Списъкът на Габирел Гарсия Маркес : 24 книги, които са го формирали като писател

magnifisonz.com / 

Кажи ми кои са любимите ти книги и ще ти кажа кой си. Четивата, които препрочитаме са прозорец към душата на всеки. И към света. А за писателите, повече от всички други  няма нищо по-важно от преоткриването на света и вглеждането в дълбините на човешката душа. Навярно, затова и мнозина от тях си съставят списъци на книгите, които най-много са им повлияли.

Великият Габриел Гарсия Маркес също е имал такъм списък. Той разказва за него в автобиографията си и отбелязва, че това са книгите, които са го поразили и са го направили писател.

Вижте кои са любимите книги на Маркес и личните му бележки за тях:

1.„Метаморфозата“ на Франц Кафка

„Така и не можах да заспя с предишното си спокойствие. „Метаморфозата“ определи нова посока за живота ми с първото си изречение, което днес е сред най-великите сентенции в световната литература: „Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо“. Завладя ме непреодолимо желание да заживея в този чужд рай. Осъзнах, че не е необходимо да демонстрираш факти – достатъчно е авторът да напише нещо, за да е то истина, без друго доказателство освен силата на таланта му и авторитета на гласа му.

2. „Вълшебната планина“ на Томас Ман

„Грохотният успех на Томас Ман караше възпитателите (б.р. визира времето, което прекарва като ученик в пансион) да се намесват, за да не прекарваме будни цяла нощ в очакване Ханс Касторп и Клавдия Шоша да се целунат. Или рядкото напрежение у всички нас, седящи по леглата си, да не изпуснем нито думичка от разбърканите философски двубои между Лео Нафта и Сетембрини.“

3. „Човекът с желязната маска“ на Александър Дюма

4. „Одисей“ на Джеймс Джойс


„Един ден Хорхе Алваро Еспиноса, студент по право, който ме ориентира в Библията и ме научи да казвам наизуст спътниците на Йов, постави огромен том на масата пред мен и авторитетно каза: „Това е другата Библия“…
Това, разбира се, беше „Одисей“ на Джеймс Джойс, която четох на части, със спадове и възходи, докато напълно не изгубих търпение. Това беше прибързано. Години по-късно, като послушен възрастен, си поставих задачата да я прочета отново, сериозно, и това не просто бе откриването на истински свят, за който не съм подозирал в себе си – тя ми даде неоценима техническа помощ за собственото ми писане – за освобождаването на езика и структурата на моите творби.

5. „Врява и безумство“ на Уилям Фокнър
„Съзнавах, че да чета „Одисей“, а после и „Врява и безумство“, когато съм на 20 години, е младежка дързост. Затова реших да ги препрочета по-натам, вече по-малко предубеден. В резултат много от това, което някога ми се струваше педантично или стерилно в Джойс и Фокнър, ми се разкри с ужасяваща красота и простота“.

6. „Когато умирах“ на Уилям Фокнър 

7. „Дивите палми“ на Уилям Фокнър 

8. „Едип цар“ на Софокъл


„Писателят Густаво Мерлано ми даде подвързана с кожа книга един ден с думите: „Ти може да станеш добър писател, но никога няма да си много добър, ако не познаваш древногръцката литература“. Книгата беше „Трагедии“ на Софокъл. От този ден Густаво стана решаващ фактор в живота ми, а „Едип цар“ се разкри за мен още на първото четене като съвършена творба.“

9. „Къщата със седемте фронтона“ на Натаниел Хоторн

10. „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу

11. „Моби Дик“ на Херман Мелвил

12. „Синове и любовници“ на Д. Х. Лорънс

13. „Приказки от хиляда и една нощ“
„Осмелявах се да си мисля, че чудесата, които Шехерезада разказва, наистина са се случвали в ежедневието в нейното време… и са спрели заради недоверието и реалистичното малодушие на следващите поколения. Днес изглежда невъзможно някой от нашето време да повярва отново, че може да полети на килимче над градове и планини, или че роб от Картахена може да живее като наказание 200 години в бутилка – освен ако авторът на историята не може да убеди читателите да му повярват.“

14. „Алефът“ на Хорхе Луис Борхес

15. Разказите на Хемингуей

16. „Контрапункт“ на Олдъс Хъксли

17. „За мишките и хората“ на Джон Стайнбек

18. „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек

19. „Тютюнев път“ на Ърскин Колдуел

20. „Избрани разкази“ на Катрин Мансфийлд

21. „Манхатън“ на Джон Дос Пасос

22. „Потрет на Джени“ на Робърт Нейтън (няма издание на български език)

23. „Орландо“ на Вирджиния Улф

24. „Мисис Далауей“ на Вирджиния Улф

„За пръв път чух името на Вирджиния Улф от Густаво Ибара – той я нарече Старицата Улф, а учудването ми го вдъхнови почти до точка на делириум. Хвана купчината книги, които ми бе показал като любимите си, и ми ги сложи в ръцете. Каза ми: „Не бъди глупав, вземи ги всичките и когато ги прочетеш, ще дойда да си ги прибера“. Но за мен те се оказаха съкровище, което не посмях да изложа на риск, връщайки му ги. Накрая той се предаде и ми остави испаноезичната версия на „Мисис Далауей“ – с неоспоримо предсказание, че ще я науча наизуст от толкова четене.

А аз се прибрах с вид на човек, който е преоткрил света.

Благодарение на тях, моите любими книги,  осъзнах, че полза на душата и ума носят само тези от тях, които не те карат да четеш по принуда.“

Габриел Гарсия Маркес

Facebook Comments