Сергей Капица – Културата трябва да се насажда! Даже със сила. Иначе всички нас ни чака крах

magnifisonz.com / 

Професор Сергей Капица е роден през 1928 година в Кембридж (Англия). Там в известната лаборатория „Ръдърфорд“ работел баща му -Нобеловият лауреат академик Пьотр Капица. От 1935 г. живее в СССР, но има и дом в Англия. Завършил е Московския авиационен институт. Доктор е на физико-математическите науки, член и вицепрезидент на Руската академия за естествени науки. Член е на още куп академии – Всемирната академия за наука и изкуство, Европейската академия на науките, Евразийското физическо общество, Световния институт за наука, член е също така на прословутия Римски клуб и президент на Никитския клуб*, член е на Международната федерация по аеронавтика, на Манчестерското литературно и философско общество. Заместник-председател е на Пъгуошкия комитет към Руската академия на науките. От 1973 г. е несменяем автор и водещ на научно-популярното телевизионно предаване „Очевидное – невероятное“. Автор е на многобройни научни трудове в областта на аеродинамиката и електродинамиката, на синхронното излъчване и ядрената физика, на историята на науката и на демографията, има ред изследвания в областта на образователната методика и практика.

Негов брат е професор Андрей Капица, виден географ и геоморфолог, изследовател на Антарктида и член-кореспондент на РАН. Съпруга му е Татяна Дамир – дъщеря на главния терапевт на Съветската армия по време на Втората световна война – известния с уникалните си диагностични способности професор Алим Дамир.

Има две дъщери, син и четирима внуци.

Цитати :

Да събереш стадо от овце е лесно, трудно е да се събере стадо от котки.

Математика е това, което руснаците препродават на китайците в американските университети.

Телевизията, е най-силното взаимодействие на хората, сега намираща се в ръцете на тези, които съвършено безотговорно се отнасят към своята роля в обществото.

Да ръководиш – това означава да не пречиш на добрите хора да работят.

Русия се превръща в страна на глупаци.

Само противоречието стимулира развитието на науката. Това трябва да се подчертава, а не да се замазва.

Неразбирането на едни или други неща не означава наличие на Бог.

Културата трябва да се насажда! Даже със сила. Иначе всички нас ни чака крах.

Преди да действате, трябва да разберете.

Живота се направлява не от логиката, а от емоциите

––––––––––––––

Интервю със Сергей Капица :

––

Движим се към вилата на Капица, тя е в известна вилна зона край Москва, местността се нарича Николина гора. Отминаваме прочутата Барвиха, където често се лекуваше Елцин. Изумяваме се от новите строежи – край пътя са израсли цели МОЛ-ове. Лесът се редува с дълги и високи огради, пред които понякога се вижда охрана, а шосето е малко специално – край него липсват отбивки, но често се виждат милиционери. Всъщност почти всеки ден оттук минават и правителствени кортежи, има резиденции наоколо, затова е така. Предпазливост срещу атентати.

Академичната вила няма общо със замъците на руските новобогаташи. Тя е дървена, достатъчно просторна, но някак по домашному уютна, добре обживяна. Капица и съпругата му закусват в скромна кухничка, канят ни на масата, тя настоява да ядем чебуреките й, да пием чай. Чак след половин час непринуден разговор минаваме към същността на посещението, вече само двамата с учения, в просторния хол на семейството.

–––-

– Вярвате ли в свършека на света, г-н професор? Той скоро ли е – плашат ни с 2012 г., със звездата Нибиру и какво ли не.

– О, вероятно знаете моето мнение, по-скоро се подигравам на тези неща…

– Отмятате със замах есхатологичните страшилки, така ли?

– Вижте, по-скоро ги смятам за непродуктивни. В тях липсва положително съдържание. Не ни помагат. Не че светът ни е вечен. Но не свършва сега и няма да свърши скоро. Ние, разбира се, имаме потенциала да се унищожим – при един ядрен конфликт, примерно, но такова нещо е слабо вероятно.

– Отде тогава толкоз версии за края, за катастрофата с главно „К“?

– Това отразява настроенията в обществото. Тези специфични нагласи – че всичко е свършено, че всичко е безсмислено, отразяват промените в мисленето на хората.

– Тоест не за физика и математика иде реч, а за дух, за философия?

– Да, корените на подобни настроения са морални и философски. Според мен човечеството преживява много дълбока криза. Ние живеем в преломна точка от човешката история. Това се отразява на мисленето. За много кратък срок, всъщност по-малко от сто години, човешкото развитие претърпя огромни промени.

– Имате сериозен труд по демография. От неговите резултати ли стигнахте до тези заключения?

– И оттам. Само по време на моя живот човечеството се увеличи с пет милиарда. Когато бях ученик, ме учеха, че човечеството е два милиарда. Сега е седем! В същото време предстои стабилизация на броя на земното население, мисля, че доказах това, но подобни ситуации стават за първи път в земната история. Това преобръща всичко – не само демографските темпове, но и всичко останало. Смятам това за най-важното събитие, случващо се на човечеството от времето на неговото възникване. Това не е преувеличение, а са математически факти.

– Твърдите, че това променя и съзнанието. Защо?

– Променя всичко. Променя съзнанието, съответно обичаите, манталитета, начина на живот. Променя мисленето – изчезва стремежът към повече потомство, пък и към други неща – повече оръжие, повече земя, повече, повече, повече… Вече не е така. Екстензивното развитие вече приключва. Край.

– А по-нататък? Как ще го направим интензивно? Фукуяма предрече края на историята, вие също говорите за край, макар на растежа на населението.

– По-нататък минаваме в нов режим. Но това става с криза. Тази криза ми се струва по-сериозна от енергетичната, екологичната или ситуацията с климата. Просто човекът е нараствал като численост през цялата си история. Сега този процес трябва да спре. Това е свързано с промени в съзнанието и, разбира се, с конфликтни ситуации.

–-курсив–-

Показва своето изследване „Демографската революция и информационното общество“, различни таблици и формули. От една диаграма виждам къде според теглото си би трябвало да се намира като численост днес човекът – някъде при мечока. Диаграмата отразява популацията на животинските биологични видове съобразно тяхното тегло. Мишките са милиарди. Слоновете са малко. Ние би трябвало да сме около 100 000, колкото мечките, по цялата земя. Но сме 7 000 000 000. С нас сме „издърпали“ някои животни, които ни служат – едър рогат добитък, домашни котки и кучета.

Професорът е учудващо жизнен, с превъзходна памет за 83-годишната си възраст. Не търси думите, не се напряга да си припомни имена и факти. При все че е не просто на достойни години, но е имал и тежък инцидент – през 1986-а луд с брадва в ръка го нападнал и се опитал да го убие. Направо в института, след лекции. В едната ръка лудият младеж стискал брадва, в другата – разтворен бръснач. Ударил Капица с брадвата в гръб с острото, два пъти по главата. Разсякъл му тила. Добре сложеният професор все пак успял да го отхвърли, да го затисне, да му отнеме брадвата, след което с удар с тъпото в челото го неутрализирал.

После на учения се наложило дълго лечение, все пак бил тежко ранен. Поводът? Лудият смятал Капица за „Главният жидомасон“. (На младежа, който не бил дори студент, се наложило още по-дълго лечение – хоспитализиран е принудително до края на живота си.)

Капица и до днес се чуди – първо, „жидомасон“ е нонсенс. „Жидовете“ не са масони и обратното. Пък той не бил ни това, ни онова. Но нейсе.

––-

– Всъщност Вашата демографска теория прави извод, че нарастването на населението ще спре, но открива закономерност, нали?

– Да, с помощта на теоретичната физика създадохме модел на човешкото развитие, при който скоростта на нарастване на населението е пропорционална на числеността на населението на Земята на квадрат. При това за цял милион години, от палеолита, неолита, през древния свят, та до Средновековието, новата и най-новата история. По около девет милиарда души са живели през всеки период, но с историците обърнахме внимание на ускоряването на времето, на уплътняването на периодите – всеки е 2-3 пъти по кратък от предишния. Сега достигнахме тавана на това ускорение и затова този период е качествено нов. Само че малцина разбират това още и какво значи то.

– Какво имате предвид?

– Ами това, което казвам – ето голям доклад беше публикуван за бъдещото население на Земята в американското списание Foreign affaires. Там съвършено пропускат факта, че сме в подобен период и това означава всъщност кризисен период. Един вид корабът се обръща, а хората си танцуват в салона. Всичко в света се променя. Трябва да се научим да разглеждаме човечеството като единна система. То винаги е било единна система, не само сега, когато усилено се говори за глобализацията. И преди милион години сме били единно цяло. И човечеството винаги е нараствало като брой. Бавно, но сигурно е нараствало. По установим закон за това нарастване. Сега този Закон на ръста дойде до прага на криза. И ние живеем в това време. Трябва да разберем това в цялата му яснота.

– А като заплаха ли трябва да го възприемаме?

– Трябва да ни подтикне да се пренастроим. Ние сме и причината, и обектът на тази промяна. Изпитваме трудности да го разберем.

– Но човекът не е просто биологичен вид…

– Съвършено вярно. Човекът притежава разум. Още Аристотел го е казал: „Човекът е животно, стремящо се към знания“. С това започва главната книга на Аристотел „Метафизика“ и е казано преди 2500 години! Той точно е разбрал, според мен, а и не само според мен, природата на човека. Ние се размножаваме и придвижваме съвсем като животните. Разбира се, вече имаме транспорт, но това не променя същността, то е само механика, конят и самолетът са различни само като качество в това отношение. Сега обаче всичко се променя. Дойдохме до предела на човешката численост. Това е предмет на настоящата ми теория. Ние можем да го формулираме математически. В това е прелестта на математиката, че ако теорията е вярна, тя не само ни дава модел на тези факти, които съществуват, но и ни дава основа за прогнозиране на бъдещето. Когато е правилна, разбира се.

– Споменахте прогнозиране на бъдещето. Не се ли занимава тъкмо с това прочутият Римски клуб, на който отдавна сте член? Може ли той да ни е в помощ при тези наши футурологични опити?

– Боя се, че едва ли. Там малко механично тръгнаха нещата… Имаше доста люде в клуба, който смятаха, че е достатъчно да струпат камари от достъпни данни и сведения и от тях само по себе си ще се получи уравнението. Уравнението на бъдещето. Подходиха по твърде счетоводителски начин, бих казал – там надделя счетоводителското мислене. А пробвали ли сте се да изчетете десетина тома счетоводни книги накуп?

– Не, никога.

– От такова четене не можете да разберете дори прости неща като това: дали е крадено, или не е. (Смее се.) Трябва друг тип подход, друг тип синтез.

– Малтус опита един вид демографска прогностика – че ще растем и растем, докато ни свърши храната.

– Малтус твърдеше, че човечеството е ограничено от ресурсите. И оттам прави всички свои изводи. Но бърка. Той смяташе, че нарастваме по експоненциална крива. Но човечеството расте по по-сложен закон, по хиперболична крива. Това ни даде възможност да предложим нов вариант на глобалната история на човечеството. Тя започва с появата на съзнанието и завършва с демографски взрив. Нарастването на човечеството е основано върху колективно взаимодействие, аналогично на взаимодействието на Ван дер Валс в неидеален газ или в плазма…

– Като цяло какво значи това? Че ще спрем да растем? Моята страна, България, дори намалява. Бяхме близо 9 милиона, сега сме 7.3.

– Толкова сте намалели? За колко време?

– За двайсет години.

– Но вероятно имате емиграция голяма?

– Е, да.

– Теорията ми не е за отделни страни, а за целия свят. Като цяло населението ще се стабилизира навсякъде – разбира се, с колебания – с оглед на различните национални особености и на образованието. Оказва се, че образованието е най-добрият контрацептив (смее се). Но тази стабилизация няма да е поради липса на ресурс, както смята Малтус. Ресурси има. Те не се разпределят добре, но то е съвършено друг въпрос. Помня, че веднъж разговарях като член на Римския клуб с министъра на земеделието на Аржентина. Аржентина е 30% по-малка от Индия по територия, но територията й е много подходяща за селско стопанство. В Индия живеят повече от милиард души, а в Аржентина – над 40 милиона. Но Аржентина по своя потенциал би могла да изхранва не само Индия, ами цял свят! Разбира се, ако правилно се експлоатират и разпределят ресурсите й.

– А тази криза на съзнанието, пък и не само на него, с какво ще свърши? Ще се намери ли обединяваща идея и възможност за рационално управление на планетата с оглед интересите на всичките й части? Демокрацията например?

– Демокрацията е само средство. Сама по себе си тя щастие не дава. По време на моята младост радиото беше велико откритие, изглеждаше, че то ще преобърне съдбата на човечеството. А Иля Илф написа: „Имам си вече радио, а щастие пак си нямам“. Демокрацията е като радиото, като парите, като пазара, като телевизията, като интернет – средство. Инструмент. И нищо повече.

– Друга могъща идеология с глобални претенции на XX век беше комунизмът. Защо рухна?

– О, всички знаем защо. Но не знаем какво е комунизъм. Знаете ли анекдота за Хрушчов, когато тръгнали да му докладват, че комунизмът е на хоризонта?

– Не.

– Ами това е – идват и му докладват: „Никита Сергеевич, комунизмът е вече на хоризонта!“ А той пита: „Какво е това хоризонт?“

– Сигурно добре е знаел какво е „комунизъм“…

– Сигурно. (Смее се.) Та обяснили му – хоризонт е черта, която разделя небето от земята и постоянно се отдалечава, ако вървите към нея… Всъщност проблемите на екологията са нещо, което би трябвало да провокира света за единомислие и рационализъм. Тъй като всичко е наистина единна система – не може вече едни да изгарят въглищата, а други да им дишат саждите…

– Пазарът не е ли единен регулатор с възможности за обективност на световните процеси? Либералният капитализъм не би ли могъл да доведе до баланс и хармония в световен план?

– Силите – и икономически, и политически, продължават да съхраняват странна привързаност към тясната си конкретика в сферата на собствените интереси. А това е странно и малко глупаво. Стига се дори дотам да се пише историята в угода на сегашната политика.

– Но това е основа на съществуването им. Интересите им са противоположни, може би неизбежно подхождат малко хищнически. Ето – ресурсите. Нали все пак са ограничени, все някога ще свършат?

– Ако се занимавате с физика, ще знаете, че самите елементи са неизчерпаем ресурс. Но аз и на тези приказки не вярвам. Преди 40 години ни казваха – нефтът свършва след 40 години! Тези години минаха и пак ни говорят – след 40 години нефтът свършва. А запаси има и ще има, и енергия ще имаме. Кризата е в това, че не умеем да управляваме. Себе си не можем да управляваме.

– Май просто не мислим себе си за едно цяло?

– Да, особено грешим, като помпаме национални страсти. А общото между нас е много повече. Немският теолог Кюнг, който се занимава със сравнително религиознание, твърди, че всички религии в съдържанието си са еднакви – трябва да се уважават животът и човекът, а всичко останало, касаещо евреите или мюсюлманите, будистите или християните, са епизоди от най-новата история.

– Но и от свещените книги при нужда могат да се измъкнат за ушите цитати, които прекрасно да послужат за разпалване на национални, на религиозни вражди, на омраза и агресия.

– Съвършено вярно. Но това изкривява истинската същност на ученията вътре.

– Имам познати и приятели в Русия, които възприемат факта, че България вече е в НАТО и в ЕС, като малко „предателство“ към Русия. Тоест гледат ни през тази призма.

– Това е неправилен, ограничен поглед към нещата. То идва от времена, когато племенното мислене е било определящо. Необходимо е по-широко да се гледа днес, именно през постоянното чувство, че човечеството е единна система. Това трябва да е бъдещият поглед върху нещата. Иначе ще заприличаме на лекари, които лекуват: единият – левия крак, а другият – десния. Пък човекът през това време умира, защото болестта му е другаде – в главата, примерно.

– Но един американски географ, Джаред Даймънд, написа книга, подтикнат от туземец, който го питал: и аз имам две очи и две ръце, пък нямам нищо от твоите безбройни хубави неща. Защо? И днес така пита половината свят.

– Че то и Русия е така разделена. За съжаление имам данни, че ножицата на несправедливото разпределение не се затваря, а напротив – отваря се по-широко. Това заплашва стабилността на обществото и тук, и по цял свят. Много важен е въпросът за еволюцията на социалните науки. Те още не са извървели своя път. А въпросът е назрял. Глобална идеология още няма.

– Каква е възможността ученият да влияе върху общественото мнение, върху политиците? Доколкото знам, баща ви, академик Пьотър Капица, пряко е контактувал със Сталин и е спасил немалко учени от преследване.

– Баща ми беше интернационалист. Баща му – моят дядо, беше царски генерал, строил е Кронщад. А дядо ми по майчина линия е крупен корабостроител. Те ме възпитаха в уважение към служенето на родината, не към моментната власт. „Всяка власт е от Бога“, пише в писанието. Но родината си остава и при смяна на властите.

– Четох как веднъж журналистка му казала: „Имате знаменит син“, а той я поправил: „Знаменит съм аз, синът ми е само известен“. Тежи ли ви сянката му, или повече помага?

– Отнасям се с хумор към тези неща.

– А защо се хванахте с телевизионното предаване „Очевидное – невероятное“?… Не е ли малко странно за крупен учен да е популяризатор на науката?

– А защо телевизията да се занимава само с глупости? Пък и това не е популяризация на науката, не. Популяризация на науката е да обясняваш сериозни неща на детски език. Това, което аз правя в телевизията, е да обяснявам сериозни неща на сериозен език. Но така, че да е достъпно. Просто от това има голяма нужда.

Преди раздяла Сергей Капица ни показва вилата – ето тука е столовата, тук е терасата, през лятото е голяма красота. А тук ми е кабинетът. В кабинета – много книги, виси портрет на Лев Толстой.

Излизаме на мокрия сняг, който се топи вече. Пълно е с преспи и локви. Боровете наоколо са потънали в тишина. Гарван стои и гледа унило, веселото куче на стопаните хуква и го прогонва.

До дачата на академик Сергей Капица е дачата, в която Пьотр Капица устроил своята лаборатория, когато Сталин му забранил да се връща в Англия. Все пак по-късно направил цял институт за Капица. Пьотр Капица пишел до Сталин откровени писма. Тези писма никой освен Сталин не е чел. Писал писма и после – в защита на Ландау, на Сахаров – до Хрушчов, до Брежнев. Винаги сам. Никога колективно.

Сега вилата е на Андрей Капица – професора географ. Пьотр Капица често изпадал и в немилост, дори отказал да работи за атомната бомба с Берия. Веднъж треперещ дотичал комендантът на селището, казал: обадете се на този правителствен телефон. Отсреща бил Маленков, помолил уважително Капица да продължава да пише на Сталин.

Всъщност академикът и Сталин никога не са се срещали лично.

Facebook Comments