Бъръс Скинър и „Суеверието на гълъба“, което важи и за много хора

През 1947-ма година, американският поведенчески психолог Бъръс Скинър провежда експеримент с гълъби, който завинаги ще остане в историята на психологията. Ето в какво се състои той – Няколко пъти на ден, по различно време на гълъбите автоматично бива предоставена храна, без от тях да се изисква да правят каквото и да било, за да я получат. Скинър забелязва, че това моделира поведението им по индивидуален начин. Ако в моментите, в които гълъбът получи порция храна, той е развявал крилата си, то птицата развива суеверие и започва да мисли, че размахването на крилата е поведението, което му предоставя храна. Ако гълъбът е извърнал глава надясно в моментите, в които му се предоставя храна, то той започва да асоциира това си поведение с получаването на храна. Един от гълъбите на Скинър дори започва да смята, че ако се завърти два пъти по посока на часовниковата стрелка в клетката си, той ще получи своята порция. Експериментът бива повторен и с други видове животни и винаги води до развиването на суеверие. Това поведение е още по-очевидно при хората. И въпреки интелигентността и способността си да разберем как се случват нещата, то все пак голяма част от нас продължават да бъдат неволно поведенчески моделирани по същия този начин. Благодарение на факта, че сме социални същества, при нас суеверията биват предавани от човек на човек. Всяка затворена група хора развива свои собствени суеверия, които често става традиционни за групата. И с колкото повече хора ни се даде възможност да контактуваме, на толкова повече хора ние успяваме да предадем суеверията си и идеите, базирани на тях. Голяма част от тях са вече неизменна част от човешката поп-култура. Като например номер 13, минаване под стълба, черна котка пресичаща пътя ни, молитви, прекръствания, плюения през рамо, поръсване със сол, носене на „късметлийски“ предмети и прочее. Тези нерационални поведения често са свързани с емоции и най-вече страхове (ако не правиш нещо, нещо лошо ще се случи), което прави рационалността още по-трудна за засегнатия от суеверия индивид.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *