Контролирайки всичко, вие всъщност нищо не владеете. А владеейки себе си, владеете всичко

magnifisonz.com /

Контролирайки всичко, вие всъщност нищо не владеете. А владеейки себе си, владеете всичко.

„От век на век извайваме човека от нищото. Забавно е да видим резултата – кога от човека ще произлезе нищо“. Хермес Трисмегист.

Долуизложената концепция на тези думи, обхваща цялата еволюция на човечеството, защото в тези думи е и началото, и края. Край на това, че ще послужи на новото начало на усъвършенстването в търсенето на своята многостранност. Именно в Манвантарата са началото и края, формирането на пътя на всяка душа. И целта на Душата, е нейното освобождение!

Отегчената Земя и изморените хора се придвижват по безкрайния лабиринт на своето търсене и аха-аха да го съборят. Как мислите, как ще го съборят? Не, не под тежестта на човеците, а от тяхното неведение, от тяхната подигравка над светините, които се намират във всеки.

В животинския свят има естествен подбор. А какво става в нашия свят, когато елита си позволява да бъде наместник на Бога, регулирайки демографските процеси на Земята? Ако в животинския свят, силните убиват по-слабите, за да оживеят, то в света на хората това изглежда по друг начин. Силните убиват слабите, за да се насладят на усещанията си, усещанията владеят всички и всичко. Тези усещания все още са непонятни за много от нас, защото в тях има вкус и мирис на кръв. И тези, така наречения усещания са най-голямата опасност за нашето бъдеще.

Всички усещания са физиологически и психосоматически процеси.  Те са обусловени от работата на ума и петте сетива. Усещанията дават на ума ни опит, който ни движи. И еволюционният процес е построен така, че усещанията заставят човека да действа или да реагира. Неговата реакция, думи, емоции и действия, създават нови следствия. Това е и Кармата. Но превратността на подобни действия, включва в себе си страдания, които се явяват резултат на невежеството.

Животът на всеки човек започва със запознаване с физическия свят. Много деца  на три годишна възраст говорят на различни езици, свирят на музикални инструменти, четат книги и съчиняват стихове. Струва ни се, че  в своето развитие вече сме достигнали големи успехи. Светът в своето усъвършенстване е достигнал невиждани висоти. Но какво виждаме ние в такъв успех. Голяма част от населението на Земята страда от неизлечими болести. Светът се е разделил на много бедни, които умират от глад и епидемии и на много богати, които притежават материални блага от невиждан мащаб. Голяма част от населението страда от затлъстяване, хората воюват за земя, за власт, за собствените си амбиции. Светът е потопен в тъмнина, където зад привидното изобилие се скрива отсъствието на знания. Ако светът е такъв, какъвто го виждаме, значи нашите придобивки нямат никаква духовна ценност. Защото, променяйки себе си, ние променяме света около нас. И доколкото светът е такъв, какъвто го виждаме, то значи много малко сме се променили. И всичко заради това, че сме загубили способността си да трупаме знания, истински знания.

Еволюционният път е така устроен, че всеки човек, рано или късно стига до извода, че всяко влечение към нещо или владение на нещо, води до страдание. Страданията водят до нови страдания, защото така е устроен ума на човека. Но само тогава, когато човек отстрада, в ума му се ражда истината за това, че страданията са резултат от гонитбата за усещания. Усещания, които не се контролират, но водят към страдания. Когато човек сравнява, тогава неговият ума прилепва към това, което е отгледал в себе си. Всяко сравнение е път на съвременния човек, който анализирайки, ръководи жизнените си процеси. Но заглеждайки се по-дълбоко в този процес, ще видим, че владеейки нещо и сравнявайки го с по-добро или по-лошо, ние се движим към нови усещания, и няма край на това.Днес имаме любима играчка и изпитваме съответните усещания, а утре, нея вече я няма и ще изпитваме отвращение, болка, страх, но не защото я няма тази играчка, а защото не получаваме любимите си усещания. Всяка смяна на усещания води човека към промяна в неговото поведение. И пътят от любовта до омразата е много кратък. Всичко, което е създадено от нас, всички материални блага на цивилизацията, е само гонитба на усещания. Усещане за комфорт, усещане за страст и радост и т.н. Но същността на живота е в друго. Трябва да се научим да изпитваме състояние на радост не защото има на какво да се радваме, а защото радостта – това сме ние. И нашият ум, в продължение на цялата еволюция се е задръстил с различни илюзорни представи, които предизвикват множество усещания. И много от тези усещания превръщат човека в роб. Именно те отклоняват човека от истинския му път. И това, което става в нашия живот, това, което виждаме, е резултат от гонитбата на усещания.

Абсолютно всичко в нашия свят е построено с помощта на манипулации. И усещанията са това, заради което манипулират съзнанията ни. Хранителната индустрия се стреми към усещането за комфорт и неговото удовлетворяване на тези, които заради апетита си са забравили главното. Коли, дрехи, недвижимост, екзотични курорти, общуване с други хора, това са пътища за получаване на усещания. Та нали без усещане за комфорт не е интересно това, което е в съприкосновение с ума ни. Например, ако човек получава некомфортни усещания при общуване с друг човек, то той или ще престане да контактува с него, или ще си формира негативна представа за този човек. Това може да са началници, учители, родители и роднини. И дори тези, които не владеят материални блага, създават в ума си свят на отрицанието, чувствайки се по-низко, по-глупави и по-слаби от другите. И при това, техните усещания са болезнени. Защото болестта е израстнали усещания, материализирани като болест. Човек е носил тези усещания с години, изпитвайки постоянното съпротивление на ума си. Човек критикува, предявява претенции към света, за това, че не може да контролира този свят, още повече компенсирайки своята несъстоятелност да владее с нещо друго. Както ще видите и тук има усещания. Тези усещания като наркотик много бавно превключват ума на човека в постоянна критика, обиди, злост, раздразнение и страх. И пътя на тези усещания е безкраен. И по време на този път те създават много негативизми, както на тънкия план, така и на физическия. И това, което сега наблюдаваме, в нашия напреднал и ослепителен свят, е резултат от неконтролирани усещания. Някои хора си позволяват да преживяват все нови и нови усещания на завладяване на нещо, а други отглеждат усещания на недостиг – че не могат да имат повече от двустайно жилище, което са получили от държавата. И такива хора страдат, защото не могат да осъществят желанията, не могат да се реализират. А тези, които владеят, никога не могат да си купят здраве, любов, щастие и свобода, защото всичко това се постига тогава, когато човек осъзнае своето робство от усещанията си. И такива хора също страдат, защото владеейки сякаш всичко, те са нещастни. Това е то невежеството! И така преминава не един живот в тази заблуда. Но изход има и той е в нас!

Трябва да се осъзнае какво стои зад тези усещания. Ако се стремите към усещания, трябва да знаете, че след всички усещания идват страданията. Ако искате да се освободите от ограниченията на ума си, трябва да разберете, че усещанията губят сила тогава, когато не проявяваме интерес към тях. Т. е. насочваме този потенциал не за развитие наличността, а за освобождение и Духовно развитие. „Владеейки всичко, не го считай за свое“. В това се крие формулата на Освобождението. Именно осъзнаването, че всяка вещ ни е дадена за временно ползване, ни откъсва от дуалността, и тогава се докосваме до великия Божествен потенциал, който се намира вътре в нас. Но ако сме се привързали към усещанията да владеем тази вещ, тогава ще страдаме и ще потъваме в невежество и нашия „благополучен свят“ ще потъва. Време е да се измъкнем от рутината на битуващите догми. Защото няма друг път. Всички усещания в тялото, и приятни и неприятни, предизвикват в човека определена реакция на ума. Именно тази реакция, ако постоянно се умножава в преследването на усещания, превръща човека в роб на своите привички. Ако нещо не ни харесва, то реагираме с раздразнение, злост и критика. Ако нещо ни харесва, тогава реагираме с радост, благодарност, доброта и великодушие. Но и едното и другото, всъщност са една и съща енергия, в която надделява положителната и отрицателната полярност. Ако ви привличат положителни усещания, то утре тези положителни усещания могат да се превърнат в негативни, а след тях следват страданията. И в единия и в другия случай вие натрупвате карма от невежество. А пътя на душата не е в тази забрава. Пътят на Душата е път на освобождение от влечението към всякакви усещания.

Наблюдавайки събитията в света, какво става и до къде е стигнало човечеството, неволно разбираш, че всичко това е в резултат на невежество, неразбиране и страдания. Нали всичко, което става в нашия свят е резултат на незнание, където ставаме роби на усещанията си. Всяко влечение или владение на нещо, не ни позволява да се издигнем над дуалността и от условностите на материалния свят. Но помнете, усещания ще им винаги. Но ние имаме избор – да живеем заради усещанията или да живеем, за да се освободим от тях. Това са два различни пътя. Първият те прави роб. А другият път е път на освобождение на душата, където всеки миг става по-чист и по-ярък. И идва момент, когато умът ви достига чистотата на Бога, нямащ никакви ограничения, освободен от всичко в този живот.

За последните 20 години имаше много предсказания, но малко от тях се сбъднаха. Това е така, защото съзнанието на хората влезе в изменено състояние. Това е някакъв портал, където става квантовия преход. И всичко, което се предсказва, не може да се сбъдне само защото нашият живот тук и сега, зависи от времето. А нали времето – това е петата стихия – ефира. И тя сега е в стадий, където из паметта на ефира се освобождава цялата стара карма на Земята. И за да се трансмутира тя, времето – ефир, трябва да има съвършено друга структура. Другата структура – това е друга скорост на самото време. В противен случай не бихме могли да се справим с натиска на събитията от нашия свят, които са създадени от нас. И всичко това е друга реалност, и всичко това е неизбежно. И всичко това са други, нови нива. И всичко това трябва да стане преди идването на Месията. Помнете, много скоро Той ще дойде! Но преди това ние трябва да се разплатим със собствената си карма и кармата на Земята. Защото времето ни дава този шанс и сме избрани!

Не слушайте тези, които ви говорят, че всичко, което преживявате е резултат на прехода. Това не е истина! По този начин ви заставят да спрете. А спирането в „нашето“ СЕГА, е равносилно на смърт. Не ги слушайте. Слушайте сърцето си. Вървете напред и изчиствайте ума си от боклука на страстите и предразсъдъците си. Всеки миг е ценен. Ако изпуснете този миг, не можете да го върнете. А това значи, че не можете да върнете възможността, която ви е дадена. И времето ще бъде загубено. Интензивността на времето ни въвлича, за да успеем да се освободим от навиците и отровните усещания. И всичко това, което се случва или ще се случи, води към това човек да разбере, че няма нищо по-висше от ЛЮБОВТА, защото всичко останало е СУЕТА!!!

И сега ние всички виждаме беснеещата Химера, която в своята агония се опитва да отвлече ума на хората от истината. Настъпват промени, защото в тях  е пречистването. Затова няма смисъл да  владеете нещо, за да бъдете зависими от него, тъй като това са непреодолимите окови на старото време, където Ефирът е така силен. Пропускайки миг от настоящето, вие пропускате времето за своето освобождение. „Владейте, но не считайте за свое“!

Ние сме родени да побеждаваме!

Олег Руснак

Превод Таня Темелкова

Facebook Comments