Антон Павлович Чехов – Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости

magnifisonz.com / 

„Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница.“ – казва великият руски писател и драматург Антон Павлович Чехов. Почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения, той работи като лекар. Въпреки че започва да пише поради финансови причини, с времето творческите му изяви нарастват и той прави нововъведения, които силно променят представите за съвременния разказ. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. „Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава“, смята големият писател.

За краткия си живот от 44 години, Чехов създава около 900 произведения, предимно хумористични разкази, пиеси и повести, които го превръщат в признат класик на световната литература. Произведенията му са преведени на повече от 100 езика, а прочутите му пиеси „Чайка“, „Вишнева градина“ и „Три сестри“ до ден днешен се поставят в театрите по цял свят.

Чехов е роден на 29 януари 1860 година.
Нека днес да си припомним някои от най-красивите и гениални мисли на големия писател. И да се насладим на изящното му слово. „Езикът трябва да е прост и изящен…“

„Ако в пръво действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.“

chehov 2

За любовта и за жената

Какво огромно щастие е да обичаш и да си обичан.

Когато обичаш, откриваш в себе си такова богатство, такава нежност, ласкавост, че дори не ти се вярва, че умееш да обичаш по този начин.

Младата, прелестна, поетична, унасяща в света на бляновете любов – само тя на земята може да донесе щастие.

Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.

Да се ожениш за една девойка само заради това, че е симпатична, е все едно да си купиш на пазара ненужна вещ само затова, че е хубава.

Жената трябва да се възпита така, че да умее да осъзнава своите грешки, защото – по нейно мнение – тя винаги е правата.

Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.

Жената е опияняващ продукт, който обаче и досега не са се сетили да обложат с акцизна ставка.

За живота и хората

Страшно ми се иска да живея, иска ми се нашият живот да бъде свят, висок и тържествен – като небесният свод. Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.

У всеки от нас има твърде много винтове, колела и клапани, че да можем да съдим един за друг по първото впечатление или по два-три външни признака.

Децата са святи и чисти. Не бива да ги правим играчки на своето настроение.

Човек е онова, което мисли за себе си.

Животът е досаден капан. Когато мислещият човек възмъжее и достигне до зряло съзнание, той неволно се чувства като в капан, от който няма изход.

Човек е това, в което вярва.

У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.

Трябва да бъдем ясни умствено, чисти нравствено и спретнати физически.

Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.

Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.

Истината и красотата винаги са съставлявали главното в човешкия живот и въобще на земята.

Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът е кратък и трябва да го живеем по-добре.

Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.

Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот.

Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.

Равнодушието е парализа за душата, нейна преждевременна смърт.

Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.

Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни и бодри, не преставайте да правите добро.

Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични.

Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.

Злобата е своего рода малодушие.

Любовта, приятелството и уважението не обединяват така, както общата ненавист към нещо.

По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.

На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух

Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква въпроса: „Ами дали не е негодник?“

Всичко знаят и всичко разбират само глупаците и шарлатаните.

Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.

chehov 3

За писателството и творчеството

Няма нищо ново в изкуството освен таланта.

Краткостта е сестра на таланта.

Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.

Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.

Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.

Където има изкуство, където има талант, там няма нито старост, нито самота, нито болка, дори смъртта е наполовина…

Писателят трябва много да пише, но не трябва да бърза.

През всички времена богатството на езика и ораторското изкуство са вървели ръка за ръка.

В критикари обикновено се превръщат тези хора, които биха станали поети, историци, биографи, ако можеха, но изпробвайки своите таланти в тези или други области и претърпявайки неуспех, са решили да се заемат с критика.

Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие.

Facebook Comments