Шарл дьо Монтескьо – Всеки народ заслужава съдбата си

magnifisonz.com / 

Шарл Монтескьо e роден в замъка Ла Бред близо до град Бордо. По-късно наследява титлата барон дьо Монтескьо от чичо си. Образование получава в Католически колеж, а през 1708 година се дипломира като юрист. Става съветник в Парламента в Бордо и негов председател по-късно, съответно през 1714 и 1716 година. Заедно с Волтер и Дидро участва в написването на „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите” (1751-1730 година).

Съчинения: „Персийски писма” (1721 г.), „Размишления върху причините за величието и падението на римляните” (1734 г.), „Духът на Законите” (писана в продължение на почти 20 години и издадена напълно през 1748 г.) Дьо Монтескьо е енциклопедист, но обърнат към социалните науки. Неговото внимание се насочва към историята и социологията, правото и политическата икономия. Него го интересува не душата или божественото предопределение на съдбата. Той иска да изучи начина на живот на обществото, и да открие закономерностите, които го определят. Търси законите на различните политически системи в различните държави и в различните векове: „Законите, трябва да се осветлят чрез историята, а историята – чрез законите“.

Благодарение на личните си наблюдения резултат от многото му пътувания в такива различни страни, като Германия, Италия, Швейцария, Холандия, Англия и дуги. Монтескьо има възможност да се запознае със социално-политическата обстановка, както в стари общества, така и в съвременни нему общества. „Аз наблюдавам и не съдя; аз разсъждавам за всичко и не критикувам нищо. Всеки може да търси и да хвърли няколко лъча светлина, без да има претенцията да бъде реформатор. Търси да противопостави на вярата в случайността закономерностите на историческият процес. Преди всичко, според него историята не е сбор от разкази за любопитни събития станали в миналото. Историята е наука за теоретично проучване на фактите, от които трябва да се направят нравствени, психологически, социологически и политически изводи: „Тези, според които сляпата съдба е създала всички явления в света, казват всъщност една голяма нелепост, защото какво по-нелепо има от това, да твърдиш, че някаква сляпа съдба би могла да създаде разумни същества?“ – „И така има един първоначален разум, а законите са отношенията между него и различните същества, както и отношенията между самите същества. По този начин случайността се отстранява от историята.

Монтескьо казва, че противоречията в човешката душа, могат да намерят желаното равновесие и успокоение в смирението пред Бога. Никакъв Бог обаче, не може да уравновеси държавата, обществото, социалният живот. Това могат да направят само гражданските закони. Философьт признава съществуването на Бога, но не му разрешава никаква намеса в земните дела, дори допуска, че гражданинът може да бъде и напълно невярващ.

Счита още, че като физическо същество, човекът е подчинен на законите на Природата. Обаче, като същество надарено с ум, човекът непрекъснато нарушава законите, установени от Бога и изменя онези, които сам е създал. Доколкото обаче са дело на хората, законите не са съвършени. Истинските закони са старите закони, тези които не са създадени от поколението задължено да им се подчинява, законите, които са издържали проверката на времето. Подчиняването на истинските закони е подчинение не пред нечия воля – индивидуална или колективна – а подчинение пред Разума.

Монтескьо е и привърженик на теорията за естественото право. „Необходимо е да се види какво представлява човекът, преди образуването на обществото. Законите, по които той живее в това състояние, ще бъдат именно природните закони…” – „В това състояние всеки се чувства по-нисш от другите, с голям труд той може да се почувства равен на тях, никой не се стреми да напада и мирът следователно е Първият природен закон.” Допуска по изключение само два вида справедливи войни: войната целяща да отблъсне нападателя, и тази обявена в подкрепа на нападнат съюзник.
„Към чувството за слабост, човек прибавя усещането за своите нужди. Така Вторият природен закон е законът, който подтиква човека към търсене на храна.”
„Аз казах, че страхът кара хората да се отбягват един друг, но щом забележат, че страхът е взаимен, те веднага започват да се сближават…така естествената склонност един към друг – нещо което хората винаги правят е Третият природен закон.”
„Освен тази първоначална способност да реагират с чувство, хората придобиват по-нататък и способността за познание, по такъв начин те установяват помежду си една втора връзка, която животните нямат. Оттук – един нов повод за сближение: и така желанието да се живее в общество е Четвъртият природен закон!”

Монтескьо е убеден, че съществува една вечна справедливост. Тя не е измислена от хората, а е заложена като естествено право в тяхното първоначално съществуване. Защо в различните страни и в различните времена има различни закони? Защото естествената справедливост се променя под влияние на различни, определени фактори. Такива фактори, твърди Монтескьо, са например климат, почва, характерите на хората, религия, вид на управление, стопански живот и много други: „Студеният въздух свива окончанията на външните влакна на нашето тяло, това увеличава тяхното напрежение и спомага за прилива на кръв от крайниците към сърцето… Обратно – топлият въздух отпуска окончанията на влакната и ги разтяга, следовотелно той намалява тяхната еластичност и сила… В северните климати вие ще срещнете хора с малко пороци, с достатъчно добродетели, с голяма искреност… В страните с умерен климат, вие ще видите народи непостоянни в своето поведение, даже и в своите пороци и добродетели; климатът там няма достатъчно определени свойства, за да може да им придаде устойчивост… Колкото повече се приближавате към южните страни, толкова повече се отдалечавате от самия морал, по-силните страсти там, умножават престъпленията… Климатът може да бъде толкова горещ, че тялото да остане съвършено без сили. Тогава немощта на тялото се предава на душата, никакво любопитство, никакво благородно начинание, никакво великодушие… леността се превръща в щастие… и робството е по-поносимо от усилията на разума, необходими да се управляваш сам.” –  „Хората се ръководят от пет различни неща: климат, обичаи, нрави, религия и закони. При всеки народ, според това дали някоя от тези причини действа по-силно останалите, съответно отстъпват пред нея. Климатът доминира почти единствено върху диваците. Обичаите ръководят китайците. Законите тиранизират Япония. В Рим и Спарта някога са давали тон нравите. Днес в Европа религията прави всичко.”

Най-голямо внимание Монтескьо отделя на значението и ролята на държавните форми на управление за характера на законодателството в дадена страна. Има три вида управления: деспотизъм, монархия и републиканска демокрация. За него най-подходяща е конституционната монархия с парламентарно управление, защото умерената, ограничена с различни междинни институции власт на краля, най-добре може да отговори на изискванията на справедливостта.

Властите са три: законодателна, изпълнителна и съдебна. Когато те се съберат в едно лице или дори в един орган, макар и републикански и колективен, се получава деспотизъм. Монтескьо е абсолютен враг на всяка тирания. Той критикува и абсолютната монархия, въпреки че е неин съвременник, и че едва само няколко години са минали от смъртта на Краля – Слънце. „Монархията загива – предупреждава той – когато владетелят свежда държавата до своята столица, столицата – до своя дворец, а своя дворец – до своята особа.” И това е написано във време, когато още е в сила девизът на Луи XIV: „Държавата – това съм аз!”.

Наред с всички изброени фактори влияещи върху обществото, важно място в съчинението „Духът на Законите” се отделя и на стопанската дейност на хората, на начините и средствата за производство. Монтескьс предлага разнообразни мерки за поощряване на индустрията, но набляга на умереното използуване на техническите нововъведения, защото те биха оставили без работа „безброй човешки ръце”. Целта на всяко управление трябва да бъде разумната организиция на обществото. Това е и задачата на Просвещението.

  • Ако ние искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото смятаме другите за по-щастливи, отколкото са.
  • Безполезните закони отслабват нужните закони.
  • В стремежа към остроумие често се казва само глупост.
  • Всеки народ заслужава съдбата си.
  • Всяка власт корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно.
  • Жената има само една възможност да бъде красива, но за да бъде привлекателна има сто хиляди възможности.
  • Завистникът е враг на самия себе си, защото страда от злото, което сам е причинил.
  • Надутостта е щитът на глупаците.
  • Ораторите често наваксват с дължина това, което не им достига на дълбочина.

„Всеки народ заслужава съдбата си.”

„Всеки човек, който има власт, е склонен да злоупотреби с нея.”

„Всяка власт корумпира, а абсолютната власт – абсолютно.”

„Законите трябва да имат еднакъв смисъл за всички.”

„Принципът на демокрацията се руши не само тогава, когато се губи духът на равенство, но и тогава, когато духът на равенство се довежда до крайност и всеки иска да бъде равен на онези, които той е избрал за свои властници.”

„Всеки гражданин трябва да може да умре за отечеството, но никой не е длъжен да лъже заради него.”

„Безполезните закони отслабват нужните закони.”

„Тези, според които сляпата съдба е създала всички явления в света, казват всъщност една голяма нелепост, защото какво по-нелепо има от това, да твърдиш, че някаква сляпа съдба би могла да създаде разумни същества.”

„Понякога мълчанието е по-изразително от всяка реч.”

 „Ако искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото смятаме другите за по-щастливи, отколкото са.”

„В стремежа към остроумие често се казват само глупости.”

„Жената има само една възможност да бъде красива, но за да бъде привлекателна има сто хиляди възможности.”

„Завистникът е враг на самия себе си, защото страда от злото, което сам е причинил.”

„Надутостта е щитът на глупците.”

„Липсата на дълбочина на мисълта обикновено се компенсира с дължина.”

„Страхът кара хората да се отбягват един друг, но щом забележат, че страхът е взаимен, те веднага започват да се сближават.”

Facebook Comments