Ал Пачино – За хората, за които съществувам от време на време, аз нямам време

magnifisonz.com/ 

Алфредо Джеймс Пачино  е американски актьор. Произходът му е сицилиански, неговите дядо и баба по майчина линия имигрират в САЩ от Корлеоне, Сицилия, Италия. През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма.

Ето и десетина цитати от неповторимия Ал Пачино:

1. Да ти кажа ли от какво човек става безчувствен и циничен? От това, че са го предавали, захвърляли и заменяли за други хора, а той е бил готов да даде, ако не всичко, то твърде много.

2. Животът е пътуване с влак. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината. Това е едно ужасно усещане, което смразява кръвта.

3. Лесно е да се заблуди окото, но е трудно да се заблуди сърцето.

4. Най-трудното нещо в това да бъдеш известен, е, че хората винаги са мили вас. Водиш разговор и всеки се съгласява с това, което казваш – дори и да говориш пълни глупости. Трябва хората да могат да ви кажат, каквото не искате да чуете.

5. Винаги казвам истината, освен в случаите, когато лъжа.

6. Цялата работа при звездите … е като… издигат те накъде нагоре и ставаш звезда, сетне суперзвезда. Какво ще рече това? Че си някъде горе, извън останалите. Това може да се окаже тъжно.

7. Моите слабости … Може би, ако ме бяхте питали за силните ми страни, щях да направя същата пауза. Може би те са едно и също нещо.

8. За хората, за които съществувам от време на време, аз нямам време.

9. Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.

10. Когато всичко работи, човек престава да се показва и доказва на другите. Когато човек е силен, той излъчва спокойствие и не влиза в излишни битки. Когато обикнеш настоящето, спираш да бъдеш обсебен. Тогава човек става самостоятелен, уповава се на вярата в себе си, знае на какво е способен и не се нуждае да убеждава другите да вярват в него.

Facebook Comments