plus

magnifisonz.com / 

На 2 март 1991 година ни напуска Серж Генсбург. Автора на втората по популярност френска песен, след националният химн (Марсилезата). Изпълнителят, който е символ на бохемския живот във Франция. Чаровният грозник, който омагьосва красавиците и публиката.

Авторът на най-еротичната песен за всички времена – Je t“aime … moi non plus – е Серж Генсбург, който я пише през 1967 година по време на романа си с Бриджит Бардо. За първи път авторът я изпълнява  в дует с актрисата.  По молба на 33-годишната тогава Бардо, записът не е пуснат, тък като тогава тя е на върха на славата си и е омъжена.

Парчето превзема ефира малко по-късно, но в нов вариант – женският глас е на Джейн Биркин, следващата голяма любов на  автора и трета негова съпруга. А записът с Бриджит Бардо все пак се появява, но едва   5  години след  смъртта на автора си.

Рожденото име на Серж Генсбург е всъщност Люсиен Гинсбург. Той е роден в Париж през 1928 година. Родителите му са руски евреи,  имигранти  във Франция.

Мечтата на младия Люсиен е да стане художник, но се прочува като автор на текстове, композитор и изпълнител на песни.  Пробва се и като актьор. Текстовете на песните на  Генсбург  са често двусмислени и изразяват потребността му от нежност и деликатност, но и от предизвикателства – понякога еротични  и порнографски.

В края на 50-те години Люсиен Гинсбург приема псевдонима Серж Генсбург, като променя правописа на фамилноато си име. Докъм 30-тата си година той работи като учител по рисуване, по пеене и  дори  като възпитател в лицей. По-късно Серж Генсбург започва да работи като музикант и певец в нощни барове и казина.

Още 23-годишен, Серж Генсбург се жени за дъщерята на руски емигранти, но бракът не просъществува дълго, защото съпругата му не издържа на безбройните му изневери. Кариерата му също е доста колеблива. Епохата на йе-йе стила съвсем го обезкуражава. Още повече, че щом се опита на пее пред публика, критиката го съсипва от подигравки заради огромния нос и щръкналите уши.

Успехите идват, когато Серж започва да пише песни за Петула Кларк,  Жюлиет Греко,  Франсоаз Арди и главно за Франс Гал, която с негова композиция печели   награда на Евровизия през 1965 година.

През 1964 година Генсбург се жени отново, ражда се дъщеря му Наташа, но следва бърз развод. Двете  големи любови на Генсбург са Бриджит Бардо и Джейн Биркин. На Бардо Серж посвещава няколко от най-известните си песни. С англичанката Джейн Биркин  Генсбург  се запознава във Венеция на снимачната площадка. Там започна страстната им връзка, която трае 12 години и изцяло променя живота на  композитора. От брака им се ражда Шарлот Генсбург, която днес е известна актриса. И на Джейн Серж посвещава песни, които са известни по цял свят. 

От голямата слабост на Генсбърг  към алкохола идва и неговият прякор Генсбар. Той пише за най-големите звезди за времето си. Пресъздава всевъзможни ритми  –  реге, рап, африканска и кубинска музика, джаз, рок и класика.

През 1973 година Серж получавяа сърдечна криза, но продължава да пие и пуши, верен на личността, която е избрал да бъде. Не се разделя с нощните клубове, винаги зле избръснат и на градус, образ, който у едни буди възхищение, а в други неприязън. 

Джейн не издържа на този живот и пред 1980 година го напуска.  Последните си два албума Генсбург написва в Ню Йорк. 

През 1991 година Серж Генсбург умира  след петата тежка сърдечна криза. Гробът му, в  гробището Монпарнас,  е един от най-посещаваните.

Facebook Comments