Жан Ростан – Да живееш с човека, когото обичаш, е също така трудно, както и да обичаш човека, с когото живееш

Жан Ростан (1894 — 1977) е френски учен биолог и писател, син на драматурга Едмон Ростан и брат на поета и сценариста Морис Ростан. Неговите афоризми са събрани в книгите „Брак“ (1927), „Мислите на биолога“ (1939) и „Тревогите на биолога (1967). Един от най-остоумните френски философи на 20 век.

jean-rostand

АФОРИЗМИ : 

  • Ако в една книга 80 процента е истина, то тя е на 100 процента лъжа.
  • Ако в съпружеската кавга и двете страни са еднакво неправи, предимство има отбраняващата се страна.
  • Ако е опасно да се жениш по любов, то е не само защото любовта отминава, но също и защото не отминава.
  • Ако можехме да предвидим бъдещето, то щеше да ни се стори също толкова скучно, колкото и миналото.
  • Ако се наложи да отстъпваш, то нека е веднага – така ще те нарекат великодушен. Защото ако отстъпваш след размисъл, ще решат, че си слаб.
  • Ако си ядосан, не навлизай в психологията на своята жена; защото ще кажеш твърде много вярни неща.
  • Биологията доста ни удивлява, статистически доказвайки, че красивите жени съвсем не са най-глупавите.
  • Бог – това е сметището на нашите мечти.
  • Брака го обивиняват, че убивал страстта – че нима би могъл да съществува по друг начин?!
  • Бракът не пречи на щастието на тези, които са способни да бъдат щастливи, а на останалите им дава поне основания да се оплакват.
  • Бракът ни заставя да разберем по-добре себе си – и това не е най-малкото му достойнство, както и не най-малкият му недостатък.
  • Бракът опростява живота ни и усложнява деня ни.
  • В лицето на човека природата разцъфтява и се отрича от себе си. Човекът – това е изродената маймуна.
  • В съпружеските битки победата обикновено се печели от този от съпрузите, който най-малко цени мира.
  • Величието, за да го забележат, често е принудено да имитира величие.
  • Всеки път, когато в семейството се възцарява мир, запитвай себе си: „Какво още съм пожертвал аз?“
  • Всички ние имаме мисли, които са недостойни за нас, но имаме и мисли, за които ние сме недостойни.
  • Встъпват в брак по същия начин, както отиват под куршумите – поради недостиг на въображение.
  • Възможно е две грешки, борещи се една с друга, да са по-плодотворни, отколкото една неоспоримо царуваща истина.
  • Вярните жени се утешават със своята вярност, като непрестанно си повтарят: „Само да бях поискала…“
  • Гордостта е също толкова често лицемерна, колкото и скромността.
  • Да бъдеш възрастен, значи да бъдеш самотен.
  • Да говориш ясно значи да съзнаваш себе си.
  • Да живееш с човека, когото обичаш, е също така трудно, както и да обичаш човека, с когото живееш.
  • Да обичаш повече живота, значи да правиш живота нещо повече от живот.
  • Да се боиш от своята жена е напълно нормално – и съпружеският героизъм, както всеки друг, се състои в преодоляването на страха. А твоята жена най-вероятно не е толкова страшна, колкото на тебе ти се струва.
  • „Да се реши задачата, – казва Декарт, – значи да се спечели сражението.“ Но да се спечели сраженито не означава да се реши задачата.
  • Днес моят труд е завършен; но ще остане ли той завършен и утре?
  • Добре подбралата се двойка е тази, в която и двамата съпрузи едновременно усещат потребността от скандал.
  • Добрият брак е този, в който съпрузите през деня забравят, че са любовници, а през нощта – че са съпрузи.
  • Докато чакаме онзи момент, когато истината ще ни обедини, тя продължава да ни разединява.
  • Ергенът съвсем не познава жените; жененият ги познава посредством своята жена.
  • Жената вижда в мъжа едновременно сила, която трябва да сломи, и слабост, която трябва да защити.
  • Жената винаги предпочита твоето робство, пред своята свобода.
  • Жената пада в нашите очи не когато се отдава на други, а когато ни се отдава на нас.
  • Жената претендира едновременно и на правото да избира, и на щастието да бъде избрана.
  • Жената счита за умен този, който споделя нейното мнение, а не мнението на мъжа й.
  • За да бъдеш благороден, или трябва да си много богат, или да нямаш съвсем нищо.
  • За да останеш верен на себе си, ще се наложи три пъти на ден да се отричаш от своята партия.
  • За жената е ужасно както недоверието на мъжа, така и неговат увереност в нея; и тя му отмъщава и за едното, и за другото.
  • Заради това, че истината бива накланяна на една страна, аз няма да я накланям на друга.
  • Има писатели, да се размишлява за които е далече по-приятно, отколкото да се четат.
  • Има понякога моменти, когато си пожелаваме бъдещето да бъде съградено от хората на миналото.
  • Има хора дотолкова противоречиви, че чак им харесва, когато им се възхищават за това, че те на нищо не се възхищават.
  • Истината, излизащата от устата на някои хора, мирише твърде лошо.
  • Истински познаваш само тези, които едновременно обичаш и ги ненавиждаш; така че съпрузите добре познават един друг.
  • Истинският писател ни поразява, казвайки онова, което ние винаги сме знаели.
  • Казват ми: „Необходими са ни високи идеали“ със същия тон, с който казват: „Необходими са ни добри финанси.
  • Когато накрая спечелиш уважението на публиката, отдавна вече не уважаваш нито себе си, нито нея.
  • Който внася в литературата твърде много от своя живот, често внася твърде много литература в своя живот.
  • Колкото по-малко вярвам в науката, толкова повече се боя от нея.
  • Колкото по-малко вярваш в Бога, толкова повече разбираш онези, които вярват в него.
  • Лъжата не е толкова лъжлива, както добре подбраната правда.
  • Може да се разбереш с тези, които говорят на друг език, но не и с онези, които в същите думи влагат друг смисъл.
  • Може да си представиш човечество, състоящо се само от жени, но не можеш да си представиш човечество, състоящо се само от мъже.
  • Моралът е като генетиката: злото е доминанто, а доброто – рецесивно.
  • Моралът е това, което ще остане от страха, когато той бъде позабравен.
  • Мъжът е владетел самодържац, който обаче плаща и немалък данък.
  • На изискванията на жена си отстъпвай по-охотно, отколкото на нейните молби; на молбите – по охотно, отколкото на сълзите; на сълзите – по-охотно, отколкото на заплахите.
  • На колко съпружески двойки, за да намерят щастието, не ми достига само мало повече страст! А на колко не им достига само малко повече безразличие!
  • На непознатия можеш да му се оплачеш от това, от което не можеш да се оплачеш на приятеля си, а на приятеля – от това, от което не можеш да се оплачеш на жена си.
  • Науката ни направи богове преди ние да сме се научили да бъдем хора.
  • Науката по-лесно намира лекарсва, отколкото отговори.
  • Научните изследвания са естествена форма на поезия, финансирана от държавата.
  • Нашите високопоставени приятели на нас не ни импонират, обаче се надвяваме, че импонират на други наши приятели.
  • Не вярвам в чудесата – би било твърде просто.
  • Не казвай в присъствието на жена си всичко лошо, което мислиш за жените въобще…, и всичко хубаво, което мислиш за някои от тях.
  • Не се нахвърляй, ако ти си прав или ако жена ти е права. Скандалът има смисъл само в съмнителни случаи, когато трябва да се замаже работата.
  • Не трябва да се вярва, че нещо съществува само затова, защото би било ужасно, ако не съществува. „От ужасното доказателства няма.“
  • Невежеството е да знаеш не повече, отколкото знаят и другите.
  • Ние не изискваме от своята жена съвършенство; достатъчно ни е тя да знае, че е несъвършена.
  • Ние позволяваме да съдят за нас само тези, за които забраняваме на другите да съдят.
  • Ние прекарваме времето си, завиждайки на хора, каквито не бихме искали да бъдем.
  • Ние така сериозно се занимаваме са най-незначителни дреболии само затова, за да забравим за несъществеността на цялото.
  • Никога не се притеснявай от това, което мислиш за жена си; да знаеш само тя за какво мисли…
  • Нищо не иска този, който разчита на всичко.
  • Нищо не ми е нужно, но и с нищо няма да ме удовлетвориш.
  • Нищо така не отвлича учените, както преждевременното откритие.
  • Нищото е твърде малко; Бог е твърде много.
  • Някои писатели само тогава изглеждат велики, когато дригите се спуснат до техното ниво.
  • От противниците има несъмнена полза: те утвърждават в нас вярата, че без тях бихме постигнали идеалите си.
  • Писателят превръща своя огън в хартия.
  • Писателят, който казва всичко, казва, по мое усещане, малко.
  • По-добре е да правиш на себе си лошо, отколкого да говориш за себе си лошо; и по-добре е да говориш за себе си лошо, отколкото да мислиш за себе си лошо.
  • По-добре е просто да послушаш гласа на своите страсти, отколкото да унижаваш разума, търсейки за тях оправдание.
  • По-лесно е да се откажеш от това, което имаш, отколкото от завистта към това, което нямаш.
  • Понякога ненавиждаш жена си като човек, когото обичаш твърде силно, а понякога – просто като съвсем чужд човек.
  • Преди да влизаш в дискусия, опитай се да разбереш каква ще е същността й: противоборство на две мнения? съревнование на два ума? или стълкновение на два характера?
  • Предишните ни книги ни удивляват двойно: ние не бихме могли да ги напишем още един път, а и не бихме искали.
  • При писателите, както и при спиритистите, тъмнината способства за измамата.
  • Приятелят е човек, комуто най-много вярват…, когато говори лошо за нас.
  • Работейки, правиш по-добре, отколкото можеш.
  • Радостите на естествоизпитателя са… да наднича под полата на природата.
  • С най-голям оптимизъм гледам на бъдешето на песимизма.
  • Сериозната слабост на свободните режими е в това, че всеки е свободен заявява, че не е свободен.
  • Слабостта на ума се заключава във вярата му, че е способен да убеди малоумието.
  • Сред най-ненавижданите качества на врага не последно място заемат неговите достойнства.
  • Старай се да отстъпваш така, че несправедливата критика да стане още по-несправедлива.
  • Съобразявай се с критиката, дори да е несправедлива; но не се доверявай на критиката, дори и да се справедлива.
  • Съпружеската любов се съхранява дълго, благодарение на щипка ненавист.
  • Съпрузите трябва да се въздържат от кавги, ако не се обичат достатъчно силно, за да се помиряват.
  • Сърцето иска само една жена; чувствата – много; тщестлавието – всички.
  • Това, че Х. е успял да напише добра книга, може да потуши всяко влечение към литературата.
  • Убий един човек и ще бъдеш убиец. Убий милиони – ще бъдеш завоевател. Убий всички – и ще станеш Бог.
  • Умно щастие не съществува.
  • Хората дискредитират своите мнения, когато започнат да ги обосновават.
  • Хората като правило се заслужават един друг.
  • Често съпрузите се ненавиждат един друг особено силно затова, че не изменят един на друг.
  • Човек се задъхва в човека.
Facebook Comments