Френсис Бейкън – Знание и могъщество е едно и също

magnifisonz.com /

Основоположникът на английския материализъм и методологията в естествените науки Френсис Бейкън се ражда в Лондон на 22 януари 1561 година. Той е по-малкият от синовете на сър Никълъс Бейкън – лорд-пазител на Големия държавен печат на Англия.

Цитати и биография : 

  • В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати.
  • Завистта няма почивен ден.
  • Знание и могъщество е едно и също.
  • Знанието само по себе си е сила.
  • Мълчанието е добродетелта на глупаците.
  • Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.
  • Парите са добър слуга, но лош господар.
  • Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.
  • Трябва да се стремим към знание не заради споровете, не за да презираме другите, не заради полза, слава, власт или други низки цели, а за да бъдем полезни в живота.
  • Човек, който властва над другите, губи личната си свобода. 
  • Човек може толкова, колкото знае.

fransis beikun

Френсис учи две години в Тринити колидж, Кеймбридж, а след това три години прекарва във Франция като част от свитата на английския посланик. Започва професионалната си кариера като юрист и много скоро си спечелва авторитета на адвокат-философ, защитник на научната революция. Трудовете му са основа за популяризиране на индуктивния метод на научните изследвания, който често се нарича и “метод на Бейкън”. 

Своите виждания по проблемите на науката Бейкън излага в трактата “Нов органон”, който е написан през 1620 година. В този труд той определя като цел на науката “да увеличи властта на човека над природата”. Индукцията предполага познанието за природата да се извлича чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на времето си, подобни методи използват и алхимиците.

Но Бейкън смята за очевиден фактът, че науката има огромно значение. В труда му “Meditationes Sacrae” (1597 г.) се среща фразата “ipsa scientia potestas est”, което преведено дословно означава “Знанието само по себе си е сила”. По-късно, през 1668 година, в книгата си “Левиатан” Томас Хобс формулира същата фраза в онзи вид, който я прави крилата “Scientia potentia est” – Знанието е сила. Томас Хобс в младежките си години е секретар на сър Френсис Бейкън. Затова авторството на “Знанието е сила” често се приписва на Бейкън.

Според Бейкън, науката е призвана да увеличава човешките сили и да обезпечи на хората богат и достоен живот. И затова той показва плачевното по онова време състояние на науката. До тогава откритията се случват хаотично, много често случайно. Бейкън поставя основите на емпиричния подход при решаването на научните проблеми и настоява за методичното провеждане на изследванията. Твърди, че човек би могъл да прави много повече открития, ако подхожда систематично в изследванията си.

В теорията си за познанието Френсис Бейкън налага идеята, че истинското знание произтича от опита. Философията нарича този подход емпиричен. Бейкън не просто поставя основите на емпиризма, но е и един от най-последователно придържащите се към него.
Почива на 9 април 1626 година в Хайгейт, близо до Лондон.

fransis beikun 2

Знаете ли къде се намира прочутият остров Бенсалем? Който каже „никъде”, е прав. Още по-прав е обаче онзи, който каже, че се намира в „Новата Атлантида”, книга на сър Френсис Бейкън. Според нея остров Бенсалем е зареян някъде из необятния Тихи океан, западно от перуанския бряг, а на него живее най-разумното и добродетелно човешко общество в сравнение с всички, които познаваме. 
Издателят на Бейкън, д-р Роули, публикува „Новата Атлантида” през 1627-ма, година след смъртта на автора. Изглежда тя е написана около 1623, през онзи период на литературна активност, който следва политическия провал на Бейкън. Щедростта и просветлението, достойнството и величието, благочестието и целият обществен дух на жителите на Бенсалем са идеалните качества, които Бейкън-държавникът повече желаеше, отколкото се надяваше да види като характеристика на собствената си страна. 
Така започва встъпителната бележка към прочутата книга на сър Френсис Бейкън. „Новата Атлантида”, която и досега, четири века по-късно, се изследва и обсъжда от хора с различни идеи и цели. Както в много утопии, историята е проста, за да не се отклонява вниманието от важните неща. И така – група европейци пътуват в Тихия океан, на Запад от Перу, ветровете ги подмятат, те се губят и се готвят да умрат. След като казват молитва обаче, Бог ги отвежда до спасителна земя. Това е остров Бенсалем, не само населен с хора, но и пълен с чудеса – плод обаче не на магията, все още много характерна за ХVІІ век, а на науката, която тогава на практика не съществува. 
Оттам нататък история няма, всичко е разказ на местните, всъщност – фантазия на Бейкън, за това как е структурирано тяхното идилично общество, как живеят, какво правят. Оказва се, че те например са изобретили „карети, които се движат без коне”, „кораби, плуващи без платна”, „лодки, с които може да се влиза под водата”. Така преди 400 години сър Френсис Бейкън предсказва автомобила, съвременните кораби, подводниците. Но това не е всичко. В книгата могат да се намерят описания на още много чудеса от модерната епоха. Електрическата светлина, динамото, телевизията, цветното и говорещо кино, радиото, тонколоните, усилвателите, найлона – всичко това и още много наши чудеса не биха учудили Бейкън, ако той по някакъв начин се събуди днес. 
Музика от английския ренесанс, Сарабанда от Кемп, лютня
Трудно е да си представим подобно въображение, каквото ни демонстрира сър Френсис Бейкън. Да, книгата му е наречена „първият в света експеримент за популяризиране на науката”, но самият той цял живот се занимава с политика и нищо материално не е изобретил. Освен, разбира се, онова съвършено абстрактно нещо – емпиризма, наричан и досега „методът на Бейкън”, а за по-ясно – „научен метод”. И все пак, мисля си, за да опише Бейкън такива изобретения, може пък да е открил или откраднал някакви тефтери на Леонардо. 
Освен научните изобретения обаче, тази книга, както се смята, съдържа и много обществени идеи, онзи дух, вдъхновил френския Граждански кодекс, както и създаването на САЩ като общество на свободата. Френският граждански кодекс, наричан още Наполеонов, е сборник закони, които забраняват привилегиите, основани на произход, уреждат въпроса за религиозните свободи и постановяват, че държавните служби трябва да се заемат от най-подготвените за тях, а не по заслуги, връзки или друг ред. Все още се спори не дали, а доколко точно, идеите на Бейкън са повлияли за реализацията на такива обществени реформи като правата на жените, премахването на робството и на затворите за длъжници, отделянето на църквата от държавата и свободата на политическо изразяване. 
Така, де, някои спорят, а други – не, защото са наясно. Томас Джеферсън, третият американски президент например пише: „Смятам Френсис Бейкън, Джон Лок и Исак Нютон за тримата най-велики мъже, живели някога на света, те създадоха здравата база за израстването на физическите и моралните науки.” А историкът Уйлям Диксън пък заявява, че името на Френсис Бейкън трябва да бъде поставено в списъка с бащите-основатели на САЩ. 
Джон Доуланд, Галярда за графът на Есекс 
Своите велики идеи Френсис Бейкън развива и в други книги, които се групират в три направления – книги за науката, най-известна сред които е „Новият органон”, есета на религиозни, литературни и морални теми и по-специализирана юридически книги, в които той представя вижданията си за реформи в английските закони. Общо взето, приживе сър Френсис Бейкън не вижда реализация на повечето си идеи. Те стават популярни чак след смъртта му през 1626-та и въпреки че оттогава насам е считан наистина за един от базисните мислители на целия западен свят, приживе той изпитва доста горчивини и разочарования. Бебето Бейкън се ражда като богат аристократ през 1561 година, на Странд, както се казва – на пъпа на Лондон. 
Баща му, сър Николас Бейкън, е лорд-пазител на кралския печат при Елизабет І. Майка му е дъщеря на Антъни Кук, известен хуманист и наставник на крал Едуард VІ, предшественикът на Елизабет. Вуйчо му пък е прочутият лорд Уйлям Сесил, първи барон Бърлей. Заради крехкото си здраве Френсис учи у дома, но на 12 отива в Тринити колидж. Там за първи път среща и кралица Елизабет, която е впечатлена от неговия интелект. Още в Тринити този интелект схваща, че тогавашните методи за уж научно изследване и резултатите от тях са напълно погрешни – и желанието му да ги промени се задълбочава. 
Антъни Холборн, Галярд 
Когато Френсис Бейкън е на 15, животът му поема в предначертаното му от Съдбата политическо русло. Като помощник на английския посланик във Франция той три години учи и обикаля Европа. През 79-та обаче умира баща му, Бейкън се връща в Англия и влиза като депутат в Парламента, от където не излиза почти до края на живота си.  Известен е като либерално настроен реформатор, който се застъпва за промени и опростяване на законодателството. Сближава се с Робърт Девъро, втори граф Есекс, фаворит и любовник на кралицата. Скоро обаче се противопоставя на един закон за тройно увеличение на данъците и губи благоволението на Елизабет. 
Малко условна е тази загуба – да, тя не му дава онези постове, които той иска, но пък го прави свой юридически съветник. Неясно по случайност или заради добра информация, Бейкън къса връзките си с граф Есекс малко преди той да бъде осъден и екзекутиран за измяна, дори участва в следствената комисия срещу него. Но след две години, когато кралицата умира и на власт идва крал Джеймс І, известно време треска го тресе – защото Джеймс пък е приятел на екзекутирания Есекс. Това обаче явно не се отразява на отношенията им и Бейкън служи още 20 години предано на короната, издига се до канцлер, посветен е в рицарско звание и получава титлите Барон Верулам и виконт Сейнт Албан. 
Барух Булман, Павана
Въпреки че е богат, Френсис Бейкън постоянно е и беден. Има големи задължения към кредиторите, които се влачат след него още от младежките му години и цял живот не успява да ги оправи, въпреки високите постове, които заема. На всичкото отгоре на 45 той се жени за 30 години по-младата от него Алис Барнъм. Под влиянието на майка си тя отрано обича две неща – властта и харченето. До 1623 година Бейкън криво-ляво успява да удовлетвори тези нужди, но когато открива, че тя го и мами със сър Джон Ъндърхил, променя щедрото си завещание и оставя на жена си „само онова, което законът изисква”. Има мнения, че самият той едва ли е чак толкова верен на брачното ложе, при това го омърсява с мъже, защото е гей. Други изследователи смятат обаче, че това са клевети на негови врагове. 
Те се позовават пак на „Новата Атлантида”, в която за остров Бенсалем е казано, че там „липсват проституцията и  изневярата, а колкото до мъжката любов, то към нея изобщо не посягат”. Така или иначе, през 1623 година Френсис Бейкън, който, освен всичко друго, е съдия, е обвинен, че взима подкупи, при това и от двете страни в процеса. Тази практика всъщност е нормална в тогавашното английско общество, но в случая явно се използва повече като политически коз. Бейкън е хвърлен в Тауър, където остава обаче само четири дни, защото кралят го помилва. Но политическата му кариера обаче е провалена и три години по-късно той умира от пневмония. 
Не го спасяват нито тайното магическо знание, което се смята, че притежава, нито тайните общества, в които членува и ръководи. Сигурно е едно, сър Френсис Бейкън се разболява, докато прави научен експеримент – пълни мъртва птица със сняг, защото изследва дали това е добър начин за съхраняване на месо. Оставя след себе си пари и имоти за 13 хиляди лири, както и дългове за 23 хиляди лири. Изплатил ги е с великите идеи на живота си, само че тогава никой още не знае това. 
Френсис Кътинг, Грийнслийвс
Facebook Comments