Амедео Модилиани – Твоят истински дълг е да съхраняваш мечтата си

magnifisonz.com / 

Амедео Модилиани (1884-1920) е един от най-обичаните художници на всички времена. Познат е предимно с портрети, които се отличават с издължени форми, специфични цветове и лица, в които артистът внушава състоянията, настроенията и индивидуалностите на реалните прототипи. През целия си съзнателен живот той търси ключа към човешката душа и това, което е отвъд нея. Писмата до неговите приятели Оскар Гилиа и д-р Пол Аликзандър разкриват неговата проницателност и постоянен стремеж към овладяване на красотата, естетиката и смисъла.

През 1901 г, докато е в Капри, Модилиани често пише писма на своя приятел – художника Оскар Гилиа. От тях проличава повлияването на артиста от идеите на Фридрих Ницше.

„Пази свещено всичко, което може да въздигне и развълнува твоя ум… Стреми се да предизвикваш и да обезсмъртяваш тези плодородни стимули, защото те могат да тласнат ума към максимума на неговата творческа сила.”

Писмата на Модилиани към Гилиа разкриват мислите и вдъхновенията му, вижданията за силата на изкуството като  посредник към великите идеи на човека и изразяването им в най-естетически форми. Оскар Гилиа е със седем години по-възрастен от Амедео и по всяка вероятност той е този, който отваря съзнанието на младия Модилиани към творчески търсения, още докато живее в Ливорно.  

„Скъпи приятелю,
Пиша ти, за да излея душата си пред теб и за да се утвърдя пред себе си.
В плен съм на големи енергии, които прииждат и после се разпадат…
Днес един буржоа ме оскърби като ми каза, че аз, или поне моят мозък, съм ленив. Направи ми добро. Бих искал подобно предупреждение всяка сутрин на събуждане: но те не могат да ни разберат, нито пък да разберат живота…”

Модилиани е на 17 години, когато пише до Оскар:

„Опитвам се също да формулирам с най-голяма яснота истините на изкуството и живота, които съзирам разпръснати сред красотите на Рим и откакто вътрешният им смисъл става ясен за мен, аз се стремя да разкрия и подредя устройствата им, нещо като метафизична архитектура, за да създам от нея моята истина за живота, красотата и изкуството.
Довиждане. Говори ми за теб, както аз говорих за себе си. Не е ли това целта на приятелството: да оформя и въздига волята според нейните наклонности, да разкрива единия на другия и на самите нас?
Довиждане,
Твой предан“

И още едно писмо до Гилиа малко по-късно, същата година: 

„Ние другите (извинете за множественото число) имаме различни права от нормалните хора, понеже ние имаме различни потребности, което ни поставя над – това трябва да бъде казано и отстоявано – тяхната тленност. Наш дълг е никога да не бъдем претопени от саможертвения огън. Твоят истински дълг е да съхраняваш мечтата си. Красотата също има някои болезнени задължения: те, обаче, произвеждат най- величествените постижения на душата.“

Най-популярната бележка на Моди до Оскар гласи следното:

„Това, което търся, не е нито действителното, нито илюзорното, а Подсъзнателното, мистерията на това, което е Инстинктивно в човешкия род.“

Ноел Аликзандър, син на д-р Пол Аликзандър(негов приятел и колекционер на работите му), благодарение на архива на баща си създава книгата “The Unknown Modigliani” („Непознатият Модилиани”), коментира тази бележка така:

„Значението на това лично изявление, в което той усеща нуждата да изрази личната си позиция и да се постави в отношение с другите, е, според нас, че той не е търсел академична приемственост („действителното”), нито революционна автентичност(„илюзорното”), които противопоставят много от неговите съвременници/връстници. През целия си живот той преследва само едно: целта на неумолимото му търсене е била човешкото лице, човешкото тяло, човешката фигура. Това, което е искал да открие някъде в подсъзнанието си и чрез творческия си инстинкт, е било тайната истина за абсолютното съществувание, за чиято вяра той е имал нужната същност.”

Д-р Пол Аликзандър се запознава с Модилиани през есента на 1907 г. Той става негов близък приятел и до август 1914 г. е негов основен и дори единствен покровител. Така той създава неповторима колекция от негови ранни творби.

Ето както казва Пол Аликзандър за Моди:

„От деня на първата ни среща бях поразен от неговите забележителни артистични заложби и го умолявах да не разрушава нито една скица или чертеж. Вложих оскъдните си ресурси, които бях способен да дам на негово разположение и притежавах почти всичките му картини и рисунки от този период… Подготвителните скици и завършени рисунки позволяват на всеки да проследи неговото развитие стъпка по стъпка, щрих след щрих, по време на онези последователни състояния (като състоянията на извайване) на удивително деен ум на артистични търсения за собствен стил, който в интерес на истината много скоро изплува на повърхността.”

За рождения ден на Пол на 6 май 1913 г., Модилиани му изпраща картичка от гр. Лука, Италия. В нея проличават силното приятелство, чувството за хумор и разбиранията, които споделят двамата:

„Приятелю подлизурко,
Щастието е ангел със сериозно лице.
Посочи сонета. Обновения.
Ще ти пиша скоро.”

Един от последните портрети, които Амедео създава, е на полякинята Луниа Чеховска. Тя си спомня за вълнуващо преживяване с него, малко преди той да умре:

„Докато си приготвях вечеря, той ме помоли да вдигна ръката си за момент и на светлината от свещта той нарисува красива скица, на която написа:

Животът е дар: от малцината за множеството, от онези, които знаят и имат за онези, които не знаят и нямат.

9cae7923bdcb99c9e782309cf6a7b4ec

691ddf6a8519497077f19eb7bd8c5d4a

14326-02-elvireconcollettino_modigliani

amedeo modigliani 2

Amedeo+Modigliani+-+Seated+Nude+

AMEDEO-MODIGLIANI,-MODÌ_1

Amedeo-Modigliani-biografia-e-la-sua-arte-3-680x365

Amedeo-Modigliani-Jeanne-Hebuterne-with-Hat-and-Necklace-photo-credits-allpaintings.org-left-Portrait-of-Jeanne-Hebuterne-1918-photo-credits-whatsaboundart.wordpress.com-right

f2c4b7e28dcd137308d556982851c808

Facebook Comments