Лоренцо Медичи – великолепния диктатор

На 1 януари 1449 година в знатното флорентинско семейство на Медичите се ражда ново дете. Грозновато момче, на което съдбата отрежда да прослави името си. В наши дни бихме го наричали ярък политик, продуцент и олигарх. Но съвременниците му го наричали по-просто – Великолепни.

Нос, подобен на “патешка човка”, при това крив. Издадена напред долна челюст, заради която устната му изглежда непропорционално голяма, а лицето му вечно намръщено. Момчето, родено в семейството на Пиеро ди Козимо Медичи, е дълго чаканият син (преди него се раждат две момичета), който е и бъдещ наследник на семейните богатства, се оказва грозновато дете. Епохата е такава, че народът лесно закача прякори на когото и да е, без оглед на произхода му. Внукът на стария Козимо ди Медичи и син на Пиеро Подагрика, получава името Лоренцо, но още с раждането си има всички щансове да остане в историята като “Лоренцо Грозния” или “Лоренцо Кривия”. Обаче той се превръща в “Кръстника” на най-красивата епоха от човешката история. Епоха, която най-много се доближава до абсолюта на прекрасното от Ренесанса.

2
Козимо ди Медичи

Ако дължиш пари на много могъща личност, например на крал, изпадаш в неудобна ситуация. Когато обаче крал ти дължи много, вече си в смъртна опасност. Мнозина влиятелни личности са длъжници на клана Медичи, което прави живота на фамилията не особено спокоен. Няколко поколения преди раждането на Лоренцо, неговите предци въпреки фамилията, която носят (Медичи — “медик”), започват да се занимават с лихварство. Козимо Старият (дядото на Лоренцо) достига до върховете на икономическата и политическата (а по онова време това е почти едно и също) обществена пирамида. Хитър и праволинеен, като банкер Козимо дълго и упорито воюва с конкурентите си, длъжниците му и обикновените завистници. Това в крайна сметка го извежда на върха на властта. Но за разлика от имуществото, уменията не се предават по наследство. Козимо обаче планира много внимателно бъдещето на семейния клан. Кани в “двора си” най-великите учени на епохата, които да учат децата и внуците му. Малкият Лоренцо, например, е поверен на грижите на знаменитият по онова време философ Марсилио Фичино.

Като свой наследник Козимо вижда сина си Джовани (в ущърб на Пиеро), когото подготвя за бъдеща кариера. Пиеро не е разглеждан като бъдещ наследник най-вече поради медицински причини. Той страда от толкова тежка форма на подагра, че на практика не може дори да се преоблича сам. Затворен зад четирите стени на къщата инвалид няма как да е силен в битката за власт, особено по онова време. Все пак той е Медичи. Затова, по решение на баща си, Пиеро се жени за Лукреция от приятелският на Медичите род Торнабуони. Тя не е красавица, но е много умна, възпитана и образована. Вероятно тези ѝ качества в бъдеще се оказват много важни за спасяването на рода Медичи.

3
Пиеро Медичи

Още докато е жив Козимо умира синът му Джовани, който трябва да го наследи. Изведнъж приемник на най-могъщия човек във Флоренция се оказва инвалидът Пиеро Подагрика, заедно със съпругата си Лукреция и четири деца. Най-големият му син Лоренцо по това време е на 15 години.
Италия от XV век може да се опише като разноцветна мозайка или черга, съшита от много кръпки – сбор от ревнуващи се един друг роднини. Красивият полуостров е разделян от много граници, очертаващи многото владения на местните управници. В средата на всичко това е Папската област – светска държава с религиозен полумонарх в лицето на папата. На юг е Неаполитанското кралство, на север – “градовете-държави”: Миланското херцогство, Генуа, Венеция. И Флорентинската република. Властовите елити на онова време са могъщите родове Медичи, Сфорца, Орсини, Колона, дела Ровере. Днес са съюзници, утре врагове, а в дългосрочен план никой не се наема да прави дори прогнози. И за да е пълна картината, към това се добавят постоянните “външни гости”, редовно навлизащи сред италийската черга – Франция и Испания.

С цялата тази оплетена картина Лоренцо се сблъсква още, когато е на 20 години. Болният му баща управлява съвсем кратко, защото липсата на политически талант го прави лесна мишена за интригите на противниците му. Кланът на Медичите започва да рязко да губи влиянието и съюзниците си. Вътре във Флоренция (формално се води република) родът все още има достатъчно приятели в Синьорията (нещо като аналог на парламент и правителство едновременно). Но много бързо са настъпили времена, в които Медичите трябва да се борят за запазване на влиянието си (т.е. – за оцеляването си).

4
Лукреция Торнабуони

Възползвайки се от смъртта на Пиеро, във Флоренция нахлува военният предводител Нарди. На Лоренцо му провървява – Нарди претърпява поражение и загива. Но освен грозният си външен вид, Лоренцо наследява от майка си и острия ум. Прекрасното образование, което получава и вродена му решителност са от решаващо значение. Успява да умножи финансите на банката на Медичите. С подкупи и интриги Лоренцо печели приятели и скоро фактически става неофициален едноличен властник във Флоренция. В начинанията му го подкрепят майка му и по-малкият му брат Джулиано. 

Лоренцо се жени още докато е жив баща му Пиеро. Бракът му, разбира се, е форма на династичен съюз. Съпругата му е Клариче от друг властен род – Орсини. Изборът е направен от майката на Лоренцо. Но Клариче Орсини не става най-близкият човек за Лоренцо. Ражда му 10 деца (две почиват в детска възраст), но нито съпругът й, нито обществеността в града я приемат. Клариче е твърде набожна, за да се хареса на флорентинците от епохата на Ренесанса. За Лоренцо любовните трепети са въплътени в друга жена – Лукреция Донати.

5
Предполагаем бюст на Лукреция Донати, изваян от Алесандро Верокио

На нея той посвещава множество стихове. На рицарските турнири защитава нейната чест, а по време на тържествени случаи Лоренцо се появява окичен с венец от цветя, сплетен му от Лукреция Донати. Нарича я богиня, сравнява я с Божията майка, но няма как да бъде с нея. Лоренцо я среща, когато тя вече е омъжена. А той, носейки фамилията Медичи, няма никакви шансове да се ожени за жена, която истински обича. До края си този роман между Лоренцо Медичи и Лукреция Донати остава чисто платоничен.

“Този папа е първият, който демонстрира колко голяма власт притежава и колко дела… може да се скрият под плаща на папския авторитет”. Това описание на папа Сикст IV е на още един известен ум от Флоренция – Николо Макиавели. Сикст IV става папа през 1471 година, когато в съседната Флоренция родът на Медичите все още е зает да си възвърне влиянието. По-важното е, че папата е от семейството дела Ровере.  И като папа се възползва от всички възможности, които му предлага престола за решаването на светските въпроси (на първо място в името на благото на собствения си род).
По време на десетата година от управлението на Лоренцо Медичи в родната му Флоренция се ражда още един заговор, предвождан от друга знатна фамилия – Паци. В него са въвлечени местни търговци, финансисти и политици. Сред заговорниците има дори архиепископ и кардинал. Всъщност, папата сам стои зад организирането на този заговор и това е известно на всички. Формално заговорниците искат “да върнат във Флоренция републиката”. А папата просто иска да предаде богатството и властта на Флоренция под управлението на своя племенник. Планът е осъществим, само ако родът Медичи изчезне.

Basilica of San Lorenzo and Medici Chapel, Florence, Toscana, Italy / Firenze, Basilica di San Lorenzo di Firenze, Cappelle Medicee
Катедралата Санта Мария дел Фиоре

За туристите днес е немислимо да посетят Флоренция и да не изпратят картичка (или поне да си направят селфи на фона), на която е символът на града – катедралата Санта Мария дел Фиоре. Великолепна и неповторима с червения си купол. Именно под този купол на 26 април 1478 година група заговорници правят опит да убият братята Лоренцо и Джулиано Медичи. Нападателите смятат, че по време на молебена в катедралата, двамата ще са беззащитни. Братята Медичи се оказват в църква, пълна с участници в заговора, които крият под дрехите си кинжали. Дори кардинал Риарио, който е племенник на папата и трябва да “оглави” Флоренция, е сред заговорниците. Службата тече по канон – кардиналът вдига Свещените дарове. Братята Медичи падат на колене. Тогава върху тях се нахвърлят убийците. Джулиано загива на място. Лоренцо оцелява заради физическата си сила и решителността си. Започва да се съпротивлява. Ранен е, а неочкавалите съпротива заговорници се оказват изненадани и временно отстъпват. Лоренцо се възползва от тази кратка нерешителност и се скрива в ризницата зад олтара на храма. Покушението срещу него се проваля.

Ответната му реакция не закъснява. Използвайки влиянието си сред всички слоеве на населението в града, Медичи мобилизира наличните си сили. Повечето от участниците в заговора са заловени веднага (те всички са известни в града хора). Дори не ги разпитват – привържениците на Лоренцо буквално разкъсват някои от заловените. Онези, които успяват да се скрият от бързата разправа, също не ги чака нищо добро. Лоренцо е непреклонен – участниците в заговора са обесени през прозорците на Палацо Векио – дворецът, в който заседава Синьорията и откъдето се управлява Флоренция.

Palazzo Vecchio, Piazza della Signoria, Florence, Tuscany, Italy, Europe, Europe
Палацо Векио

Арестите и екзекуциите продължават няколко дни. Архиепископът на Пиза, участник в заговора и роднина на Папата (няма нищо случайно), е обесен в официалните си дрехи. Без да се съобразяват с молбите и заплахите му, му надяват примката на врата и го изхвърлят през прозорците на Палацо Векио. Цяла Флоренция вижда как врагът на  Лоренцо Медичи агонизира в ярката си червена мантия и в отчаян опит да спаси живота си опитва със зъби да се задържи за тялото на висящия наблизо труп на представител на семейство Паци.

Заговорът, който трябва да ликвидира цялата фамилия Медичи, само сплотява хората около Лоренцо. Родовете на враговете му са лишени от имуществото си и са хвърлени в тъмниците. Един от заговорниците успява да избяга и да стигне до Константинопол, но турският султан го залавя и го предава на Медичите. Той също е обесен през прозорците на Палацо Векио. Това се случва година и половина след събитията от 26 април 1478 година, но в отмъщението си Лоренцо е безпощаден.

Зад заговора стои папата, който иска да ликвидира семейство Медичи. Но след отмъщението на Медичите нещата ескалират и папата повежда открита война с флорентинската фамилия на всички възможни фронтове. В папската област са затворени всички операции на банката на Медичи, имуществото – конфискувано. Папата мобилизира армията си (солидна за времето си сила) и се обръща с молба за военна подкрепа от краля на Неапол – Фердинанд. Жесток и без принципи, Фердинанд подкрепя папата, воден най-вече от алчността си и желанието да сложи ръка на флорентинските богатства. Обединените им армии нахлуват във Флоренция. Лоренцо иска помощ от Милано и Венеция, но те отказват да воюват срещу папския престол. Флорентинците губят няколко сражения, а Сикст IV започва да действа и по основната си линия – идеологията. Отлъчва от църквата първо Лоренцо Медичи, а после и цялата Синьория. Когато и това не дава резултат, цяла Флоренция е отлъчена от църквата. 

8
Лорендо де Медичи

Но уроците от блестящия учител в детските му години и възпитанието от умната му майка, дават на Лоренцо решение за излизане от тази ситуация. Нямаше да е Великолепни, ако не беше го сторил. Тръгва да преговаря с врага си, но не с папата (това е абсолютно безполезно), а с главната му опора – Фердинанд. Той, макар и безпринципен, е и умен. Балансът на силите може да се поддържа, само ако никоя от страните не постигне прекалено усилване на позициите си. И Фердинанд спира да подкрепя постоянно нарастващите апетити на Папата. Нещо повече, Лоренцо  се свързва (или поне успява да внуши на папата, че е осъществил такава връзка) с Франция, и тя уж изразява готовността си на съюз с Флоренция срещу папския престол. Дипломатическият успех е пълен – първо от войната се оттегля Неапол, а след това и папата сключва мир.

По същото време почива майка му и Лоренцо пише, че това е огромна мъка, защото тя е гланият му вдъхновител.
Лоренцо Великолепни, след като се разправя с вътрешните си и след като отбива атаките на външните си врагове, се оказва на практика монарх. Подчинява на волята си правителството, а Флоренция с готовност го приема за владетел. Готовността не е учудваща, защото освен политик, Лоренцо е и олигарх. По тогавашната мода става покровител на изкуствата.

Меценати са били всички – от жестоките тирани, до наместниците на св. Петър на папския престол. Но Лоренцо Медичи надминава всички. Самият той е философ и поет, затова става покровител и на всички изкуства. Развила се като културна столица на Италия, Флоренция по време на неговото управление достига апогея в разцвета си. Лоренцо кани най-талантливите художници и скулптури, щедро ги подкрепя и постоянно им дава нови поръчки; спонсорира школите по изкуствата.

9
Портрет на Джулиано Медичи, рисуван от Сандро Ботичели

В една от тези школи Лоренцо Медичи открива таланта у петнадесетгодишният тогава Микеланджело Буанароти. Взема го под личната си опека. Геният на скулптурата остава да работи в двора на Медичите до самата кончина на Лоренцо.
“Придворен” художник и организатор на празненствата във Флоренция е знаменитият Верокио. Прославя се и като художник, и като учител по изкуствата. За един от учениците на Верокио – Сандро Ботичели, все още младият тогава Лоренцо в зората на своето управление, започва да подкрепя чрез постоянни поръчки. Славата на имена като Ботичели, Микеланджело и Верокио, се разнася из цяла Европа, прославяйки името на Флоренция. Дори на фона на щедростта на мощните Милано, Неапол и Рим Лоренцо Медичи изпъква до толкова, че впоследствие ще го нарекат “Кръстник на Ренесанса”. 

От “работилницата” за таланти на Верокио се ражда още един свръх гениален ученик, който също съвсем скоро се сдобива с поръчки от двора на Медичите. Рядко случващият се през епохата период на относителен мир и щедрите поръчки му позволяват дори да отвори собствена работилница и скоро целият свят ще научи името му – Леонардо от град Винчи.

От майка си Лоренцо Великолепни наследява ума и външната си непривлекателност. От баща си  – банката, могъществото и подаграта. Болестта го довежда до състоянието на баща му и Лоренцо рядко има възможността сам да ходи. По това време във Флоренция се появява и започва да печели симпатии яростният проповедник Джироламо Савонарола. Медичи го кани на разговори, но двама толкова различи човека няма как да намерят общ език. Лоренцо е хитър, честолюбив, тщеславен. Савонарола — фанатичен, упреква Медичите за богатството им, той не разбира нуждата от изкуството.
На дипломата и владетеля Лоренцо няма как да му станат близки призивите на Савонарола да се горят онези, които той смята за еретици. Проповедникът твърди (а и вероятно сам си е вярвал), че чрез него говори Бог, не приема никой от аргументите на Лоренцо Медичи. Савонарола отказва да опрости греховете на Лоренцо. Но Великолепния отстоява своето мнение. Той помни думите на дядо си, че “развратеният град е по-добър от разрушеният град, а с четка в ръка държава не се гради”. 

На 8 април 1492 година, само на 44-годишна възраст, Лоренцо Великолепни де Медичи почива в крайградския си дворец. Съвсем скоро след това, въпреки усилията на сина му Пиеро, който обаче не е толкова талантлив като баща си, италианските държави отново започват да водят войни помежду си. Семейство Медичи е прогонено от Флоренция, дворците им са разграбени. Начело на града застава фанатичният Савонарола, и в кладите политат всички и всеки – еретиците и книгите, всичко, което Савонарола смята, че е проява на суетата.

10
Джироламо Савонарола

Дори и тази лудост не може да хвърли сянка върху постигнатото от Лоренцо Медичи. В крайна сметка семейството му се завръща във Флоренция и отново застава начело. Вторият му син и племенникът му по-късно ще са наместници на св. Петър на папския престол, а правнучката му Екатерина ще бъде кралица на Франция. А наследството на Лоренцо ще бъде не просто фамилията, изписана на скъпи надгробни плочи, а един от най-важните и ярки етапи от развитието на човешката цивилизация – Ренесанса.

Епоха, през която всичко е наричано с прости думи. Синът на Пиеро Подагрика, баща на Пиеро Злочестия. Може съвсем лесно да разберем, до какви висоти е достигнал Лоренцо де Медичи, за да получи в онази бурна епоха на Възраждане признанието на съвременниците си, нарекли го Великолепни.

––––––––––––

Magnifisonz.com – всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страница и в категориите. 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *