Васил Левски : Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си

magnifisonz.com / 

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

 

При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците. До последно турците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрино отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.
Впоследствие Апостола е отведен в София, където е предаден на съд.

 

Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията.Той подчертал няколко пъти ,че е търсил законни пътища за изменение на живота в империята. Левски се разграничава от дейността на Д.Общи за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета и пред Европа. Комисията на процеса е от Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х.Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите х.Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21.01.1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Д.Общи и В.Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

 

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
През 1956 г. при археологически разкопки в църквата „Св. Петка Самарджийска“ в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

Девет години той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и със сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.

— Иван Вазов, из поемата „Левски“ от „Епопея на забравените“, 1882 г.

 

Думи на Васил Левски : 

  • Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род.из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски
  • Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
  • Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.
  • Без изпит не е приет никой.Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“
  • Без революция сме загубени во веки веков.до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.
  • Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.
  • Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.доЛ. Каравелов, 25.VII.1872
  • Бързата работа ялова излиза.до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
  • Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
  • Времето е в нас и ние сме във времето.до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
  • Всекиму ще се държи сметка за делата.до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.
  • Всички зависят от вишегласието.до Революционния комитет в Сливен, 16.I.1872 г.
  • Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
  • Всичко се състои в нашите задружни сили.до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
  • Главният център е в България.до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.
  • Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
  • Дела трябват, а не думи.до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
  • Днешният век е век на свободата.до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
  • Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
  • Дружна разяснителна работа.до местни комитети, лятото на 1872 г.
  • Дързост и постоянство!
  • За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
  • За враговете на демокрацията и републиката — смърт!из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3
  • За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.до Ив.П.Кръшковски, 20.VI.1871 г.
  • За честните хора такава смърт.до сливенци, 4.IV.1872 г.
  • Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
  • Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.
  • Има два пътя — кой ще изберете?до Л. Каравелов
  • И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
  • Интригата спира хода на народната работа.до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
  • Както речат повечето игроводи, така ще играем.до кръг дейци във Влашко, 20.VI.1871 г.
  • Каравелов казва: „Аз съм“.до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
  • Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
  • Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.
  • На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
  • На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.
  • Най-много са виновни чорбаджиите.до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
  • Народе ? ? ? ?стр. 115 джобно тефтерче на Левски
  • Народната работа стои над всичко.до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.
  • Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
  • Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсияПротоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 г.
  • Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • Не ща да съм турски и никакъв роб. … Същото искам и за милия си род.из недовършената римувана автобиография в тефтерчето на Васил Левски
  • Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
  • Никой да не се повежда сляпо в работата.до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.
  • Обич и доверие към Апостола!до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.
  • Оръжие, оръжие и пак оръжие.до троянци, 15.VII.1872 г.
  • От едно място трябва да се свири…до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. IX.1872 г.
  • От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.
  • Отговорност към обществените средства
  • Предателите трябва да се убиват.до сливенци, лятото на 1871 г.
  • Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.
  • Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.
  • Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
  • Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
  • Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!до чорбаджи Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
  • Свобода и Всекиму своето!Писмо на Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 г.
  • Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел
  • Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.до едно чорбаджийско семейство в Карлово
  • Строга и редовна отчетност.до Сливенския комитет, април 1872 г.
  • Строга революционна бдителност.до местен комитет
  • Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.
  • Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
  • Трябва да се жертва всичко, па и себе си.до орханийци, 29.I.1872 г.
  • Трябва да се променят имената — станаха известни на мнозина.до Д. Хр. Попов, 20.VI.1871 г.
  • Трябва да се съобразите със закона.до Панайот Хитов, 10.I.1872 г.
  • Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.
  • Турци поганци мен угадиха, тежка потера тий си здигнаха, кат скакалци по гора тръгнаха и всичко Карлово обиколиха, и по улици стража поставиха, дано мен жив уловяха или бър главата ми сдобиха. Гламави турци-мръсни агарянци,из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски
  • Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.
  • Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.
  • Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
Facebook Comments